- Започнах делото, защото "Лиеж" искаха да орежат заплатата ми със 75% и да ме лишат от всякакви бонуси. Условията не ме устройваха и исках да премина във френския "Дънкерк", но двата клуба не можеха да се разберат. Другият проблем беше, че когато футболист не се съгласяваше с условията на клуба, местната федерация го лишаваше от състезателни права. Опитах се да се споразумея с "Лиеж" извънсъдебно, но те не пожелаха и така започна съдебното дело.

- Беше трудно за сам човек да носи на гърба си всичко това, дори и да имах подкрепата на FIFPro. Така беше във футбола като цяло. Играчите се страхуват да говорят, защото се боят, че ще имат проблеми с клубовете си.

- Не знам, не мога да го обясня. В началото самият аз не разбирах случая добре, но с времето започнах да виждам, че системата на УЕФА и ФИФА беше архаична, и това ме мотивира да се боря докрай. Беше труден период, но в крайна сметка приключи доста бързо. През последните две години ние бяхме сигурни, че ще спечелим делото. УЕФА и ФИФА не приеха да се споразумеем, мислеха, че никога няма да спечеля и заради политическия натиск няма да има решение по случая. FIFPro ми помогна и на 15 декември съдията каза: край на ограничението за чужди футболисти и играчите могат свободно да си тръгнат след изтичането на договора им. Това означаваше, че футболистите нямаше повече да бъдат третирани като коне, пилета или крави, а като нормални работници.

 

- Играх в долна дивизия във Франция, след като съдията отмени временно суспендирането ми. Когато не тренирах, прекарвах много време в кантори и съдилища.

- В много страни играчите живеят добре, но в други не им плащат и договорите им не са спазвани. В Холандия например на всички се плаща и всички договори се изпълняват, но в други страни случаят не е такъв. Затова задължение на FIFPro е да следи правата на играчите да бъдат спазвани и всичко да се изпълнява според закона и правилата.

- Когато атакуваш ФИФА и УЕФА, е ясно, че кариерата ти ще пострада, свършва се с нея. Има един играч - Анди Уебстър, който частично спечели дело, той имаше сходни претенции и кариерата му пострада много повече. Тези дела са дълги и изморителни и става въпрос за много пари, а футболът вече е политика.

- Аз съм много доволен, направих нещо добро. Трябва да се гордееш с това. Казват, че моето дело е било делото на века в спорта. Беше важно, дори и да не получава много признание. Никой играч не ми се е обадил да ми благодари. Трудно е да се обясни на млади футболисти какво значение има този случай. Надявам се, че покрай 20-годишнината медиите ще обяснят значението му и ефекта, който има върху футбола.  

 

- Започнах делото на 26, което е върховата възраст за един футболист. Както винаги съм казвал, предпочитам някой друг да го беше направил на мое място. Това беше жертва за мен. 

- Важно е битката да продължи. Спечелихме битка, но не спечелихме войната. 

- Футболът се превърна само в бизнес. Загуби се и душата на играта. Футболът се превърна в машина за пари. Преди спортът бе по-красив и приветлив. Самият аз се срещах в съблекалнята с журналисти. Разговаряхме, дискутирахме, дори заедно ходехме на ресторант. В момента футболистите са под контрол и охрана. Нямат време за нищо и говорят само на официалните пресконференции. Днешният футбол не ми харесва, не ми доставя удоволствие, след като се е превърнал в един голям пазар.