Исландия е най-малката като население страна в историята, която ще участва на европейско първенство по футбол. Островната държава в северната част на Атлантическия океан, в която живеят едва 330 000 души (по-малко, отколкото в Пловдив), си осигури място на финалите във Франция два кръга преди края на квалификациите, въпреки че имаше нелека задача в група с Холандия, Чехия, Турция, Латвия и Казахстан.

Исландските футболисти разбиха мита за футболното джудже още в квалификациите за световното първенство през 2014 г. Тогава те спечелиха пет победи и записаха две равенства в десетте си мача срещу Швейцария, Словения, Норвегия, Албания и Кипър, за да се класират за баражите, където отстъпиха на Хърватия след нулево равенство в Рейкявик и загуба с 0:2 в Загреб. В ушите на футболните запалянковци още отеква и паметният мач в Берн, когато исландците стигнаха до равенство 4:4, въпреки че губеха с 0:4 до 55-ата минута.

"Почти успяхме да стигнем до Бразилия. Не го направихме, но използвахме по положителен начин загубата от Хърватия в плейофите. Тогава нашите играчи видяха, че са достатъчно добри", коментира един от двамата старши треньори на Исландия Хеймир Халгримсон, който работи в тандем с големия шведски специалист Ларс Лагербак.

Исландия продължи възходящото си развитие в квалификациите на Евро 2016. След шест победи, едно равенство и една загуба отборът, воден от Лагербак и Халгримсон, стана четвъртият, който се класира за финалите след домакина Франция, лидера без загубена точка в група Е Англия и съперника им в група А Чехия.

В началото на световните квалификации за Бразилия 2014 Исландия заемаше 121-ата позиция в световната ранглиста. В предходните квалификации - за Евро 2012 в Полша и Украйна - исландците спечелиха само една победа от осем мача. Четири години по-късно този отбор е 23-и в класацията на ФИФА и продължава да бележи  възход не само на ниво мъже.

В събота младежкият национален отбор на Исландия до 21 години победи с 3:2 Франция, в чиито редици блестяха имената на наскоро привлечения от "Байерн" (Мюнхен) Кингсли Коман и един от основните играчи на ПСЖ Адриен Рабио.

През юни младежите на Исландия разбиха с 3:0 Македония, водена от един от най-големите таланти в школата на "Барселона" Давид Бабунски.

Исландците не успяха да се класира за европейските първенства, в които досега участваха само осем отбора, през 2013 и 2015 г., но го направиха през 2011 г., а сега са лидери в група с Франция, Украйна, Шотландия, Македония и Северна Ирландия.

По всичко изглежда скромната като населени страна ще продължи да произвежда таланти по една проста причина - инвестира много в спортната инфраструктура, в детско-юношеския футбол и в треньорите, които се занимават с развитието на младите играчи.

Началото на всичко това беше поставено с един дългосрочен проект, който започна да работи в началото на 20 век. Преди това климатичните условия не позволяваха на децата да практикуват футбол през дългата зима. Сега обаче в страната има 20 изкуствени игрища с голям размер, и не по-маловажното - 150 по-малки терени, където децата могат  да играят целогодишно, съобщава ESPN. Това развитие на спортната инфраструктура е ключово, за да може сега националният отбор да бере плодовете на успеха.

Основните играчи в този състав са родени в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век и именно те са първото поколение, което се възползва от значително подобрените условия за тренировки и подготовка.

— Jan Aage Fjortoft (@JanAageFjortoft) September 6, 2015

Друг ключов момент е работата на малко известния Сигурдур Рагнар Ейлофсон. Той е бивш нападател, който не успява да направи впечатляваща кариера и дори не стигна до националния отбор, но през 2002 г., когато е само на 29, е назначен за директор по образованието в Исландската футболна федерация. Това дава огромен тласък в развитието на треньорската професия в страната. 

Оттогава стотици специалисти в Исландия изкараха треньорски лицензи на УЕФА. По информация на ESPN само през 2010 г. над 630 исландски треньори караха различни курсове на УЕФА. Това е около 0.2% от цялото население на страната.

Междувременно Ейлофсон водеше женския национален отбор на Норвегия между 2006 и 2013 г., като успя да го класира на две европейски първенства - през 2009 и 2013 г. Сега той продължава да работи като директор по образованието във федерацията.

В желанието за работа в детско-юношеския футбол няма нищо случайно, защото това е една от доста привлекателните професии в Исландия. Треньорите, които се занимават с младите играчи, получават много добри заплати. В същото време всички клубове не наемат случайни хора или просто бивши играчи да водят младежките им отбори, а разчитат на висококвалифицирани треньори, получили необходимите лицензи от федерацията.

