Петер Саган - спасителят на колоезденето
В епоха на скандали, непрестанни съмнения за употреба на допинг, механична помощ и какво ли още не, един състезател от страна без традиции и история в колоезденето е считан за светлия лъч в този спорт в днешно време.
Словакът Петер Саган спечели третата си световна титла и записа поредното си впечатляващо постижение. Със своята харизматичност, неподражаем стил и изключителен талант той е положителната реклама, от която колоезденето има огромна нужда, за да се възроди за нов живот от пепелта.
There is only one @petosagan 🇸🇰
— UCI (@UCI_cycling) September 24, 2017
Триумфът в Берген не само нареди Саган до Еди Меркс, който също има три световни титли. Драматичната победа във финалния спринт срещу фаворита на домакините Александър Кристоф го направи първия състезател в историята, спечелил златния медал в три поредни години.
"Спасителят на колоезденето! Този мъж е по-голям от спорта, в който се състезава. Поздравления, Петер, ти си истинска легенда и един от най-великите в историята", възкликна Брадли Уигинс, състезател със спорна репутация, но с огромни успехи. Реакцията на големите в спорта показва колко уважаван е Саган сред колегите си.
Да печелиш с колелото на сестра си
Роден в малкото градче Жилина в Северозападна Словакия, Саган израства в семейството на магазинери. Започва да се състезава едва на девет години, но понеже родителите му нямат средства да му купят качествена екипировка, кара велосипеда си с маратонки за тенис. Дори това не му пречи да побеждава всички - както на шосе, така и в маунтинбайк, което е любимата му дисциплина.
През 2008 г. печели най-куриозната победа в кариерата си, карайки велосипеда на сестра си. Саган току-що е продал своя и не получава резервен от спонсора си навреме. Това го кара да вземе назаем този на сестра си. И макар че това е обикновено колело, което се използва за пазар - с развалени спирачки и по-малко скорости от необходимото, Саган печели Купата на Словакия и е забелязан от големите отбори в Европа.
В следващите години кариерата му се развива шеметно – четири сезона в италианския "Ликигас", два в "Тинкоф" и сега в "Бора". Стотици победи, пет поредни зелени фланелки в "Тур дьо Франс", три световни титли и още, и още.
Малцина обаче знаят, че Саган е на път да се откаже буквално в началото. През 2009 г., след като става втори в младежкото издание на класиката Париж - Рубе, е поканен на проби в "Куикстеп" - най-успешния белгийски отбор и хегемон в класиките. Саган обаче е отхвърлен от мениджъра Патрик Льофевр и обяснява на родителите си, че мисли да спре със спорта. По-късно Льофевр определя това като най-голямата грешка в кариерата си.
Талант от друго измерение
"Той е толкова добър, че кара всички нас да изглеждаме като юноши", казва Марк Кавендиш. Британският колоездач е считан за най-добър спринтьор в историята на "Тур дьо Франс" и е втори след Меркс по брой етапни победи в най-престижното състезание.
В началото на кариерата си Саган беше считан за спринтьор, след като едва на 20 години беше способен да се бори с много по-опитните бързи мъже на шосето.
Постепенно обаче огромният му талант се разви и за всички стана ясно, че Саган е разностранен състезател, който може да печели различни видове надпревари - класики, на хълмист терен, на тежки, кратки изкачвания.
През 2012 г., едва на 22 години, словакът спечели първата си зелена фланелка в "Тур дьо Франс". Година по-късно той защити фланелката, като и в двата случая триумфира със смазващо превъзходство.
Това накара през 2014 г. организаторите на Обиколката на Франция да променят регламента в класацията по точки, за да дадат шанс на конкурентите на Саган - чистите спринтьори. Резултатът: още три зелени фланелки, при това през 2014 и 2015 г. постигнати без етапна победа в Тура, но с отлична тактика.
Заради огромния си талант Саган постоянно е сравняван с Еди Меркс – най-великият колоездач в историята. Канибала от Белгия е печелил абсолютно всичко, което може да се спечели в спорта. Триумфирал е в най-големите класики и в трите триседмични обиколки. След появата на Саган всички видяха в негово лице първия, който може да се доближи до Меркс.
