Какво преживява организмът, когато човек бяга 36 часа без прекъсване
Някои хора тичат, за да стигнат някъде, други бягат за удоволствие, а трети - за да открият докъде се простират възможностите им.
През уикенда Красимир Георгиев предизвика себе си в името на благородна кауза, като бяга на пътека в продължение на 36 часа без прекъсване. Той и екипът му успяха да съберат повече от 16 хиляди лева, които ще отидат за тренировъчен лагер и участие на деца в световната олимпиада "Игри за победители" в Москва - състезание за деца, преборили рака.
Положените физически и психически усилия на ултрамаратонеца обаче трудно могат да бъдат измерени в числа. Вероятно мнозина от страничните наблюдатели ще насочат вниманието си върху крайния резултат от изпитанието, но малцина биха разбрали за настъпващите процеси в тялото и съзнанието на Георгиев по време на 36-часовото бягане - почти без почивка и с 23 минути сън.
Подготовката
Идеята за 36-часовото благотворително бягане на пътека идва спонтанно в главата на Георгиев... докато тича на пътека. Той има опит в ултрамаратони с дължина над 200 км при екстремни условия - от Антарктида до пустинята Сахара и Долината на смъртта. Решава, че 36 е идеалното число за него и започва подготовка.
"На пътека съм тичал малко над осем часа и си мислех дали няма да е лудост да се пусна за повече време. Дванадесет часа ми се стори малко. Където са осем, там са и 12. Замислих се за 24 часа, но си казах: "Хайде да са 36", заяви Георгиев пред "Дневник".
В подготовката си той редува бягане на пътека и плуване по няколко часа на ден в продължение на месец. Не изключва определени храни от диетата си, а се придържа към балансирано хранене.
"Като разбрах, че ще правя това предизвикателство, естествено започнах да тичам на пътека. Знам, че мога да тичам повече от 200 км и да стоя буден, но ми трябваше да съм на пътека, за да свикна. Ставах сутрин, имах малка закуска и отивах във фитнеса да тичам час или няколко. След това отивах да плувам още един час. После разтоварвам и така всеки ден", каза Георгиев.
Какво се случва с организма
По време на изпитанието Георгиев е спал 23 минути, като е имал три по-големи почивки по около 15 минути и пет спирания по две-три минути за разтягане на мускулите. Тези почивки обаче не са достатъчни за "зареждане на батериите", като тялото и мозъкът остават активни през всичките 36 часа.
Най-важно при дългите и изморителни бягания е контролираният прием на храна, вода и соли, които се изхвърлят от тялото при потене. В даден момент може да се стигне до прекъсване на връзката между мозъка и тялото.
"Енергията, която е необходима за съкращаването на мускулите, първоначално идва от гликогена, който е складиран в черния дроб и депата, които се намират в мускулите. Тази енергия обаче стига за много кратко време. Тъй като мозъкът се храни изключително много с глюкоза и гликоген, който идва от черния дроб, в момента, в който гликогенът като запаси в черния дроб достигне 40%, мозъкът започва да изпраща сигнали до всички не животозастрашаващи системи и органи да минат на авариен режим на работа", обясни пред "Дневник" Наталия Величкова, която подготвяше планинските бегачи Антония Григорова и Кирил Николов-Дизела за бяганията им за рекорд от Ком до Емине.
Тя сподели, че най-важното в такъв момент е "да се излъже мозъкът", че има достатъчно глюкоза и храна за него, за да не изпраща сигнали до останалите мускули и органи, които участват в бягането. Паралелно с това тялото е поставено под огромен стрес и мозъкът се опитва да го премахне, като "саботира" различни органи и системи.
"Първото нещо, което саботира, е храносмилателната система. Човек отказва да се храни. Това е, защото мозъкът иска да прекрати този стрес, на който е подложен, и изцяло да спре да приема храна", заяви Величкова.
Гурме за ултрабегачи и "бягане" с главата
Стресът на мозъка може да бъде преодолян с храна, която да предизвика зрително любопитство в организма. Тя включва множество подправки и различни вкусове, които имат за цел да отворят апетита на бегача.
"В зависимост от това на какъв етап е бягащият, преценявам на място какво точно да му дам. Сега при последните четири часа гледах храната да е предимно въглехидратна. Те се усвоят най-бързо и през цялото време кръвната захар е на правилното ниво, за да може мозъкът да е спокоен и да има енергия. Въпреки това всичко е строго индивидуално и няма някаква специална рецепта", каза още Величкова.
По време на бягането Георгиев е имал физически проблеми. През нощта в петък срещу събота той е почувствал болки в корема, а след това е имал и проблем с коляното. Когато тялото обаче откаже, на преден план идва психическата устойчивост на бегача.
"Винаги става нещо, когато тичаш толкова километри. Дали ще е корем, коляно или глезен, важното е да продължиш. Не съм си и помислял, че ще се откажа. Бориш се и продължаваш. Така съм се научил и не навеждам глава. Ако се откажа и сляза от пътеката, ще се мразя до края на живота си", каза Георгиев пред "Дневник".
При изразходването на гликогена, организмът се обръща към мастните запаси, които са в огромни количества в човешкото тяло. При изчерпване на тези запаси, тялото започва да разгражда белтъци, т.е. да се храни от мускулите.
"Самият състезател може да колабира. Вливаме го и се възстановява. Вливанията най-добре възстановяват организма - солеви разтвори, протеини и аминокиселини", обясни бившият доктор на националния отбор по лека атлетика Ангел Лозанов за "Дневник".
"Всеки час приемах таблетки сол, вода и храна. Това е една въртележка, едно скоростно влакче. Важно е главата ти да е там, защото тялото след 200 км не може вече. Всичко отива по дяволите, ако не си психически подготвен. Трябва да ти е неудобно и да те боли. Няма какво да се залъгваш. Важното е гадното да ти стане приятел, защото иначе не се получават нещата", завърши Георгиев.
