Пътят към върха на Джейми Варди, неочакваната звезда на Премиършип
В събота Джейми Варди ще излезе на "Сейнт Джеймсис парк" срещу Нюкасъл с мисълта, че може да стане част от историята на Висшата лига. Нападателят на "Лестър" може да изравни рекорда на легендата Рууд ван Нистелрой, ако успее да се разпише в 10-ти пореден мач.
Досега той изпревари двама други легендарни стрелци във Висшата лига - Алън Шиърър и Тиери Анри, които са вкарвали в девет поредни срещи. 28-годишният нападател на "Лестър" има вече на сметката си 12 попадения от началото на сезона и оглавява голмайсторската листа.
Преди осем години Варди играеше в осмото ниво на английския футбол за "Стокбридж зарк стийлс". Малко преди това, когато е на 16 години, нападателят е бил освободен от "Шефилд уензди", защото е бил твърде "дребен", разказва в материала си за Yahoo.com Кристан Хенейдж.
Той играе за аматьорския клуб срещу 30 паунда на мач и заработва допълнително в местна фабрика през седмицата.
"Джейми беше с нас седем години и го гледах за пръв път във втория му мач. Не е променил много играта си от тогава. И тогава имаше невероятна енергия и никой не тичаше като него през целите 90 минути. Мисля, че започна като крило при нас, но постепенно стана централен нападател", разказва президентът на "Стокбридж" Алън Бетхол.
Варди дълго време имал вечерен час - 18.00, който стриктно спазвал. Един мач обаче трябвало да свърши по-късно и той помолил да бъде сменен, след което директно скочил в колата на родителите си, без дори да се преоблече, спомня си още Бетхол. Това може да звучи изключително непрофесионално, но Бетхол разказва само положителни неща за "кльощавия младеж", с когото е работил седем години:
"Беше първият, който отива на тренировка и последният, който си тръгва. Той прави това от 17-годишен."
На същото мнение е и журналистът Пол Уебстър, който отразява аматьорски футбол и следи развитието на Варди отблизо, докато той играе за "Стокбридж".
"Джейми винаги спираше при журналистите след мач и отговаряше на всички въпроси. Никога не е било трудно да разговаряш с него, което е страхотно. Винаги беше честен и изказваше личното си мнение. Помня един път, когато получи червен картон - просто вдигна ръце и призна, че картонът му е заслужен. Просто беше такъв човек", казва Уебстър.
С подобряването на головата му форма бързо става ясно, че "Стокбридж" няма да може да го задържи.
"Той имаше това, което не може да се научи. Беше бърз, но играта му не беше просто да тича и да рита топката нанякъде. Той можеше да овладее топката с едно доксване и не се страхуваше от противниковата защита. Изглеждаше сякаш тя се залепя за крака му и беше кошмар за всеки защитник", споделя още Уебстър.
Все повече скаути идват да гледат Варди и много отбори искат да го привлекат, включително и местният "Шефилд юнайтед". Въпреки нескрития интерес,
никой не иска да рискува с трансфера му и той остава в "Стокбридж".
"Интересът към него не го промени. Той поръдлжи да се раздава на 100% и нямаше против да върши и черната работа. Колкото играеше напред, толкова се и връщаше назад. Спечели мачове на практика сам и защитниците просто не знаеха как да играят срещу него.
През 2010 г. треньорът Нийл Аспин го взима в йоркширския "Халифакс таун", където играе с опитния защтиник Марк Бауер.
"Бяхме много добър отбор за лигата, в която играехме по това време. Той беше тих отначало, но когато започна да вкарва, видяхме истинската му същност. Той се чувстваше комфортно на терена и изгаряше от желание да играе. Веднага му личеше, че ще стигне по-далеч от долните дивизии", казва Бауер.
"Това поведение не беше само на терена. Той беше душата на съблекалнята. Побеждавахме почти всяка седмица и имахме страхотно настроение, а той беше един от виновниците за това", допълва той.
След един страхотен сезон в "Халфифакс" е привлечен от професионалния "Флийтууд таун" през лятото на 2011 г.
Някои виждат в този трансфер пика в кариерата му, но другите смятат, че това просто е поредното стъпало от много по-голямо пътешествие.
"Помня, че бях в съблекалнята на "Стокбридж с президента им и му казах да запомни думите ми, че това момче ще играе в още по-горна дивизия. По това време дори смятах, че на ниво Чемпиъншип", казва журналистът Уебстър.
"Флийтууд" печели титлата в своята в лига, Варди завършва сезона с 28 попадения. Тогава го забелязват и скаутите на "Лестър", а ръководството на тима решава да действа.
Никой в клуба му не е очаквал, че някой ще може да отмъкне най-скъпата покупка в аматьорския футбол (Варди преминава в тима за 150 000 паунда), но това се случва, когато "лисиците" го купуват за 1 милион паунда през 2012 г.
Под ръководството на Найджъл Пиърсън той е използван като резерва и успява да вкара само четири попадения в разочароващия си първи сезон.
Във втората си година обаче Варди вкарва 16 гола, а тимът му печели промоция за Висшата лига. Така нападателят надминава очакванията и достига най-високото ниво на английския футбол. Нещо повече - заради изключителната си форма през 2015 г., той вече е национал на Англия.
Бившият му треньор в "Халифакс" Бауър споделя, че Варди вече е модел за подражание на младите футболисти:
"Някои от играчите са играли с него и знаят историята му. Но аз я разказвам и на младите, които идват. Мисля, че всеки мениджър в аматьорския футбол ще казва на играчите си: "Работи здраво, никога не е прекалено късно да пробиеш и никога не знаеш докъде можеш да стигнеш."