Сезонът на "Лудогорец" се провали още в самото начало, а думите на Петричев са доказателство къде се крие основната причина - в прекалената самоувереност на ръководството, пренесена по всички етажи на структурата в клуба. Концентрацията върху спортно-техническите елементи остана на заден план. Високомерното мислене, че заради солидния финансов гръб всеки проблем е решим, се оказа пагубно и доведе до поредица груби грешки.

Оказа се, че парите не правят всеки напускащ заменим. "Лудогорец" с твърде лека ръка позволи да си тръгнат няколко футболисти, които бяха в основната на успехите през последните два сезона. С изключение на Жуниор Кайсара, който беше продаден за рекордна за А група сума в силен клуб като "Шалке", останалите напуснаха като свободни агенти. Особено съществено се оказа отсъствието на Дани Абало и Фабио Ешпиньо. 

Селекцията беше твърде закъсняла и незавършена. Заместникът на Кайсара - Сисиньо, направи първите си тренировки по-малко от десетина дни преди първия мач с "Милсами". Сходна беше ситуацията с румънския национал Андрей Препелица, който трябваше да бъде човекът в центъра до Светослав Дяков. А дългоочакваният класен централен нападател, който да замени едновременно Роман Безяк и Юнес Хамза, така и не се появи.

И в двата мача срещу "Милсами" на терена излязоха по десетима футболисти от миналогодишния състав. Изключенията бяха Лукас Саша в първия и Препелица в реванша. В колелото обаче имаше повече от един прът - игралият няколко сезона като ляв бек Йордан Минев премина вдясно, за да може отляво да играе привлечения срещу солидна сума, но продължаващ да се представя под очакванията Браян Ангуло. Твърдата резерва Жуниор Кишада трябваше да води атаката.

Клубният герой Козмин Моци продължава да е задължителният титуляр в центъра на отбранта, въпреки че сривът във формата му не е от една или две седмици. Между новите попълнения в центъра на полузащитата и Дяков обяснимо нямаше никакъв синхрон. Игралият посредствено през целия минал сезон Върджил Мисиджан отново повече пречеше, отколкото помагаше. Това беше много видимо в реванша срещу "Милсами", когато действаше или прекалено индивидуално, или без мисъл центрираше топката от крилото. Въпреки това холандецът остана в игра през цялото време.

Тук идва и другата груба грешка на ръководството на "Лудогорец". Назначаването на португалския треньор Бруно Рибейро със сигурност трябва да бъде отчетено като едно от най-лошите решенията. Клубът освободи Георги Дерменджиев с претекст, че влиза в нов етап от развитието си и се насочва към чуждестранен треньор. Това беше категоричното изискване на Кирил Домусчиев.

Проблемът беше, че ръководството нямаше готов заместник, а търсенето му продължи прекалено дълго. Рибейро със сигурност не е бил сред основните варианти. С оглед на визитката му не е логично той да бъде какъвто и да било вариант за отбор, който има амбиции да затвърди позициите си в Шампионската лига. 

39-годишният бивш полузащитник има два кратки периода начело на "Витория" (Сетубал) и също не продължили повече от един сезон престои в скромните "Фарензе", "Моура" и "Пинялновенсе". Във втория си период начело на "Витория", който продължи от януари до края на миналия сезон, Рибейро спечели едва три от 17-те си мача. Изглежда обаче, по-важно от опита и недоказаните му способности се оказа непрекъснатото изтъкване на приятелството му с мениджъра на "Челси" Жозе Моуриньо.

Още по време на предсезонната подготовка се виждаше, че играта на отбора не се получава. Португалецът обаче упорито твърдеше, че с всеки следващ мач представянето ще се подобрява и тимът ще бъде готов за началото на сезона. Оказа се, че не е - шокираща загуба от дебютанта "Милсами" у дома, последвана от поражение срещу "Литекс" в първия кръг на А група. Тук дойде и патът, в който се оказа Домусчиев. В предишни години той измъкваше отбора с треньорска смяна точно в този период, но сега вече нямаше как.

Поведението на треньора в реванша с "Милсами" също беше необяснимо. Въпреки че "Лудогорец" игра 70 минути при негативен резултат, Рибейро направи само две смени. При това втората, в 72-ата минута, беше на Жуниор Кишада, на когото играта определено вървеше, с друг нападател - Цветелин Чунчуков. Странно решение, тъй като двамата не са еднотипни играчи и могат да играят заедно, а "Лудогорец" се нуждаеше от попадение. Рибейро не се реши да вкара повече хора в атака, дори след като в 73-ата минута "Милсами" остана с десет души.

Вместо да се концентрира и с ясна идея да търси положения с топката в крака, където все пак е силата на тима, "Лудогорец" изглеждаше изключително безпомощен и залагаше изцяло на центрирания, които с оглед ръстовата разлика бяха, меко казано, безсмислени.

Оправданието на Рибейро след мача също не звучеше сериозно. "Играхме на всеки три дни и нямахме време за почивка, сменихме някои играчи, но въпреки това явно се чувства умора. Имаше много пътувания. Опитахме се дадем най-доброто от себе си, но не успяхме. Трябваше да работим повече тактически, допуснахме някои грешки. Имахме повече мачове и пътувания, отколкото тренировки, а за този отбор беше важно да тренираме повече", каза португалецът. Програмата на "Лудогорец" обаче не беше по-различна от тази в предишните години.

Ранното отпадане е много тежък удар по т.нар. проект "Лудогорец". То може да доведе до остра криза заради високия стандарт, който клубът сам си наложи. Официално няма яснота какви са заплатите в отбора и колко е струвала селекцията, но е по-вероятно да са съобразени по-скоро с Шампионската лига, отколкото с нивото на А група. Сега вложените немалко пари за нови попълнения изглеждат хвърлени на вятъра. Те обаче са факт и "Лудогорец" трябва да се примири, че през този сезон няма да има възвращаемост, както в предишните два.

Шампионите трябва да осмислят къде са сбъркали и бързо да реагират. В противен случай случилото се срещу "Милсами" няма да бъда единственият удар по амбициите им за доминация в България и покоряване на нови върхове в Европа.