След почти 22 години една епоха във футбола приключва – Арсен Венгер се разделя с "Арсенал". Французинът, който през септември 1996 г. беше посрещнат с възклицанието "Арсен кой?!", бива изпратен от колеги, съперници, фенове, специалисти и приятели като най-великия в историята на клуба и един от най-великите във футбола изобщо.

За успехите и постиженията на Венгер е казано и написано всичко. Французинът си гарантира място в историята на Висшата лига, възможно е един ден дори стадионът на "артилерстите" да бъде прекръстен на него. Каквото и да направят от клуба ще бъде заслужено, защото ако не беше Венгер "Арсенал" нямаше да бъде един от най-големите клубове в момента. И обратно, ако не бе "Арсенал", Венгер също нямаше да бъде това, което е днес.

Истината е, че Венгер и "Арсенал" се откриха един за друг, за да бъдат тези 22 години не само един период на управление, но цяла епоха.

Въпреки това Венгер не само че стабилизира клуба, но и го изстреля на върха. Дълго време "Арсенал" беше единственият, който успяваше да оспори първото място на "Манчестър юнайтед". Между 1996 и 2004 година нито един друг отбор не спечели титлата освен "Юнайтед" (6) и "Арсенал" (3).

#MerciArsène pic.twitter.com/bjP0wLMgee

— Arsenal FC (@Arsenal) April 20, 2018

Периодът на Венгер бележи огромни промени не само в клуба, но и в целия английски футбол, които след това стават основополагащи за всички отбори. Още през 80-те години, докато е треньор на "Монако", Венгер започва да използва статистика, за да анализира мачовете и своите футболисти.

В "Арсенал" въвежда специализирана диета на играчите, като е първият мениджър във Висшата лига, който изобщо го прави. Преди неговото идване играчите ядат преди тренировка традиционната английска закуска, но Венгер вкарва наученото от престоя му в Япония и набляга на зеленчуците. Днес, почти 20 години по-късно, почти всеки отбор в света има собствени диетолози и специалисти по спортно хранене.

Венгер е и първият, който въвежда използването на хранителната добавка креатин във футбола. "С идването на Арсен започнахме и да тренираме по нов начин. Тренировките бяха кратки, много интензивни и определено ни направиха по-добри", казва преди години един от бившите играчи на клуба Рей Парлър.

Въведената от Венгер скаутска мрежа на клуба пък дълго време е една от най-добрите в света. Казват за французина, че в един момент не е имало футболист по света, за когото Венгер не е чувал. И той привлича таланти, които след това стават световни звезди – Виейра и Анри, са резерви в "Милан" и "Ювентус", а Франсеск Фабрегас тийнейджър в "Барселона", но всички стават големи играчи при него. Венгер е сред първите, забелязали Кристиано Роналдо, Златан Ибрахимович, Яя Туре и Луис Суарес, но по една или друга причина не успява да ги вземе.

Както често става във футбола и в живота, винаги се намира кой да борави по-добре с твоите собствени оръжия.

Мотото на "Арсенал" гласи: "Победата идва чрез хармония" (Victoria Concordia crescit – на латински). Точно това успя да изгради Венгер за почти 22 години на поста – да работи хармонично.

За французина казват, че не е типичният мениджър, различава се много от колегите си, но и това го прави уникален. Венгер е от изчезващата порода на тези, които искат да ръководят клуба си сами, подобно на сър Алекс Фъргюсън. Занимава се и с най-малките детайли – от сорта на тревата за тренировъчните терени, през водата, която пият футболистите му, до строежа на стадиона.

В момента "Арсенал" носи много от характера на Арсен Венгер. Само човек, докоснал се до клуба – всички кътчета на тренировъчната база, стадиона, самия отбор - може да го оцени. "Арсенал" излъчва класа, каквато е присъща на човека Венгер и най-голямата победа на французина е, че успя да го предаде на останалите.

Венгер е и човекът, който държи след постигането на първите големи успехи и спечелването на пари да бъде изградена новата тренировъчна база. В момента съоръжението в Колни (предградие на Лондон) си остава едно от най-модерните в Европа, независимо че беше изградено през 1999 г. за 10 милиона паунда.

Мениджърът на клуба е водеща сила и при строежа на стадион "Емиратс". Венгер се занимава и с най-малките детайли, като оформянето на съблекалнята, за която иска да бъде кръгла, за да може всички всички футболисти да имат зрителен контакт и да са равни.

Венгер превежда "Арсенал" през бурните води в два периода – първо при пристигането си през 1996 г., а след това и при преместването от "Хайбъри" на "Емиратс". Преместването беше съпътствано с ограничени финанси и години, в които "Арсенал" не можеше да си позволи да харчи много пари за трансфери. Въпреки това Венгер успя да задържи отбора си в топ 4 и неизменно да участва в Шампионската лига в продължение на 17 години.

Въпреки това Венгер никога не е чут да се оплаква от ситуацията. Дори напротив - отказва невероятни предложения през годините, първо на "Реал" (Мадрид), а след това и на ПСЖ, само за да води своя "Арсенал".

Последните години на Венгер в "Арсенал" се оказаха много различни от първите, в които отборът му беше един от най-добрите и редовно печелеше трофеи. Ситуацията обаче се обърна след 2004 г. и преместването на "Емиратс". В последните години спекулациите за напускането на Венгер бяха постоянни, но въпреки това той запазваше поста си, независимо че резултатите липсваха.

Методите на французина не се промениха, но просто те спряха да дават очакваните резултатите. Напускането на Венгер обаче никога не е стояло като въпрос за Борда на директорите, беше ясно че Венгер ще си тръгне, когато той реши. На няколко пъти французинът пропусна да се оттегли на върха, както можеше да направи през миналото лято след спечелването на рекордната 13-а за клуба и седма за него ФА къп. Венгер не го направи, а избра 2018 да бъде последната му година в "Арсенал". Последният му шанс да го направи запомнящо се с трофей е Лига Европа, където тимът е на полуфинал.

Всяка династия има своя край и всяко управление приключва, като това на Венгер. Периодът му в "Арсенал", белязан като период на пионер пък напълно оправдава думите на Харви Файърстоун: "Пътят на пионера винаги е труден и неравен".

Цифрите в епохата Арсен Венгер 7904 – Дните, в които Венгер ще бъде начело на "Арсенал" след последния мач от сезона във Висшата лига на 13 май срещу "Хъдърсфийлд". Те могат да станат 7907, ако стигне до финал в Лига Европа. 5 – Едва пет от всички 124 отбора, срещу които Венгер се е изправял никога не е успявал да победи. Това са "Фиорентина", ПАОК, ПСЖ, "Порт Вейл" и "Родъръм". 17 – Броят на трофеите, които Венгер спечели начело на "Арсенал". Три пъти триумфира с Висшата лига, седем пъти с ФА къп и още седем с "Къмюнити шийлд". 823 – Броят на мачовете във Висшата лига, в които Венгер е водил "Арсенал". През 2018 г. той изпревари сър Алекс Фъргюсън, който досега държеше рекорда с 811. До края на сезона Венгер ще увеличи актива си на 828. 57.23 – Процентът на победи в кариерата на Венгер като мениджър на "Арсенал". Той има 704 побед в 1228 мача (до 21 април) във всички турнири. 2 – Загубените европейски финали от Венгер. През 2000 г. "Арсенал" отстъпи на "Галатасарай" във финала за Купата на УЕФА, а шест години по-късно допусна обрат срещу "Барселона" във финала на Шампионската лига.