Представянето на българите в Лондон - очаквано и разочароващо
Осем участници, два финала, един личен рекорд и седмо място като върхово постижение. Това е равносметката от представянето на българските състезатели на световното първенство по лека атлетика в Лондон, което завърши в неделя.
България очаквано не попадна в класирането по медали и раздели 59-а позиция в крайното подреждане с актив от две точки, които олимпийската вицешампионка от Рио 2016 Мирела Демирева донесе със седмото си място на скок височина.
По-назад в класацията останаха единствено Молдова и Ирландия, които с по една точка от едно осмо място разделиха 65-ата позиция. В шампионата имаше състезатели от 205 нации. Със световни титли си тръгнаха представители на 27, а 43 страни спечелиха отличие.
Това е осмото поредно световно първенство, в което България не взима нито един медал. Бронзът на Тереза Маринова в тройния скок от 2001 г. продължава да бъде мираж за българските лекоатлети. Което е напълно логично с оглед ситуацията в родната атлетика, където самото класиране за световно се счита за много голям успех.
За повечето българи се оказва непосилно дори да се доближат до най-добрите си резултати през годината. Подобряването на личния рекорд за сезона е основна цел за всеки състезатели, когато дойде време за най-важното състезание за годината. В Лондон това направиха само трима - Демирева, Тихомир Иванов и Ивет Лалова.
Те просто са единствените трима елитни лекоатлети, с които разполага България в момента. През 2015 г. Габриела Петрова също даде заявка да бъде част от световния елит, но след сагата с мелдония е безкрайно далеч от старата си форма.
Въпреки че за пореден път на голямо първенство повечето български състезатели останаха далеч от собствените си възможности, цялостното представяне се оказа задоволително за ръководството на федерацията.
"Няма да чуете от мен такова нещо (дали съм разочарован от някого). Самото класиране за световното означава, че са показали класа, защото нормативите са много високи. В скока на височина при мъжете нормативът беше 230 см, а с 229 се взе медал", коментира за "Дневник" президентът на българската федерация по лека атлетика Добромир Карамаринов.
"Атлетиката е индивидуален спорт. Чудесно е, че имахме два финала. Да, очаквах повече от някои състезатели. Най-важното на световното първенство е да успееш да се реализираш. Всеки от нашите атлети, ако беше се реализирал, щеше да е на финал", допълни Карамаринов.
Преди две години на шампионата в Пекин България завърши с три финала, от които четвърто място на Габриела Петрова в тройния скок, седмо на Ивет Лалова в спринта на 200 метра и девето на Мирела Демирева в скока на височина.
През 2013 г. финалът беше само един - на Георги Иванов, който се класира осми в тласкането на гюле. Две години по-рано целещата се в медалите Ваня Стамболова се нареди шеста на 400 метра с препятствия, а Лалова - седма на 100 метра. През 2011 г. единственият български финалист беше Момчил Караилев, завършил девети в тройния скок.
В Лондон само трима от българите показаха високо ниво - Демирева, Лалова и Тихомир Иванов. И всеки от тях, по една или друга причина, остана разочарован от представянето си, защото очакваше далеч повече от постигнатото.
Иванов беше най-постоянният и прогресиращ състезател в българския отбор този сезон. След като впечатли с класиране за финала на олимпийските игри, през 2017 г. той за пръв път достигна границата от 230 сантиметра и направи страхотен дебют в Диамантената лига с четвърто място в Париж и второ в Рабат.
23-годишният скачач, за когото това беше дебют на световно първенство, единствен от българите постигна личен рекорд в Лондон. Той се класира четвърти в квалификацията с 231 см, но контузия на загрявката преди финала го лиши от възможността за челно класиране.
Иванов имаше реален шанс да се бори дори за отличие, тъй като резултатите във финала бяха слаби. Сириецът Мадж Един Газал спечели бронзовия медал със скок от 229 см, при това постигнати от втория опит.
"Не мога да кажа, че не съм разочарован, определено съм. Бях много добре, имах големи очаквания. Не знам, не очаквах да се случи нещо такова. Чувствах се супер, бях готов за финала. Тренирал съм цял сезон, за да покажа най-доброто на финала. За съжаление такива малки неща оказват голямо влияние", каза Иванов, цитиран от bgathletic.com.
Демирева имаше изпълнен с трудности следолимпийски сезон, като дори не успя да покрие норматива за класиране на световното. Единствено слабите резултати на останалите състезателки й позволи да хване последния от последните влакове за Лондон.