"Аз не искам да съм вторият Еди Меркс, а първият Петер Саган. Аз правя нещата по свой начин", каза 27-годишният словак, макар и с риск да звучи надменно. Саган е такъв, прави нещата със свой собствен стил и всяка негова победа се помни. Словакът не гони определен брой успехи, а се забавлява.
"Той е уникален и ако покаже желание да печели големите обиколки, ще го направи. За колоездач е млад – само на 27 години. Ако свали 10 килограма и потренира за катераческите си умения, ще се бори с най-добрите, защото има уникален талант", каза бившият му съотборник и двукратен шампион в Джирото Иван Басо.
За уникалността му говори и фактът, че 12 юни 2011 г. е последният ден, в който Саган е носил обикновена фланелка на своя отбор в състезание. Оттогава той е носил три години трикото на национален шампион на Словакия, обличал е пет поредни години зелената фланелка в Тура, а в последните три - екипа с цветовете на дъгата на световен шампион.
До следващото световно първенство той ще отбележи близо седем години и половина, в които не се е появявал в традиционна фланелка на свой тим, постижение без аналог в колоезденето.
Извън рамките и нормите
За разлика от победителите, които винаги имат врагове или противници, Саган е считан за най-приятелски настроения колоездач в елита. През тази година той създаде прецедент, след като дисквалификацията му от "Тур дьо Франс" беше по-коментирана от цялото състезание, в което Крис Фрум триумфира за четвърти път.
И за да е още по-отчетливо въздействието на Саган в световното колоездене, всички останали съжалиха, че той беше изваден от надпреварата. Дори тежко пострадалият Марк Кавендиш, който падна след сблъсък със словака.
Освен това словакът е доказал, че суетата е много далеч от него. Преди години Саган изуми всички, пристигайки на сватбата си с "Трабант". Преди това едва не забърка скандал, след като призна, че за разлика от повече си колеги не обезкосмява краката си, защото не го счита за нормално.
Световната му титла преди няколко дни в Берген доказа за пореден път, че Саган е състезател извън рамките. Въпреки че беше в един от по-слабите отбори в състезанието - и като бройка, и като качество, той успя да спечели.
Peter Sagan - a man of many talents! 🙌https://t.co/SQ7ryFXHxu pic.twitter.com/Wi21H40M0D
— BBC Sport (@BBCSport) September 24, 2017
"Видях го на старта и след това 400 метра преди финала. Размаза ни, а преди това каза, че е болен. Шегувам се, той е истинска легенда в нашия спорт, шапки долу за него", каза един от най-добрите белгийски състезатели Филип Жилбер след финала.
А Саган изуми всички, като малко преди финала получи подкрепа от състезатели от други отбори.
"Благодаря както на моите сънародници, така и на приятелите ми в колоната, а те са много", каза след финала Саган.
Експертите веднага провериха кадрите, от които стана ясно, че във финала за него са карали съотборниците му от "Бора" – Маркус Бургарт (Германия), Ян Барта (Чехия) и Лукас Постeлбергер (Австрия), които нито имаха шансове за успех, нито имаха лидери в съставите си.
А сега накъде
"Колоезденето е свързано с много негативни истории в последно време, но за щастие има Петер Саган. Както леката атлетика намери Юсеин Болт във време, когато се говореше само за допинг скандали, така Саган се появи, за да изчисти името на този спорт. Той е като рок звезда на велосипед, всички го обичат", написа в деня след световната титла британският "Телеграф".
Ще продължи ли Саган да властва в шосейното колоездене никой не може да каже, дори и той. Словакът е само на 27 години и макар че има несъмнени успехи, още не е постигнал почти нищо в петте монумента на колоезденето - Милано - Сан Ремо, Обиколката на Фландрия, Париж - Рубе, Лиеж - Бастон - Лиеж, Обиколката на Ломбардия. В тези състезания той има само една победа (Фландрия 2016 г.).
"Искате да спра ли? Не знам, не мога да кажа. Ако спра да изпитвам удоволствие, ще спра. Ако утре се събудя с такава мисъл, може и да спра, знам ли какво ще стане. Аз живея ден за ден", обяснява световният шампион.
Словакът е доказал, че приема колоезденето за забавление и иска да постига победите си най-вече за собствено удовлетворение. Затова и не говори в дългосрочен план. Според някои с годишна заплата от 6 милиона евро на словака му е лесно да говори така. Той обаче вече си осигури място в историята на спорта.