При различен развой на срещата "Лудогорец" можеше и да измъкне и много по-изгоден турнирен резултат, но също така можеше да си тръгне с по-тежко поражение от Израел. При всички положения "Апоел" беше тимът, който показа по-голяма концентрация в атака и си вкара положенията.

Разградчани позволиха да бъдат надиграни по всякакъв начин. "Апоел" знаеше за слабите в дефанзивен план бекове и постоянно атакуваше по флангoвете, концетрира и повече хора в средата, където печелеше всяка топка срещу Дяков и Анисе, а освен това рядко оставяше празни пространства.

По-важният въпрос обаче е не какво се случи в Израел, а какво предстои за отбора от тук насетне.

Простата математика сочи - "Лудогорец" се нуждае минимум от успех с 2:0 в Разград, за да докара нещата до продължения. Успех с 3:0 праща Георги Дерменджиев и момчетата му в следващата фаза, а всеки друг развой включващ гол за "Апоел" прави уравнението много по-сложно.

И това наистина е така, след като "Лудогорец" вече е обръщал развоя на елиминация при загуба в първия двубой като гост. Най-пресният пример е с "Жалгирис" от преди две седмици, когато след 1:2 в първата среща, разградчани биха с 4:1 у дома, макар че литовците не са от класата на сериозните отбори в Европа.

През 2014 г., "Лудогорец" преодоля "Стяуа" в плейофния кръг, за да успее да влезе в групите. Тогава, след много слаб първи двубой в Букурещ и загуба с 0:1, разградчани спечелиха със същия резултат на "Васил Левски" и докараха нещата до дузпи, при които Моци стана герой.

Единственият проблем пред Георги Дерменджиев и неговите футболисти е, че "Лудогорец" поне за момента не се доближава до нивото си от 2014 г. Освен това в последните си 15 мача от европейските турнири, тимът е запазил мрежата си суха едва два пъти (с "Базел" в София 0:0 и с "Копенхаген" като гост 0:0).

Последните месеци са едни от най-трудните за Георги Дерменджиев, откакто той застана начело на "Лудогорец". Опитният специалист обаче не за първи път изпада в подобна ситуация – след отпадането от Европа, през пролетта тимът демонстрира голям спад и по всичко изглежда, че той продължава, а Дерменджиев не може да намери отговор защо.

За треньора и хората над него в йерархията, сигналната лампа трябваше да се задейства още с изгубения финал за Купата на България срещу "Ботев". Тогава поражението беше отдадено на умората от тежкия сезон и спада във формата на ключови играчи.

Решение за момента не е намерено, съдейки по резултатите в предварителните кръгове на Шампионска лига. "Лудогорец" си позволи лукса да играе срещу най-сериозния си конкурент за титлата ЦСКА с резервен състав, който без особени проблеми спечели на "Българска армия". Ходът беше логичен, за да се запазят основните играчи свежи за мача с "Апоел".

Проблемът е, че нито Вандерсон, Марселиньо, Дяков, Моци и Кешеру демонстрираха свежест, нито доказаха, че се намират в добра форма. Всичко това повдига въпроса защо Дерменджиев не залага на футболистистите в най-добра форма за важните мачове, в които всяка грешка се наказва.

Той демонстрира самочувствие преди седмица, казвайки: "Пожелавам много здраве на всички, които постоянно ме сменят" и увери, че с течение на двубоите формата на отбора ще се подобри значително.

Ходовете на треньора в течение на мачовете, когато всичко зависи от него отново не показват последователност. Така както Дерменджиев забави промените си във Вилнюс и "Лудогорец" допусна късен обрат с "Жалгирис", така и в Израел реагира бавно, правейки една единствена промяна и то при 0:1 в 78-ата минута.

Това е въпрос, който мъчи феновете не само на "Лудогорец", но и тези на отборите по целия свят. За всеки един отбор, който е постигнал много понякога изглежда логично дадени футболисти да стоят само заради големите си заслуги.