Сребърната медалистка от Рио пристигна с 37-и резултат в света за сезона - 190 см, и успя да го подобри в квалификациите. Тя скочи 192 см от втория опит, за да се класира на финала. Там българката имаше големи амбиции да преследва медал, но не успя да скочи повече от 192 см и раздели седмата позиция.
"Разочарована съм, разбира се, защото излязох за медал. Не можах да се справя. Да, годината беше трудна, но това световно е част от пътя ми към Токио 2020. Знам, че съм на верния път и продължавам да работа", каза Демирева след състезанието.
Според Карамаринов се е видяло, че те "въобще не са далеч от медалите". "Всичко е въпрос на реализация. Мирела скачаше за медал и занапред ще скача за медал. Тихомир не е далеч, но имаше малшанс. Той влезе във финала с резултат, с който се взимаше медал", каза още шефът на българската атлетика.
Шампионатът в Лондон беше 20-ото голямо първенство в кариерата на Ивет Лалова. Българката се целеше във финал на 200 метра и беше концентрирала усилията си изцяло върху тази дисциплина, а както каза самата тя, стоте метра й бяха основно за загрявка.
Лалова се размина за малко с постигането на целта си. Тя отпадна в полуфиналите на 200 метра и зае девета позиция в крайното класиране. Напред продължиха първите осем, а българката остана на 11 стотни от участие във финала.
На 100 метра Лалова също успя да стигне до полуфиналите и дори постигна личен рекорд за сезона - 11,25 секунди, които й отредиха 19-о място в крайното подреждане. В Лондон тя показа, че дори на 33 години продължава да бъде неизменна част от елита на световния спринт.
Най-разочароващото представяне в българския отбор беше на Радослава Мавродиева. Опитната гюлетласкачка по традиция постига много добри резултати в европейските първенства, но не успява да повтори постиженията си, когато стъпи на най-голямата сцена.
Този сезон Мавродиева спечели сребърен медал от европейското в зала с личен рекорд от 18.36 метра и злато от Балканиадата. В Лондон тя преодоля едва 16.99 метра при единствения си успешен опит, като завърши 19-а от 30 участнички.
През 2016 г. Мавродиева беше шеста на световното в зала и пета на европейското, но отпадна в квалификациите в Рио. Българката не успя да стигне до финала и при предишните си две участия на световно на открито - 2011 г. в Дегу и 2013 г. в Москва.
Преди две години Габриела Петрова беше най-добре представилият се български лекоатлет на световното. Тя завърши четвърта в тройния скок, като скочи 14.66 метра и се размина за много малко с медала. По-рано същата година българката спечели сребро от европейското в зала, а в края на 2015 г. беше избрана за спортист на годината.
Две години по-късно Петрова продължава да е много далеч от онази си форма. Откакто в началото на 2016 г. правата й временно бяха спрени заради употреба на мелдоний (и впоследствие възстановени), тя не успява да се доближи до най-добрите си резултати. В Лондон българката скочи само 13.90 метра и завърши 17-а сред 26 участнички. Тя остана на 29 см от най-силното си постижение за сезона и на 27 см от място във финала.
Националният рекордьор на 3000 метра с препятствия Митко Ценов и състезателите в тройния скок Момчил Караилиев и Георги Цонов бяха останалите трима български представители в Лондон.
Митко Ценов завърши 24-и сред 29-ата състезатели в своята дисциплина. Той финишира за 8:45.81 минути, като остана на цели 15 секунди от най-доброто си бягане през 2017 г. След надпреварата българинът обяви намерение да се концентрира върху друга дисциплина.
"Бягам по-слабо, откакто когато бях младша възраст. За следващата година ще сменим изцяло - ще бягам 1500 метра, ще разчитаме малко повече на скорост. Може и да пусна един старт на стипъла, но специално ще се готвя на 1500 метра и за зима, и за лято", каза Ценов.
В тройния скок при мъжете резултатите бяха слаби и само трима състезатели преодоляха квалификационната норма от 17 метра. Във финала се влизаше с 16.66 метра, които се оказаха непосилни за Караилиев и Цонов.
35-годишният Караилиев имаше 17.05 метра през сезона, но постигна 16.57 метра в Лондон и завърши 15-и. 24-годишният Цонов се нареди две места по-назад с 16.53 метра, на 40 см от най-добрия си резултат през годината.