Колко ценен всъщност е българският пробив в биатлона
В разгара на еуфорията около успехите на Григор Димитров на турнира в София българският спорт постигна огромен успех, който може би остана малко незабелязан.
В години, в които условията за биатлон в България са изключително занемарени, трима българи се класираха сред първите 13 в състезание от световно първенство.
Един от тях - Красимир Анев - зае шесто място в спринта и имаше реален шанс за медал. А 23-годишният Антон Синапов впечатли с 11-а позиция, като беше най-младият състезател в топ 20.
Завършилият в неделя шампионат в Хохфилцен беше предшестван от историческа титла на Владимир Илиев и общо три медала от европейското първенство в Душники Здруй, а през този сезон Анев и Илиев записаха общо пет класирания в топ 10 на стартове от Световната купа.
Тези резултати са повече от впечатляващи на фона на ресурса, с който разполага България за биатлон спрямо повечето си съперници на пистата.
"Не можем да се сравняваме нито като бюджети, нито като екип, нито като условия. Въпреки това успяваме да се конкурираме с най-големите и резултатите през сезона го показват", заяви президентът на Българската федерация по биатлон Екатерина Дафовска пред "Дневник".
България отстъпва като финансов ресурс поне пред 20 от страните в Световната купа. Въпреки това заема десетото място в класирането по нации и се бори за пет квоти за следващия сезон.
Българската федерация работи с бюджет от 1 милиона лева годишно - и това е сумата в настоящата предолимпийска година. В останалите три години от олимпийския цикъл сумата е по-малка.
За сравнение - Норвегия, която е една от трите водещи нации в биатлона, има бюджет от 50 милиона евро за настоящия олимпийски цикъл.
Само за вакса и ваксмайстори норвежците отделят повече от целия български ресурс - 1 милион евро на година.
Със сходен бюджет с българския е Румъния, която има само двама биатлонисти с точки през сезона и нито един представител с точка при жените. Латвийската федерация, която има само един състезател на високо ниво - Андрейс Расторгуевс, работи с малко над 300 хиляди евро на година.
Поляците, които само веднъж през сезона класираха човек в топ 30 при мъжете, а при дамите най-добрата им състезателка е 28-а в генералното класиране на Световната купа, също имат по-голям бюджет от българския за биатлон.
За целия национален отбор на България се грижат четирима ваксмайстори, а целият спортно-технически щаб е около седем-осем души.
Норвегия има за всяко състезание между 10 и 12 души, които отговарят за тестването и намазването на ските, разказва Дафовска. По думите й приблизително такъв е броят на ваксамайсторите на почти всички водещи нации. Изключение прави Русия, където екипът е изключително раздут.
"Нашият персонал, като за нашата държава, според мен е нормален и достатъчен за стартовете от Световната купа. Имаме старши треньор, помощник-треньор, масажист, четирима ваксмайстори. Всеки ти помага и има длъжности, които изпълнява. Няма конкретни хора, които да отговарят за теб", споделя европейският шампион в спринта на 10 километра Владимир Илиев в интервю за "Дневник".
България не разполага и със струващите по 100-150 хил. евро камиони за възстановяване и техническа работа, с каквито разполагат големите сили в биатлона.
Другият проблем е, че българите трябва да водят по-голямата част от подготовката си в чужбина, което също увеличава разходите. Те се готвят в България само през летните месеци - на Белмекен или Боровец. "През зимата не може да се готвиш тук, защото пистите вече не се обработват, а стрелбищата са под всякаква критика", разказва Илиев.
По отношение на екипировката и техническото оборудване България не отстъпва толкова много на останалите
казва Дафовска. Илиев също споделя това мнение. Това обаче се дължи на добрите резултати през последните години и се отнася най-вече за Анев и Илиев, докато за останалите състезатели намирането на по-качествени ски е проблемно.
"Големите нации имат по пет-шест чифта ски, които се тестват преди състезание. При нас няма такъв голям избор. За да имат повече ски, повечето от нашите момчета трябва да си ги закупят", сподели пред "Дневник" медалистката от световни първенства Ива Шкодрева, която в последните години коментира състезанията по биатлон по "Евроспорт".
"Фирмите искат да се класираш редовно в топ 30 и да печелиш точки. В противен случай е много трудно да намериш спонсор", обясни Дафовска. Дори за състезател като Илиев през годините е било трудно да се осигури финансиране и по-качествена екипировка. Едва през миналата година той беше назначен към армията, а преди това се е разчитало на личен спонсор, разказва президентът на българската федерация.
Подготовката на националните състезатели обаче е на добро ниво в последните години - както в националния отбор, който работи с руския треньор Николай Захаров, така и с Красимир Анев, който се готви отделно с личния си наставник Георги Фъртунов. Конфликтите и старите дрязги по тази ос също са оставени настрани в името да резултатите.
"Всяка година от последните се развиваме. Ваксмайсторите ни работят доста добре и това се вижда. В големия спорт не може да постигнеш добър резултат без екип, който да върши добра работа. Мога да кажа, че всичко е перфектно на 98%. Разбира се, винаги има какво да се желае", казва Илиев.
И той, и Дафовска, и Шкодрева посочват големия проблем на българския биатлон другаде - центровете и системата на работа
"По-големите нации правят много разработки в много сфери, децата тренират много правилно, всеки град има стрелбище с ролбан за лятото, а през зимата се обработват писти в много градчета. За съжаление в България много спортове загинаха и биатлонът е един от тях", заяви европейският шампион.
В българската федерация по биатлон членуват 16 клуба, от които по думите на Дафовска активна дейност извършват десет.
На последното републиканско първенство за деца и младежи, което е разделено в три възрастови групи, при най-малките момчета и момичета е имало 130 участници. До националния отбор обаче достигат много малко. В А и Б националните отбори за мъже и жени в момента има общо 20 състезатели.
"При нас проблемът е системата. Условията за работа с подрастващите не са добри. На ниво национални отбори сме доста добре подсигурени за нашите стандарти. Но за съжаление много от децата се отказват, преди да стигнат до мъжете и жените", заяви Дафовска.
Олимпийската шампионка oт Нагано '98 признава, че
е напълно възможно след настоящото силно поколение при мъжете да се отвори голяма дупка, както се случи при жените с нейното поколение
Едно от решенията, които Дафовска вижда, е българският биатлон да копира някоя западна система и да я приложи. Тя се надява и на по-голяма подкрепа от частния сектор.
По думите й интересът се е повишил след добрите резултати и с оглед предстоящите олимпийски игри. Според нея обаче, особено след игрите в Пьонгчанг догодина, трудно може да се разчита на подкрепата на рекламодателите в България.
А надеждите й за Пьонгчанг 2018 са за медал, който според нея е постижим, ако има постоянство.
Очаквайте скоро интервюто с европейския шампион Владимир Илиев.