Една от най-легендарните и същевременно най-противоречиви личности в историята на спорта навършва днес 50 години.
Една от най-легендарните и същевременно най-противоречиви личности в историята на спорта Майк Тайсън навършва днес 50 години.
Въпреки че личният му живот е белязан от непрекъснати скандали и проблеми със закона, американецът си извоюва статут на един от най-великите боксьори със своя неподражаем стил, изключителна мощ и бързина.
Майк Тайсън продължава да държи рекорда за най-млад световен шампион по бокс в свръхтежка категория.
Той печели пояса на Световния боксов съвет едва на 20 години, четири месеца и 22 дни, след като през ноември 1986 г. нокаутира Тревър Бербик във втория рунд. Това е 28-ата победа от 28 мача за Железния Майк.
Тайсън остава и най-младият абсолютен световен шампион. През 1987 г., на 21 години и 32 дни, той прибавя пояса на Международната боксова федерация (IBF) към титлите на Световния боксов съвет (WBC) и Световната боксова асоциация (WBA). 
Майк Тайсън прави професионалния си дебют през март 1985 г. и в рамките на една година печели 19 победи от 19 мача с 19 нокаута, 12 от които в първия рунд. Американецът остава непобеден чак до 38-ия си мач. 
Между юли 1991 г. и август 1995 г. Тайсън си взима принудителна почивка от бокса, тъй като е осъден на шест години затвор за изнасилване. Освободен е, след като излежава три от тях, а през 1996 г. успява отново да стане световен шампион. 
Тайсън изиграва 58 мача на професионалния ринг, като записва 50 победи и шест загуби. Цели 44 от победите на американеца идват след нокаут, а едно от пораженията - след дисквалификация. В две от срещите му не е излъчен победител - през 1999 г., когато заради негово нарушение на правилата съперникът му Орлин Норис не успява да продължи, и през 2000 г., когато дава положителен тест за наркотици след нокаута му срещу Андрю Голота. 
Легендарен момент в историята на бокс - Майк Тайсън отхапва част от ухото на Ивендър Холифийлд в двубоя им през 1997 г. в Лас Вегас.
Тайсън е дисквалифициран и губи служебно мача, който е реванш на сблъсъка им от ноември 1996 г., когато Холифийлд детонира Динозавъра с технически нокаут в 11-ия рунд.
В Токио на 11 февруари 1990 г. Тайсън претърпява първата загуба в професионалната си кариера. Той е нокаутиран в десетия рунд от сънародника си Бъстър Дъглас и губи всичките си пояси. 
Тайсън остава некоронованият крал на бокса за мнозина фенове и специалисти. 
Майк Тайсън влиза в затвора. 
Ню Йорк, 5 септември, 1988 г. Тайсън е качен на носилка към линейката, за да бъде отведен в болница след автомобилна катастрофа. 
Октомври 1988 г. Тайсън "нокаутира" кандидата за президент на републиканците Джордж Буш 
Майк Тайсън тренира преди завръщането си на ринга през август 1995 г. 
През 1996 г. Тайсън отново стъпва на световния връх. През март той печели пояса на WBC, а през септември - на WBA. 
Майк Тайсън подкрепя Кобе Брайънт в първия мач на баскетболната звезда, откакто срещу него е заведено дело за изнасилване. 
Майк Тайсън дописа четвъртата си загуба на ринга - срещу Ленъкс Люис в Мемфис на 8 юни 2002 г. Динозавъра е нокаутиран в осмия рунд. 
Дани Уилямс нокаутира Тайсън в четвъртия рунд на двубоя им през юли 2004 г. Това е петата и предпоследна загуба на бившия световен шампион. 
На следващата година той губи и от ирландеца Кевин Макбрайд, което се оказва последният му мач. 
Тайсън с последната си съпруга Лакиха Спайсър на премиерата на филма "Ип Ман 3", в който участва Железния Майк. 
"Исках хората да ми се възхищават и да ме помнят с нещо голямо", казва Тайсън в биографията си "Неоспоримата истина". Е, той със сигурност ще бъде запомнен както заради изключителните си постижения на ринга, така и заради бурния му личен живот. 