Олаф Лудвиг: За колоезденето най-важни са любовта и мотивацията, чак след това са парите
Легендата на германското колоездене Олаф Лудвиг е гост на провеждащите се през уикенда състезания купа "Драг" и изкачването на Витоша. Той е един от тримата германци печелили зелената фланелка в "Тур дьо Франс" (1990).
В дългата си кариера Лудвиг има златен олимпийски медал от игрите в Сеул през 1988 г., както и бронз от световното първенство през 1993 г., когато остава след Ланс Армстронг и Мигел Индураин. Печели три етапа в Тура, а в "Пробега на мира" е двукратен шампион и рекордьор по участия.
Лудвиг даде интервю за "Дневник", в което сподели впечатленията си за днешното колоездене и си припомни моменти от своята кариера.
Г-н Лудвиг, какво очаквате от състезанията, на които сте гост – Купа "Драг" и изкачването на Витоша?
- Според мен това са надпревари, които вече натрупаха популярност, не се провеждат за първи път. Като спортист пожелавам най-добрите да победят, но като цяло всички да се забавляват и да си прекарат добре времето. Аз също организирам такива състезания и знам колко е важно да има хубаво време, така че силно се надявам то да е благосклонно.
Ще се качите ли на велосипеда, за да дадете пример на останалите?
- Не, няма да карам, защото съм зает и с моето мероприятие в Сандански. Ще бъда край шосето и ще окуражавам всички, които участват. А и все пак 20-километровите изкачвания никога не са били моята сила, аз съм спринтьор.
Често сте в България, как намирате нивото на българското колоездене?
- Честно казано моите наблюдения са от 80-те и 90-те години, когато България имаше наистина много силен отбор. Помним, че Ненчо Стайков почти спечели "Пробега на мира". След това, както и в Източна Германия, нещата тръгнаха надолу, трудно е нещо да се започне наново или да се възроди. Според мен е хубаво да има подобни състезания като тези, които организира Драгомир (Кузов).
Може ли да се каже, че в съвременното колоездене парите са основен фактор да има успехи и развитие?
- До голяма степен да, особено в професионалното колоездене. Виждаме, че във всички спортове парите са много важни, колоезденето не прави разлика. Смятам обаче, че колоезденето е масов спорт, в който, за да започнеш и да го обикнеш, друго играе роля – това е на първо място удоволствието и мотивацията. Така че в колоезденето парите идват на доста по-късен етап за развитието на спорта.
Защо Германия винаги има добри спринтьори? В началото бяхте вие, след това Ерик Цабел (шест поредни зелени фланелки в Тура), а сега Марсел Кител, Андре Грайпел и Джон Декенколб.
- На първо място ние нямаме състезатели от класата на Фрум, Нибали или Ян Улрих, които печелят генералното класиране в големите обиколки. В Германия имаме спринтьори и залагаме повече на тях, особено в днешно време. Наистина се получава така, че в момента сме много добри при спринтьорите. Не мисля, че има една причина за това, може би в момента става въпрос за много силно поколение.
Според мнозина Марсел Кител е най-добрият спринтьор в момента в света, съгласен ли сте?
- Не може да се определи най-добрият спринтьор. Няма как да кажем този беше най-добър през тази година, защото сезонът е много дълъг, всеки има различна програма. Според мен най-добър има в определени фази и седмици от сезона.
Ето, в "Тур дьо Франс" миналата година Кител без съмнение беше най-бързият и спечели най-много етапи. Сега в Джирото Елиа Вивиани е над останалите, но той няма и толкова голяма конкуренция.
През юли в Тура очаквам страхотна битка между топ спринтьорите, защото и Кител ще участва, там ще са Фернандо Гавирия, както и Саган разбира се.
Какво мислите за Петер Саган, какво го прави толкова специален?
- На първо място свалям шапка на този феномен. Освен спортните му качества и дадености, той печели много фенове с поведението си. Петер е близък до хората и мисля, че точно това го отличава. Разбира се ментално е много силен, което му помага в спорта, за да бъде на ниво дълги години. Виждаме как се държи много свободно, дава вид на човек, който не усеща напрежение, но в същото време успява да се концентрира.
Ще ви дам един пример - ако спортните директори кажат на някои състезатели, че те ще са лидери в едно състезание, много от тях не могат да спят няколко дни. Саган е различен, той приема ролята на лидер, свикнал е с нея и успява да оправдава доверието в себе си.
Разбира се, Саган е гениален върху велосипеда, справя се със спринтове и малки височини, което го прави много разнообразен колоездач. Саган е една страхотна реклама за колоезденето и за спорта е прекрасно, че има човек и звезда от неговия калибър.
Каква е основната разлика в спринтовете от времето, когато вие участвахте и сега?
- На първо място скоростта, с която се спринтира. Също така кръгът на тези, които са способни да печелят, е много по-голям. По мое време нямаше толкова спринтьори, сега са много повече.
Основна разлика е и тактиката в спринтовете. Преди време нямаше подобна ситуация един отбор да се подреди в челото с трима състезатели, които да извеждат спринтьора си. Много често трябваше да се оправяме сами, заради което правехме и по-дълги спринтове.
Имате второ, трето и четвърто място в Париж-Рубе - какво не ви достигна, за да спечелите?
- Може би малко късмет, особено в Париж-Рубе той е много важен. Колоезденето е такъв спорт, че не винаги най-добрият печели, късметът играе голяма роля. Ако говорим за тази година, със сигурност най-силният спечели, защото Саган беше над останалите. Аз бях близо няколко пъти, но все нещо не ми достигна, за да триумфирам в Рубе.
В момента как поддържате формата си и по колко километра карате велосипед?
- Не смятам, че съм в особено добра форма, но не спирам да карам. Давам си почивка единствено през зимата, когато не се качвам и на тренажора. През годината минавам около 4500 километра, като може би половината от тях са в България. Общо прекарвам пет седмици през годината в България и карам доста велосипед тук, защото времето е хубаво и природата е прекрасна.