Благодарение на добрата система на управление, младите футболисти получават шанс да разкрият потенциала си още в ранна възраст.

Гилфи Сигурдсон стана част от английския футбол още на 16 години, когато беше привлечен в академията на "Рединг". Той дебютира за мъжкия състав на "кралските поданици" няколко дни, преди да навърши 19. Сега на 25, той е един от лидерите на "Суонзи" и е със статут на един от най-добрите атакуващи халфове във Висшата лига. 

25-годишният Колбейн Сигторсон беше привлечен в школата на холандския АЗ (Алкмаар) на 17 години. На 21 вече играеше за първия отбор на "Аякс", а през това лято осъществи трансфер във френския "Нант".

Капитанът на Исландия Арон Гунарсон беше привлечен от АЗ, когато беше на 17 години. От 2011 г. до днес централният полузащитник е един от незаменимите играчи  на "Кардиф", като записа 170 мача и вкара 18 гола.

Биркир Бярнсон започна да играе за мъжкия отбор на норвежкия "Викинг" още на 17. След това той играе в Белгия и Италия, преди през това лято да подпише с най-силния отбор в Швейцария и редовен участник в Шампионската лига - "Базел".

В Исландската футболна федерация се опитват да гледат професионално на всеки един детайл. "Преди националите трябваше да летят за международни мачове с няколко полета и да чакат с часове по летищата като редовни туристи. Сега федерацията организира специални полети. Играчите вече идват от една професионална среда на клубно ниво в друга професионална среда на национално ниво", коментира исландският спортен журналист Томас Тордарсон за ESPN.

Според всички в страната един от ключовите ходове на федерацията е бил назначаването на опитния швед Ларс Лагербак. Той помогна на Швеция да се класира на пет поредни големи първенства между 2000 и 2009 г.

67-годишният Лагербак застана начело на отбора през 2011 г. Той не се втурна веднага в подмяна на състава, а напротив - започна консервативно кампанията за световното в Бразилия, като играеше на сигурно и запази сърцевината на предишния отбор. Стъпка по стъпка обаче шведът успешно интегрира младите играчи, най-вече тези, родени между 1989 и 1992 г. 

Местният специалист Халгримсон беше назначен заедно с близо 20 години по-възрастния Лагербак през 2011 г. Първоначално той беше помощник, но две години по-късно беше повишен в равноправен член на треньорския щаб. За Лагербак това никога не е било проблем, тъй като му се случваше и в шведския национален отбор. Любопитното пък е, че Халгримсон също е работил доста години в женския футбол, преди да направи впечатление при мъжете.

Възходът на доскорошното футболно джудже е толкова голям, че дори капитанът Гунарсон го определи като истински шок. "Това е невероятно. Шокиран съм. Работихме много здраво, за да вземе тази точка. Ние сме първият отбор на Исландия, който се класира за финали. Когато започнах да играя футбол, никога дори не съм си мечтал, че нещо подобно може да се случи", каза той след нулевото равенство с Казахстан вчера.

— Icelandic Football (@icelandfootball) September 6, 2015

Халгримсон също сподели, че не е очаквал подобно нещо, когато е влязъл в тима, но с времето се е убедил в качествата на играчите. "Когато аз и Ларс започнахме да работим заедно, Ларс ми каза, че този отбор е достатъчно силен, за да се класира на световното първенство в Бразилия. Помислих си, че това е пълна лудост, но съвсем скоро започнах да вярвам", коментира той.

Лагербак пък оцени класирането на Исландия за първото й голямо първенство като най-големия успех в треньорската си кариера. "За мен беше голямо постижение да изведа Швеция на голям турнир, но да изведа Исландия до Евро 2016 е нещо много по-специално. Гордея се с отбора и мога да усетя колко горд и щастлив е целият народ."

Исландия обаче не се развива само във футболно отношение. От години страната е водеща сила в хандбала. През 2008 г. мъжкият отбор спечели бронз на олимпийските игри в Пекин, а през 2010 г. взе бронз от европейското първенство в Австрия. Женският хандбален тим записа няколко участия на световни и европейски първенства.

Мъжкият национален отбор по баскетбол пък за първи път в своята история участва на европейско първенство, което се провеждат в момента. Исландците загубиха първите си два мача, но се представиха много достойно срещу Германия (65:71) и Италия (64:71).