Деветото световно първенство е истински празник на атакуващия футбол. С изключителен състав, в който блестят имена като Пеле, Жаирзиньо, Ривелиньо, Тостао, Жерсон и Карлос Алберто, Бразилия печели трета световна титла и получава завинаги трофея "Жул Руме".

Шампионатът е поверен на Мексико и е първият на територията на Северна Америка. Турнирът се превръща в едно глобално телевизионно събитие. За да бъде съобразена програмата с изискванията на телевизионните компании, някои oт мачовете започват в 12 часа на обяд.

Това решение е посрещнато с недоволство от треньори и футболисти заради високите температури в Мексико. Освен това за пръв път се играе на толкова голяма надморска височина - Мексико сити (2240 м), Толука (2680 м), Пуебла (2190 м), Леон (1855 м) и Гуадалахара (1589 м).

Извън тези притеснения световното първенство преминава в страхотна обстановка. Домакините, натрупали опит от домакинството на летните олимпийски игри през 1968 г., се справят отлично с организацията. Страстта на местните към футбола допринася за празничната атмосфера.

В Мексико наистина властва красивият футбол. В този шампионат се изиграват някои от най-великите мачове в историята: Бразилия - Англия, Англия - Западна Германия и невероятният полуфинал Италия - Западна Германия. А играта на Пеле и неговите съотборници е истинска наслада за окото.

Oтново е подобрен рекордът за брой на участниците в квалификациите - 75 отбора. Някои от отборите, считани за фаворити, не успяват да се класират. Сред тях са Аржентина, Франция, Испания, Унгария и бронзовият медалист от предишния мондиал Португалия. Израел и Мароко са дебютантите в турнира.

Мароканците стават първите представители на Африка, класирали се за финалите. Първият африкански участник е Египет, който обаче получава директна квота за световното през 1934 г., а не играе квалификации. Мароканците са сред атракциите на първия кръг заедно с Перу. Двата отбора са в една група със Западна Германия и България.

Българският отбор участва на световните финали за трети пореден път. Тимът, в който личат имена като Симеонов, Шаламанов, Пенев, Ивков, Гаганелов, Жечев, Бонев, Попов, Котков, Дерменджиев, Колев, Якимов и Аспарухов, е достигнал до четвъртфиналите на европейското през 1968 г. Отпада драматично от бъдещия шампион Италия след победа у дома с 3:2 и загуба с 0:2 като гост.

Силният български състав преминава през квалификациите с три победи в трите си домакинства - 2:0 срещу Холандия, 2:1 срещу Люксембург и впечатляващото 4:1 срещу Полша.

В първите си две гостувания националите правят равен с Холандия (1:1) и губят от Полша (0:3), но си осигурява първото място в групата след успех с 3:1 над Люксембруг в последния кръг.

По терените в Мексико обаче България отново не успява да стигне до първата си победа. В първия си мач отборът, воден от Стефан Божков, повежда с 2:0 на Перу, но губи с 2:3. Следва очаквана загуба с 2:5 от Западна Германия. Без шанс за място в следващия кръг българите завършват участието си с равенство срещу Мароко (1:1). За африканците това също е първата точка в турнира.

В група А СССР и Мексико правят предпазливо 0:0 в първия кръг, след което печелят по две победи срещу Белгия и Салвадор. Без изненади се развиват нещата и в група С. Бразилия печели три победи и вкарва осем гола, а Англия заема второто място в конкуренцията на Румъния и Чехословакия. Мачът между "селесао" и "трите лъва", спечелен от южноамериканците с 1:0, се превръща в истински спектакъл и до днес остава в историята като един от най-качествените на световни първенства.

Завързана се оказва само група В, където са майсторите на дефанзивния футбол Италия и Уругвай в компанията на Швеция и Израел. "Скуадра адзура" побеждава шведите с 1:0 в първия си мач, след което прави две нулеви равенства и в крайна сметка печели групата с един отбелязан гол. Уругвай се добира до второто място заради по-добра голова разлика от Швеция - 2:1 срещу 2:2, въпреки че скандинавците печелят мача помежду им.

Още по-драматична битка очаква германците в полуфиналите срещу Италия на новия стадион "Ацтека", построен специално за световното първенство. След 90 минути резултатът е 1:1, а случилото се в продълженията влиза в историята с непрекъснатите обрати. Франц Бекенбауер остава на терена дори и с извадено рамо, като ръката му е привързана към тялото. Неговият героизъм обаче не е възнаграден - Италия печели с 4:3 и стига до финала. Петте гола в продълженията на този мач остават ненадминат рекорд.

Във финала италианците са изтощени от тежката битка с Германия, а Бразилия е във вихъра си. Пеле, Жерсон, Жаирзиньо и Карлос Алберто носят категорична победа за "селесао" с 4:1.

Бразилия става първият отбор с три световни титли и получава завинаги трофея "Жул Риме", а разплаканият Пеле е понесен на ръце. Това ще се окаже последният му мач на световни първенства. Впоследствие статуетката с богинята Нике е открадната и за разлика от случая в Англия четири години по-рано не е намерена. Така за бразилците остава само копие от трофея.