- Моят анализ не може да се различава от това, което всички видяха и което казаха Пламен Константинов и Владо Николов. След като направи едно отлично представяне на европейското първенство, нашият отбор отстъпваше на останалите отбори. Особено на тези в нашата група - Франция и Русия, които бяха много подготвени и силно мотивирани. Не че ние нямахме мотивация, но като сложите и контузиите на важни играчи, трудно може да се удържи на тази силна конкуренция.

- Наистина публиката страшно много помага и неслучайно се стремим да бъдем организатори на всякакъв вид турнири. Казват, че у дома и стените помагат, но у нас помагат особено силно. Но не можем винаги да бъдем домакини.

- Следва това, което за много други държави, които няма да играят на олимпиада. Нищо трагично не се е случило. Още повече, че явно отстъпвахме. Щеше да бъде по-болно, ако развоят на мача с Франция беше подобен на този на европейското. Но животът продължава и ние също като Кубрат Пулев продължаваме напред.

- Още преди квалификацията решихме да продължим с Пламен Константинов и си оформихме отношенията. Той ще води отбора до световното първенство и това не се е променило. Няма и да се промени. Ние, като ръководство на федерацията, имаме нагласата той да работи с по-дългосрочен хоризонт, за да може да се извърши смяна на поколенията. Това е нормално, логично и абсолютно необходимо. При нас смяната е по обективни причини и се вижда само като погледнете състава. Владо се оттегли, сигурен съм, че Андрей Жеков няма да иска и да може да играе. Теди Салпаров каза, че може да помогне само за някое важно състезание. Много е добре, че самите играчи подтикват треньора да взима смели решения. Ние също го подкрепяме. Трябва да започваме да градим нов отбор, както през 2005 г.

- Очевидно трябва да се подготвим да подкрепяме отбора в процеса на неговия градеж. Константинов и щабът не бива да се чувстват уязвими и зависими, че трябва постоянно да постигат резултати. Има моменти, в които трябва да направиш крачка назад, за да направиш две напред. Сега трябва да се подготвим за един нов отбор, който може да не постигне тези успехи. Видяхте какво се случи след една катастрофална година (2014-а) и какво на следващата.

- Нашият бюджет никога не стига, защото играем на много широк фронт и участваме навсякъде. С Пламен Константинов стигнахме до мнение, че трябва да направим още един отбор за Европейската лига и вече заявихме участие. За добро или за лошо мачовете са по едно и също време със Световната лига. Сега трябва да се избере формулата. Ние предпочитаме да е на разменено гостуване, за да има мъжки волейбол през това лято в България. През септември сме домакини и на световното първенство до 20 г. за младежи, където ще видим едно ново поколение състезатели. Там също има перспективни момчета.

- Не ни се отразява добре, защото публиката се откъсва. Но аз не гледам финансовата страна на въпроса. Тя не е маловажна, напротив – важна е. Но като сложим настаняване на отборите, огромен съдийски апарат, делегации от световната федерация, наем на залите, подготовка в тази зала поне десет дни... И накрая може би ще постигнем положителен резултат в зависимост от публиката. Но пък не можем да си позволим билети по 30-50 евро, както на квалификацията в Берлин. 

- Създадохме организация и наехме полска агенция. Дори закупиха билетите на цените за българските зрители, но изглежда не им се получиха нещата. За тях беше по-важно да са тук в София, защото бяха сигурни, че Полша ще играе финали в София. Не мога да си обясня защо нямаше 4000-5000 полски зрители. Но пък и по-добре, че ги нямаше, за да могат българските зрители да влязат в залата. Аз съм доволен от това, което се получи, защото публиката беше много силен аргумент пред (президента на FIVB) Ари Граса, за да вземем световното първенство. Не е въпросът дали залата е пълна с театрална публика. Те искат да видят атрактивен волейбол, публиката да бъде част от играта през цялото време, а нашата публика показва изключителна компетентност и оказва пълна подкрепа на играещите отбори.

- Положителен.

- Не мога да точно да кажа. Имаме договори със спонсори и рекламодатели, които още не са приключили.

- При всички случаи е добър финансов резултат. Но аз гледам предимно другите измерения. Ние получихме европейското първенство след над 30 години. Точно седем години работим по този въпрос. Имахме няколко варианта – първо с гръцката федерация, но там станаха промени и смениха президента. След което направихме опит с турците и там пак смениха президента. Накрая попаднахме на правилния партньор в лицето на Италия. Успяхме да се разберем и дори ни отстъпиха домакинството на финалите, въпреки че са старши брат в това партньорство. За нас това беше много важно. Това е по-големият ефект, а дали сме спечелили 200-300 хиляди лева...

- Това е така, но има няколко момента. Както казах – не можем да си позволим да продаваме билети на равнището в другите държави. Съобразяваме се с възможностите на нашата публика. За един единствен мач 20, 30 или 40 лева билет би се приел. Но в поредица от мачове не всеки може да си позволи да плаща такава сума. Друго – от билети в България трудно би могло да се реализира сериозна печалба. Изключено е.

За мен най-интересният въпрос е колко компании са готови да заложат на реклама, подпомагайки спортно събитие. Аз се учудвам, че след като у нас има много големи, печеливши и добре работещи компания не се ориентират към спорта. Това е един от основните източници за финансирането на спорта на национално равнище, защото тук вече става въпрос за кауза. А и е много скъпо удоволствие. Например щабът на националния отбор за един сезон струва около 350-400 хиляди лева. Това не са малко пари, а ние няма откъде да ги намерим. Държавата такива пари не дава.

