Главната заслуга на Раниери бе, че накара възпитаниците си да играят изключително спокойно и трансформира представянето в защита. Италианецът заведе целия отбор на пица, след като най-накрая в десетия кръг дочака първата суха мрежа за сезона. Тактическата дисциплина в защита, която той наложи, доведе до още 14 мача без допусна гол, което се оказа ключът към успеха.

През 2010 г. треньорът Нийл Аспин го взима в "Халифакс таун", където Варди вкарва 26 гола в 37 мача. Година по-късно преминава във "Флийтууд таун". След 31 гола в 36 двубоя в петото ниво на английския футбол "Лестър" го купува през лятото на 2012 г. срещу рекордните за непрофесионалните лиги 1 млн. паунда.

Варди вкара само пет гола през миналия сезон, когато дебютира във Висшата лига. През настоящия обаче направи истински фурор в английския елит, при това на 29-годишна възраст. Той се разписа в 11 поредни мача и подобри считания от мнозина за недостижим в близко бъдеще рекорд на Рууд ван Нистелрой от десет последователни срещи с попадение.

На сметката на Варди вече има 22 гола през сезона, а страхотното му представяне го превърна и в национал с огромни шансове да води атаката на Англия на Евро 2016.

Скаутското звено на "Лестър" обаче било впечатлено от техническите умения на Марез и през януари 2014 г. успява да го привлече срещу 375 хиляди паунда. Сега тази сума изглежда абсурдна.

Алжирското крило е една от големите звезди на Висшата лига през този сезон. След 17 гола, 11 асистенции и много магически мигове 25-годишният Марез беше избран за футболист на годината от своите колеги от профсъюза на играчите, попадна в идеалния отбор на сезона и прикова вниманието на големите клубове.

С изключителните си умения в отнемането на топката той се оказа безценен както в подсигуряването на защитата, така и в поставянето на мълниеносните контраатаки, с които "Лестър" превзе Висшата лига.

Тук перфектно работещото скаутско звено на "лисиците" отново има главна заслуга. 25-годишният играч попада в полезрението на екипа, ръководен от Стив Уолш, след като системата Wyscout показва, това е футболистът с най-много отнети топки в големите европейски първенства през миналия сезон. Канте със сигурност ще бъде един от футболистите, които ръководството на "Лестър" най-трудно ще успее да задържи през лятото.

Шмайхел все пак реши да рестартира своята кариера след кошмарните дни на "Етихад". През 2009 г. той осъществи трансфер в четвъртото ниво на английския футбол - в "Нотс каунти", а след това премина през "Лийдс", преди да се установи в "Лестър" през 2011 г.

По пътя към титлата датският страж не пропусна нито една минута през сезона и до момента има 15 сухи мрежи, като по този показател разделя първото място с Джо Харт и Петер Чех.

Кариерата на германския бранител започна много обещаващо. Той дебютира за "Челси" във Висшата лига още на 17-годишна възраст, а между 2004 и 2006 г. записа доста участия за националния отбор на Германия. Хут обаче не успя да се наложи трайно в състава на сините, а след като поредица контузии провали трите му сезона в "Мидълзбро", за всички бе ясно, че кариерата му няма да бъде бляскава.

Германецът обаче се възроди под ръководството на Тони Пюлис в "Стоук сити", където в продължение на четири сезона беше твърд титуляр във Висшата лига. Идването на Марк Хюз на "Британия" през лятото на 2013 г. се отрази негативно на Хут и той изгуби титулярното си място. За негово щастие отчаяно опитващият се да заздрави защитата си "Лестър" се появи с предложение да го вземе под наем през януари 2015 г. 31-годишният играч пасна идеално в състава на "лисиците". Партньорството му с Уес Морган в центъра на отбраната помогна на отбора да се спаси през миналия сезон, а през този - да преразкаже приказката за Пепеляшка.

Облрайтън също е един от играчите, които постигнаха своя сладък реванш. Той постъпва в академията на "Астън вила" на осемгодишна възраст. Преминава през всички формации и в крайна сметка успява да стигне до дебют в първия отбор през 2009 г. Записва дори мачове за младежите на Англия.

Нисичкото крило успява да се утвърди в състава на "Вила", но от 2012 г. на него започва да се разчита все по-малко. Стига се и до отдаване под наем в "Уигън" за 28 дни през октомври 2013 г., а още преди края на сезон 2013/2014 "Вила" го освобождава. Няколко дни по-късно Обрайтън преминава в "Лестър" със свободен трансфер. Останалото е история с щастлив край.

Дринкуотър има сходна история с тази на Олбрайтън. Халфът е роден в Манчестър и на девет години започва да тренира в академията на "Юнайтед". Играе редовно във всички възрастови групи и през 2008 г. подписва с първия отбор. Той обаче така и не записва нито една минута за "червените дяволи". Играе под наем в "Хъдърсфийлд", "Кардиф", "Уотфорд" и "Барнзли", преди през януари 2012 г. "Лестър" да сложи край на мъките му на "Олд трафорд".

Почти през цялото време обаче е отдаван под наем - в белгийския "Роял Антверп", "Съндърланд", "Ипсуич", "Блекбърн" и "Нюкасъл". Установява се за няколко сезона при "свраките", през сезон 2013/2014 носи екипа на КПР в Чемпиъншип и помага на тима да спечели промоция за елита, след което подписва с "Лестър".

Левият бек също вече не е първа младост. Австриецът скоро навърши 30 години, а преминаването му в "Лестър" от "Шалке" беше от незабележимите трансфери през миналото лято. Без да прави голямо впечатление, Фухс вършеше добра работа в тима от Гелзенкирхен, но в края на миналия сезон договорът му изтече и клубът не пожела да го поднови.

Бранителят беше на път да заиграе в САЩ, където живее семейството му, но тогава се появи офертата от "Лестър" и той подписа с "лисиците" като свободен агент. В началото на сезона Фухс беше резерва на Джефри Шлуп, но след загубата с 2:5 от "Арсенал" получи шанс да бъде титуляр и не го изпусна. Включването му в отбраната съвпадна с коренната промяна в дефанзивен план на "Лестър", който допусна 17 гола в първите девет кръга, но след това инкасира само 17 в следващите 27 кръга.

Японецът направи два много силни сезона с екипа на "Майнц", в които записа 29 гола в 70 мача. Той беше взет в "Лестър", за да усили нападателната мощ, след като през миналия шампионат нападателите на "лисиците" не бележеха често. Оказаки обаче имаше съвсем друга роля под ръководството на Клаудио Раниери. Неизчерпаемата му енергия и впечатляващата работа, която върши в пресирането на съперниците, го превърнаха в ключова част от състава. Той се отчете с пет попадения и две асистенции, но приносът му като "черноработник" беше това, с което японецът блестеше.