След 12-годишно прекъсване световното първенство се завръща. Това е шампионатът, донесъл най-голямото разочарование в историята на най-страстната футболна нация - Бразилия. "Селесао" пропуска възможността да спечели първата си световна титла, въпреки че е домакин на турнира и е подкрепян от 200 хиляди зрители на стадион "Маракана".

По време на Втората световна война президентът на ФИФА Жул Риме прави всичко възможно, за да поддържа духа на футбола жив. Затова, когато на 25 юли 1946 г. в Люксембург се провежда първото заседание на ФИФА след войната, е взето решение световната купа да носи името на Риме. Същата тази купа оцелява благодарение на италианския вицепрезидент на ФИФА - доктор Оторино Бераси. По време на войната той я крие в кутия за обувки под леглото си и това я спасява от попадане в ръцете на окупаторите.

Конгресът на ФИФА в Люксембург отбелязва и завръщането на британските асоциации, които се оттеглят от организацията през 1929 г. Родината на футбола Англия ще направи своя дебют на световни първенства, но само за да изживее един от най-срамните моменти във футболната си история.

Провеждането на първия мондиал след войната дълго време е било под въпрос заради липса на интерес от международната общност. В крайна сметка Бразилия изявява желание да организира шампионата. Единственото условие на южноафриканската страна било турнирът да се проведе през 1950 г., а не както първоначално е планирано - през 1949 г.

Квалификационният турнир за финалите през 1950 г. се превръща в истински фарс. В Южна Америка Аржентина, Еквадор и Перу се отказват от пресявките, което осигурява директно участие на Чили, Боливия, Парагвай и Уругвай. За Азия ФИФА дава една квота, като кани за квалификации Индия, Индонезия, Филипините и Бирма. Последните три се отказват и така индийците се класират автоматично за мондиала. Те обаче се отказват под претекст, че не им е позволено да играят боси. Дори предложението на световната централа да заплати разходите по участието им не променя тяхното решение.

Все още окупираните Германия и Япония са спрени от участие, а три от футболните сили в Европа - СССР, Чехословакия и Унгария - сами се отказват от участие. България получава показа за участие в квалификациите, но я отхвърля, както и всички страни от социалистическия блок. Австрия и Белгия също се отказват. Така Швейцария и Турция се класират за световното без нито един изигран мач. Турците обаче се оттеглят, а след като това прави и Шотландия, мондиалът в Бразилия остава само с 13 финалиста.

На 24 юни 1950 г. стадион "Маракана" е открит официално, въпреки че все още прилича на строителна площадка и няма трибуна за журналисти. Съоръжението обаче е готово да посрещне 13-те отбора, класирали се за финалите. Те за пръв път са разделени в четири групи (две по четири отбора, една от три и една от два)

Бразилия побеждава Мексико с 4:0, прави само равен срещу Швейцария 2:2 и надиграва Югославия с 2:0 пред 150 000 зрители на "Маракана" и заедно с още три отбора - Испания, Уругвай и Швеция, се класира за финална група с формат на минилига. Това е първият и последен случай, когато определянето на шампиона става без директни елиминации.

След седмица почивка бразилците започват с убийственото 7:1 срещу Швеция и 6:1 срещу Испания.

Остава мач срещу тима на Уругвай, който е завършил наравно с Швеция и има само три точки. В тази ситуация Бразилия се нуждае от равен, за да вземе купата. Любопитното е, че двубоят между двата южноамерикански отбора е трябвало да бъде по-рано, но е изместен за последен в турнира.

Бразилците са толкова сигурни в успеха, че празненствата са подготвени още преди финалния мач. Всичко се развива по план за домакините, след като Албино Фриаса открива резултата в началото на второто полувреме. Следва обаче истински шок за "селесао". Хуан Алберто Скиафино изравнява в 66-ата минута, а гол на Алсидес Гиджа носи втора световна титла на Уругвай и потапя цяла Бразилия в сълзи.

Това е едва вторият случай в историята на световните първенства (другият е с Швейция през 1958 г.), когато домакинът стига до финала и не печели трофея. Цяла Бразилия е в траур, а организаторите дори забравят да връчат на Уругвай световната купа. Налага се самият Жул Риме да слезе на терена, за да потърси капитана на уругвайците и да изпълни церемонията.

Бразилия може да се успокои само с това, че турнирът се превръща в огромен финансов успех. Общият брой на зрителите достига 1.337 милиона (средно по 60 772 на мач) - футболът навлиза в една нова ера.

В изиграните 22 мача са отбелязани 88 гола (средно по четири на мач), а нито един играч не е изгонен. Голмайстор на турнира става бразилецът Маркес де Менезес Адемир с девет попадения. Бразилия е най-резултатният отбор с 22 гола. С хеттрик се отличават Скиафино (Уругвай, пет гола срещу Боливия на 2 юли) и Адемир (четири гола срещу Швеция на 9 юли).