След златните години на бразилския футбол и трите световни титли между 1954 и 1970 г. настъпва нова ера във футбола. "Самбата" отстъпва място на "тоталния футбол", въведен от "Аякс" и пренесен на национално ниво от Холандия, водена от Ринус Михелс и Йохан Кройф.

Атлетизмът и бързината взимат надмощие над чистата техника. Хармоничното придвижване на топката, без излишни рискове, бързите комбинации и смяната на местата взимат надмощие над индивидуалните действия. Холандия въвежда нова мода във футбола и вдъхновява феновете по света, но така и не успява да стигне до световна титла. "Лалетата" стигат до два поредни финала, но губят битките с домакините на шампионатите през 1974 и 1978 г.

В турнира отново участват 16 отбора, но има промяна във формулата. Въведена е нова групова фаза. Осемте най-добри от първия кръг се разделят в две групи. Победителите от тях се класират за финала, а заелите второто място спорят за бронзовите медали.

Шотландия единствена от всички участници не допуска загуба в групата си, но въпреки това не стига до втората фаза. Дебюти правят ГДР, Хаити, Австралия и Заир, а големите отсъстващи са Унгария, Испания, Франция и Англия. СССР също пропуска мондиала, след като отказва да играе реванша в баража си с Чили по политически причини.

Холандците с блестящия Йохан Кройф, Йохан Неескенс, Джони Реп и Рони Рензенбринк демонстрират невероятна игра. В първия кръг "лалетата" срещат трудности само при нулевото равенство с Швеция, но с лекота печелят групата след победи с 2:0 срещу Уругвай и 4:1 срещу България, която записва четвърто поредно участие на световните финали.

Холандия набира скорост и прави впечатляващо представяне във втората групова фаза. Три страхотни победи - с 4:0 срещу Аржентина, 2:0 срещу ГДР и 2:0 срещу шампиона Бразилия пращат Кройф и компания в мача за титлата.

От другата страна Западна Германия започва с колеблива игра, но победа срещу Чили (1:0), последвана от лесен успех срещу дебютанта Австралия (3:0).

След това бундестимът, воден от неудържимия Франц Бекенбауер, допуска "тактическа" загуба от ГДР, за да остане на второ място в групата и да се размине с Холандия.

Във втората фаза Западна Германия печели три победи, като в решаващия мач успява да пречупи Полша (1:0) с гол на Мюлер в 76-ата минута. Преди това двата отбора са спечелили по две победи срещу Югославия и Швеция, за да стигнат до директна битка за място във финала.

Западна Германия също разполага с изключителен отбор с неизчерпаема енергия и атлетизъм. В отбора личат имената на вратаря Сеп Майер, Берти Фогтс, Волфганг Оверат, Ули Хьонес, Паул Брайтнер и машината за голове Герд Мюлер.

Полша, водена от нападателя Гжегож Лато, е другият отбор, който прави страхотно впечатление. Лато става голмайстор на първенството със седем попадения, последното от които носи бронзовите медали на "дружина полска" след победа с 1:0 над Бразилия.

Във финала Неескенс дава аванс на Холандия с гол от дузпа още във втората минута. "Лалетата" пропускат няколко изгодни положения да поведат с 2:0 и в 25-ата минута отново от дузпа Брайтнер изравнява. Две минути преди почивката Мюлер извежда Западна Германия напред. Холандците така и не стигат до гол през второто полувреме и домакините печелят втората си световна титла след 1954 г.

Рядко борбата за световната титла е съпътствана от толкова противоречия, както на 11-ия турнир в Аржентина. Футболът е изместен на заден план, след като вниманието е привлечено от споровете дали състезанието трябва да бъде бойкотирано като протест срещу тоталитарния режим на генерал Видела и нарушаването на човешките права.

Способността на страната да организира безпроблемно турнира е поставена под въпрос, след като дни преди началото на първенството върху пресцентър в Буенос Айрес пада бомба. Въпреки това събитието е успешно във футболно отношение, макар че в мача на откриването Западна Германия и Полша завършват без отбелязан гол и това е четвъртото поредно нулево равенство в първи мач от световни финали.

В крайна сметка въпреки призивите за протест всички водещи футболни нации пращат отборите си с изключение на тези, които не успяват да се класират. Сред тях са Англия (за втори пореден път), Югославия и СССР. България се класира за пето поредно световно първенство. Иран и Тунис отбелязват своя дебют.

Франция се завръща след 12-годишно отсъствие. Именно французите слагат край на серията на България от четири поредни участия на световни първенства. Воденият от Мишел Идалго отбор със звезди като Мишел Платини обаче отпада още в първия кръг на финалите.

Постепенно Холандия набира скорост, Рони Рензенбринк поема лидерската роля в отсъствието на Кройф, а "тоталният" футбол отново впечатлява.

Победи с 5:1 срещу Австрия и с 2:1 срещу Италия и равенство 2:2 със Западна Германия носят първото място на холандците във втората групова фаза и второ поредно участие във финал.

Във финала, който се играе пред 77 250 зрители на стадион "Ривър плейт" в Буенос Айрес, отборът на Сесар Луис Меноти печели в продължения с 3:1. При резултат 1:1 в заключителните минути на редовното време изстрел на Резенбринк среща гредата.

Въпреки качествата на играчи като Даниел Пасарела и Освалдо Ардилес голямата заслуга за триумфа безспорно е на Кемпес. Нападателят с номер 10 в състава на синьо-белите не впечатлява особено в началото, но в решаващите мачове е неудържим, като вкарва два гола и на финала. Той става голмайстор на турнира с шест попадения, всяко едно от които във втората фаза на турнира.

В 38 мача са вкарани 102 гола, средно по 2.68 на мач. Най-много голове вкарват отборите на Холандия и Аржентина (по 15). Мачовете са гледани от общо 1 610 215 зрители, средно по 42 374 на мач.