Години наред "Лудогорец" прави минимални промени в състава си и това винаги е сработвало. Макар и да има широк състав Дермеднжиев разчита на неповече от 14-15 основни играчи, които участват в тежките мачове и двубоите от европейските турнири.

Максимата гласи, че когато отборът върви промени не се правят и точно от това се водеха досега в Разград. Но в последните месеци спадът във формата на ключови играчи е застрашителен. През миналия сезон Вандерсон и Кафу безспорно бяха футболистите, които правеха разликата с другите отбори, но към момента изглеждат като чужди тела в тима, дърпайки го надолу.

От години въпросът за огромното влияние на бразилците, както положително така и негативно, е сред най-обсъжданите. Защото при наличието на десетима се губи балансът – на практика "Лудогорец" си има отбор в отбора, който Дерменджиев не смее да пипа.

Колкото и слабо да играят Кафу и Вандерсон те рядко са сменяни, а евентуален такъв ход, както се случи във Вилнюс с последния, води до жест на неуважение към треньора и демонстрация на истинското отношение на някои играчи към Дерменджиев.

В годините много пъти именно индивидуалните проблясъци на тези играчи са спасявали както отбора, така и треньора. Кафу и Вандерсон сами победиха "Цървена звезда" преди година на "Мала Маракана", пак индивидуални действия бяха ключови срещу "Виктория" (Пилзен) в плейофа или с "Базел" и ПСЖ в групите.

Всичко това обаче прави треньора заложник на своите играчи. Той разчита, че в ключовите моменти огромният талант на един от тях ще наклони везните в полза на "Лудогорец". Затова и не смее да ги вади когато нещата не вървят, с което понякога обрича целия отбор и губи съблекалнята.

Много често когато "Лудогорец" загуби в Европа мигновено се появяват черни сценарии, които включват отказване на Кирил Домусчиев от футбола, разформироване на отбора и продажба на всички скъпоплатени футболисти. В последствие подобни варианти са опровергавани още със следващия мач.

В момента пред "Лудогорец" стои по-важният въпрос не дали ще се влезе в групите на един от двата турнира, а какво ще се случи след това. Защото разградчани влизат в период, когато трябва да покажат дългосрочна стратегия за няколко години напред.

Инвестициите в тренировъчната база, академията и стадиона са прекрасени и показват, че нищо в Разград не се оставя на случайността. Но те не бива да бъдат правени за сметка на реконструкцията на отбора.

В момента "Лудогорец" не дава вид на готов отбор за още едно участие в Европа, защото е отслабен на ключови постове. Хосе Паломино беше продаден през лятото, а заместниците му Георги Терзиев и Пластун не убеждават с изявите си.

Макар и на почти 37 години Йордан Минев също отвори огромна дупка, тръгвайки си от Разград, след като дълги години нямаше адекватен заместник. Контузията на Владислав Стоянов е друг голям проблем, независимо от привличането на Хорхе Броун.

За капак ядрото от играчи е във възраст, в която трябва да се мисли за заместници. Дяков (33 г.), Моци и Марселиньо (ще направят 33 по-късно през годината) са основата на този отбор, но нямат адекватни алтернативи. Кешеру и Кишада също не са първа младост.

Бъдещето на Кафу и Вандерсон не е ясно. Единият демонстративно не играе нищо след разразилата се трансферна сага през зимата, а другият не прилича на себе си. Считаните за резерви Мисиджан и Лукоки недоволстват от статута си, като мениджърът на първия дори обяви, че клиентът му може да си тръгне като свободен агент догодина.

Идващите таланти от втория отбор и школата много трудно и бавно успяват да стопят разликата и да бъдат готови за основния състав, след като нямат толкова мачове на високо ниво зад гърба си.

Пред "Лудогорец" отдавна не стои въпросът дали ще бъде шампион в България. Сега на дневен ред е битката с "Апоел", която може да има по-големи последствия за генералното развитие на отбора.

Важното е не дали тимът ще отстрани "Апоел" (Беер Шева), а как изходът от сблъсъка ще повлияе върху дългосрочната стратегия на разаградчани.