- Сигурно е така. Това са щети, които тези хора не нанасят на ръководството на федерацията. Те нанасят на волейбола. Може би това им е целта, но не искам да захващам тази тема, защото е много сложна и е неприятна. Но трябва да си зададем въпроса "Кому выгодно?" На кого е изгодно това. Сигурно националният отбор ще стане по-силен? Не. Сигурно ще има повече успехи? Също не. Сигурно много по-малко пари ще получаваме. Дааа. Като си зададем тази поредица от въпроси ще намерим и отговорите.

- Повече от активна е. Но също така се стремим да харчим по-малко пари, като договаряме по-добри условия, за да създадем условия на състезателите да се готвят както трябва. Това са комплекс от фактори. Не е въпросът само колко сме взели от даден спонсор. Взели сме например 100 хиляди лева. И какво от това? Ние им продаваме продукт, не ни ги подаряват. Тук става въпрос за бизнес отношения.

- Ние сме имали дългосрочна маркетингова концепция, но за съжаление намираме краткосрочни партньори. Сега водим разговори за едно по-сериозно партньорство с хоризонт до световното първенство. Наели сме хора, които умеят тези неща и знаят как да се справят, защото това първенство е най-високото ниво. Предстои ни много усилена работа. 

- Както урока на много други. КТБ беше много коректен партньор. Това, което бяхме договорили, се изпълняваше като ангажименти до момента, в който банката банкрутира. Точно там разчитахме на дългосрочно партньорство и бях убеден, че ще се получи. И ние бяхме част от потърпевшите. Слава Богу, че нямахме там пари. Та после да правим цесии и да се чудим как да си ги вземем.

- Защото беше крайно време България като една от изявените европейски сили да получи правото да организира световно първенство. Мисля, че е изключителен престиж не само за спортната част, а въобще за България като страна.

- Това беше едно мое решение, което беше силно подкрепено от волейболните хора. Искахме да си довършим работата, включително и със световното първенство. Иначе нямах мотивация да продължавам да се занимавам повече. Има доста хора, които могат да се справят. Освен това изградихме много солидна структура. Въобще нещата вървят. Вярно, може и по-добре и се стремим да е така. Но да, домакинството на световно първенство беше основната причина.

- Не, не. Не съм обещавал на никого нищо. Такива ангажименти не съм поемал. Въпреки че Любо ми каза. Като му дойде времето, тогава ще видим.

- Министър Кралев го обяви официално, но ако ме бяхте питали мен, нямаше да го направя. Той каза, че плащаме 10 милиона лева. В тази сума попада правото да бъдем организатори, телевизионни, маркетингови и медийни права с изключение на правата на FIVB върху международните излъчвания на заставки и реклами, на брандовете на международната федерация. Те продават телевизионните права за чужбина, а ние за България. Всяка от страните има възможност да предлага партньори. Ние сме задължени да осигурим домакинството и транспорта на отборите. Можем да спечелим от билети, от реклами, спонсори, медийни права.

Давам един пример – за да получат правото да бъдат домакини на мачове на световното първенство, в Полша бяха обявили много сериозен търг сред градовете. Вроцлав е платил 5 милиона евро, за да получи правото да бъде домакин. Това при тях е възможно, докато ние имаме точно четири зали. Може би трябва да намалим домакините на три, за да организираме и ние търг (смее се). За нас е важно общините да участват и по всякакъв начин да подпомагат организаторите, защото това е изключителна реклама както на страната, така и на градовете домакини. Имаме концепция да популяризираме волейбола там. Ще правим турнири там, за да се отгледа волейболна публика. В Полша например, за последните 3 г. преди световното рейтингът на страната като туристическа дестинация се е вдигнал с 30%. 

- Не знаем колко ще ни струва.

- Да, така е, но не знаем. Убеден съм, че ще се справим и че ще имаме положителен резултат. Тези 10 милиона лева от държавата са много солидна помощ. Например Италия плаща 9 милиона евро, но ги плаща чрез олимпийския комитет. Парите се харчат, минават и заминават. Остават следите и за нас е важно какви следи ще останат от световното. Най-ярката следа, която ще остане, е колко волейболът ще увеличи своята популярност, колко още деца ще влязат в спортните зали, колко спонсори ще се насочат към подпомагане на този спорт и колко от кметовете ще се стремят да има състезания. Не е въпросът колко пари ще се похарчат... 

- Нашият бюджет е 5.5-6 милиона лева, от които над 50% от собствени приходи и сме една от федерациите с най-много външни приходи. Сдружение с нестопанска цел сме, но добре си управляваме финансите. Имаме много добра структура, която е близо до бизнес структура. Но пак повтарям – ние имаме много отбори. Ако ограничим всичко само около мъжкия национален отбор, ще минем и с 1 милион лева. Но ще дойде един ден, ще се изчерпа потенциалът и тогава какво ще стане? А отдолу при нас напират таланти и бъдещето на този спорт е обезпечено за десет години напред.

- Нито една волейболна федерация в Европа не финансира клубове. Напротив, една значителна част от приходите им идват от различни такси от клубовете – такси за участие, такси за подновяване на лиценза на треньорите, трансферни такси... Марчело Абонданца ми каза, че само за да поднови едногодишните лицензи на треньорите, италианската федерация събира 400 хиляди евро. Ние не можем да си го позволим. Вече масово плащаме съдийските такси на отборите в различните шампионати с изключение на двете елитни първенства, където ги плащат лигите. Това са повече от 300 хиляди лева, които федерацията връща в клубовете, за да ги подпомага финансово.