Дневникът на Боян Петров: Мармоти, леко земетресение и липса на въжета
След успешно изкачване на Анапурна и Макалу експедицията на Боян Петров към третия му осемхилядник за тази година Нанга Парбат започна от София на 15 юни, а до дни може да се очаква атака на върха.
Трекингът в Пакистан е преминал безпроблемно, но липсата на достатъчно въжета за прокарване на парапет по маршрута е забавил работата на алпинистите, става ясно от първата част от неговия експедиционен дневник. Иначе той се чувства аклиматизиран и готов да тръгне към върха при благоприятни условия.
"Времето е преобладаващо добро, сняг в планината почти няма, вятърът е слаб до умерен, така че засега са налице добри предпоставки за успешна атака", написа Петров в дневника си.
Последните българи, изкачили Нанга Парбат, са опитните Дойчин Боянов и Николай Петков. Те го правят по маршрута на Кингсхофер на 8 юли 2006 г.
Дневникът на Боян Петров (част първа)
17 юни - За пети път през последните 15 години изминах разстоянието от Исламабад до Чилас. Асфалтът на Каракорум хайуей е малко позагладен след ремонта, продължил 4-5 години. Завоите обаче продължават да са безкрайно много и остри, а средната скорост е не повече от 30 км/ч. За да гарантират сигурност на туристите, пресичането на областта Кохистан става със задължителен конвой от няколко въоръжени полицая. На всеки от контролните постове се проверяват всички документи, така че ако някой изчезне, властите да могат да насочат издирването в по-тесен район.
18 юни - В 4.30 ч. вече пътувахме към полицейския пост в Бунар Дас. Оттам ни зачислиха млад, добре сложен полицай с автомат "Калашников", който щеше да ни охранява през следващите два дни. С джип стигнахме до село Диамрой, откъде започва трекингът до базовия лагер. Местните и особено жените не обичат да ги снимат и мъжете се държат доста агресивно, ако все пак си позволиш да ги снимаш от далече. След четири часа ходене стигнахме до село Сер и се настанихме в неработещия лекарски кабинет на местното училище "Гюнтер Меснер". Сградата и оборудването са дарение от именития Райнхолд Меснер, който след изкачване на върха оцелява при слизането по Диамирската стена през лятото на 1970 г., но загубва брат си.
19 юни - В 5.30 ч. вече крачехме по пътеката, която постепенно излизаше от горския пояс, набираше височина и се насочваше към зелените пасища в субалпийския пояс. Върхът затваря долината и гледката към блестящите му ледени склонове е напълно зашеметяваща. Базовият лагер се намира на огромна поляна разположена на страничната ледникова морена на височина 4200 м. Това е най-зеленият лагер под осемхилядник, на който съм бил досега. Между палатките тичат мармоти, разхождат се местни пастирски деца, цвилят магарета, пасат кози, има и кучета.
Палатките са опънати на пъстро оцветена с над 20 вида планински цветя ливада. Основата на върха е само на час и половина ходене. В лагера ни посрещна Иван Томов, който вече от 10 дни е в района и се аклиматизира добре към височината. Нашият отбор се състои от двама българи, унгареца Чаба Варга (местните не могат да го произнесат и му викат Джаба :-), готвачът Шакир, водачът Ала-Ута и помощника в кухнята Азисо.
Шакир е мой набор, но има шест дъщери и трима сина. През лятото живее в долното село, само на два часа от базовия лагер. През няколко дни, някой от синовете му донасяше по пет литра мляко. В района няма якове, така че месото за експедициите е козешко. Съхранява се в цепнатините на ледника под лагера. Близо до столовата ни намерих гилза от автомат, спомен от бруталното убийство на 10 алпинисти на 22 юни 2013 г. За да осигурят някаква сигурност, властите са командировали четирима въоръжени полицаи, които денонощно ни охраняват.
20-25 юни - Поради липса на въжета, напредъкът по маршрута на Кингсхофер досега е нищожен и максималната височина, достигната от трите експедиции в района е едва около 5600 м. Иван е спал в лагер 1 четири пъти и се чувства отлично. През последната седмица аз направих пет аклиматизационни излизания по склоновете на сателитния Ганало пик и вече започвам да се чувствам във форма за атака. Една от вечерите тъкмо бяхме легнали да спим и точно в 21.26 ч. изведнъж земята под палатката ми се разклати за 2-3 секунди. Докато проумея, че това е земетресение вече чувах грохота на лавините, които падаха от склоновете на Мазено пик. Земята се укроти, но лавини и каменопади падаха поне още 6-7 минути. Постепенно всичко утихна и заспах. На другия ден разбрах, че епицентърът е бил в Афганистан близо до границата с Пакистан със степен 3.8 по Рихтер.
26 юни - Лагерът ни се увеличи с още една експедиция. Пристигнаха четирима корейци, заедно с няколко непалски шерпи. Водач на групата е Хонгбин Ким. Нито един от тях не говори английски. Знаят само три думи - "Hello", "Thank you" и "Sorry". Последната дума разбрах, че я знаят след като ги питахме дали може да използваме въжетата, които носят.
27 юни - Групата на испанеца Феран Латоре и Яник Грациани слязоха от маршрута на Меснер и казаха, че условията са фантастични. Цялата им група е със ски, направили са лагер на 6500 м и вчера са стигнали до 7000 м.
28 юни - Очакваме втора корейска група с ръководител Ким Мигон, който по-рано тази година изкачи Анапурна, а Нанга Парбат трябва да е последният му осемхилядник от колекцията "14х8000". С тях ще пристигне и китайката Лю Джин, която тази пролет също изкачи Анапурна, а после и Еверест с шерпа ѝ Норбу. В следващите дни предстои да се довърши екипирането с парапети на ледения склон до стената на Кингсхофер. Времето е преобладаващо добро, сняг в планината почти няма, вятърът е слаб до умерен, така че засега са налице добри предпоставки за успешна атака.
