От медицинската престилка до медала в Бостънския маратон: Историята на Сара Селърс

От медицинската престилка до медала в Бостънския маратон: Историята на Сара Селърс

От медицинската престилка до медала в Бостънския маратон: Историята на Сара Селърс
Reuters
Лошите метеорологични условия в Бостънския маратон доведоха до множество изненади и интересни моменти. Японецът Юки Каваучи и американката Дезирe Линдън сложиха край на продължилата повече от десетилетие африканска доминация. Каваучи стана първият представител на своята страна с победа в надпреварата от 31 години, а Линдън - първата победителка от САЩ от 1985 г.
Голямата звезда на маратона обаче беше друга американка - Сара Селърс. Никому неизвестна в света на бягането до този момент, 26-годишната състезателка се превърна в голямата сензация в Бостън и беше сред най-коментираните теми в социалните мрежи след края на надпреварата. Селърс, която работи като медицинска сестра на пълен работен ден в Аризона, шокира всички с второ място в крайното класиране.
Селърс финишира с личен рекорд от 2.44:04 часа, като остана на 4:10 минути от победителката. Постижението на американката е впечатляващо предвид факта, че това е едва вторият маратон, който пробягва. Първият е в Юта през септември 2017 г. Селърс го печели и по този начин добива право на участие в Бостънския.
Американката се записва за състезанието единствено заради участието на 24-годишния си брат Райън. Тя влиза в състезанието без големи очаквания, като дълго време след финала не можеше да осъзнае постигнатото.
"Не вярвах, когато задминавах някои от жените, към които имам огромно уважение като спортисти и хора. Имах усещането, че сънувам и скоро ще се събудя, но не се случваше", разказва Салърс.
— Weber State Wildcats (@weberstate) 16 April 2018
В най-смелите си прогнози американката е очаквала да си върне входната такса за участие, която е 185 долара. С второто си място в надпреварата тя заработи 75 хиляди долара от наградния фонд.
"Дори не съм си представяла, че това е постижимо. Съпругът ми и аз тъкмо се дипломирахме, така че се надяваме, че ще успеем да покрием студентските ни заеми", сподели Селърс.
По време на подготовката си за маратона в Бостън тя е ставала всяка сутрин в 4.00 часа, за да бяга, а в 6.30 часа е започвал работният й ден в болницата. Селърс е категорична, че не би напуснала работата си, за да се занимава професионално с бягане на дълги разстояния.
"Определено планирам да продължа да работя. Това прави тренировките ми по-предизвикателни", разказва американката. В колежа тя е била перспективен състезател на средни и дълги разстояния на писта. Преди пет години обаче чупи кост в ходилото си, което не й позволява да стъпва в продължение на година.
Селърс гледа да страни от светлината на прожекторите и не приема себе си като модел за подражание. "До момента не съм направила нищо забележително. С историята ми вероятно се свързват много хора, които работят усилено и имат големи цели. Страхотно е да покажеш, че понякога можеш да имаш добър ден и усилията ти да се отплатят", каза още Селърс.