ФИФА избира Испания за домакин на първото световното първенство с 24 отбора. Освен че броят на участниците е увеличен, има и нов формат на турнира. Първите два отбора във всяка от шестте групи продължават към втория кръг, където се оформят още четири групи с по три тима. Победителите в тях се класират за полуфиналите.

Италия печели за трети път световната титла и се изравнява с Бразилия. Водена от "златното момче" Паоло Роси, който заради участие в уредени мачове е изхвърлен от футбола и пропуска "домашното" Евро '80, "скуадра адзура" се промъква през иглени уши в първата фаза, за да разгърне след това потенциала си и да победи последователно Аржентина, Бразилия, Полша и Западна Германия.

Много от героите в предишните два мондиала вече са към края на кариерата си - Йохан Кройф, Франц Бекенбауер, Марио Кемпес, а шампионатът в Испания бележи появата на нови звезди.

Финалистът от 1974 и 1978 г. Холандия отпада още в квалификациите, като заема едва четвърто място в група с Белгия, Франция, Ирландия и Кипър. Белгийците заемат първото място, а французите изпреварват ирландците по голова разлика и взимат втората квота за Испания.

Другият голям отсъстващ е двукратният световен шампион Уругвай. Голяма изненада е и отпадането на Мексико, който остава зад Хондурас и Салвадор в зона КОНКАКАФ. Хондурасците правят дебют на световните финали заедно с още четири отбора - Алжир, Камерун, Кувейт и Нова Зеландия.

След като записва четири последователни участия на световни финали между 1962 и 1974 г., България за втори пореден път не се класира за мондиала. Отборът, воден от Атанас Пържелов, губи битката със Западна Германия и Австрия.

Бразилия е големият фаворит за титлата. В състава на "селесао" блестят изключителни играчи като д-р Сократес, Зико, Фалкао, Жуниор, Едер, Леандро, Оскар, Серезо. Според мнозина наред с "могъщите маджари" от 1954 г. това е най-великият отбор, който остава без световна титла.

В навечерието на шампионата не липсват и спорни моменти. Британските отбори едва не бойкотират турнира заради вероятността за среща с Аржентина. Това е годината на Фолклендската война и доста от членове на британския кабинет се опасяват, че може да се стигне до сблъсъци, ако някоя от британските държави трябва да се изпрати срещу световните шампиони от 1978 г.

Спортният министър Майкъл Хезълтайн решава, че правителството "няма правомощия да забрани спортните контакти", но добавя, че "футболните власти са дали индикация, че ще последват евентуален бойкот на правителството". В крайна сметка Фолклендската война приключва точно в деня преди началото на световното, а Аржентина и трите британски отбора в турнира отпадат, без да се изправят един срещу друг на терена.

Турнирът започва с огромна изненада. Западна Германия губи с 1:2 от Алжир, като това е историческа първа победа за африкански срещу европейски отбор на световни финали. Алжир играе добре и в следващия си мач, но губи с 0:2 от Австрия, след което печели с 3:2 срещу Чили. На следващия ден, 25 юни, се играе последният двубой от групата - ФРГ срещу Австрия. Ситуацията в групата е доста заплетена. Ако мачът завърши наравно или с победа за Австрия, германците отпадат. Ако бундестимът спечели с три гола разлика, австрийците се прибират у дома. В крайна сметка двата отбора изиграват "приятелски" мач, завършил 1:0 за Западна Германия. Този резултат праща двата европейски тима в следващата фаза. След този мач ФИФА променя правилата и занапред последните срещи от групите ще се играят по едно и също време.

Много драматично се развива борбата в групата на другия бъдещ финалист - Италия. Отборът, воден от Енцо Беардзот, записва три равенства в трите си мача в групата и продължава напред като втори в класирането единствено заради головата си разлика - 2:2 срещу 1:1 за Камерун. Камерунците затвърждават възхода на африканския футбол и са близо до сензацията. Те разполагат със силни и бързи играчи като Мила, Абега, Кунде, Онана и един изключителен вратар - Томас Н'Коно, който впоследствие ще се сдобие с прозвището "чернокожия Яшин". Камерунските футболисти не успяват да спечелят директната битка с Италия (1:1) и отпадат, но са посрещнати в родината си като национални герои.

В последния кръг домакините губят с 0:1 от Северна Ирландия, но резултатът е достатъчен, за да ги изправи във втория кръг заради по-добра голова разлика от югославяните - 3:3 срещу 2:2. И тук последните мачове в групата се изиграват в различни дни, което дава възможност да се направят "правилните сметки".

Във втората фаза обаче нещата си идват на мястото и Испания остава последна в група със Западна Германия и Англия. Два от трите мача завършват 0:0, а победа с 2:1 срещу домакините праща германците на полуфиналите. За финалната четворка се класира и Полша, която изпреварва по голова разлика СССР. Поляците побеждават Белгия с 3:0, а "сборная" - с 1:0. Така на "Камп ноу" в Барселона двата отбора трябва да определят победителя в групата. Нулево равенство праща поляците на полуфинал.

Гвоздеят на тази втора групова фаза е двубоят между Италия и Бразилия. Двата отбора са спечелили по една победа срещу Аржентина и са елиминирали шампионите от предишния мондиал. Директният им сблъсък за място в полуфиналите се превръща в един от най-паметните мачове в историята. Бразилия е фаворит, играе вдъхновяващ футбол, но "скуадра адзура" печели с 3:2 след хеттрик на Роси.

До този момент Роси няма нито едно попадение в турнира. Критиките към треньора Беардзот за включването му в състава са огромни. Тригодишното наказание на нападателя на "Ювентус" е намалено и той се завръща в игра за края на сезон 1981-1982. Журналистите и тифозите в Италия са категорични, че Роси не е във форма, за да води атаката на тима по време на световното. Критиките продължават с пълна сила в хода на шампионата. Роси е обявен за разочарование в груповата фаза и дори е изваден от игра в един от мачовете.

Коренно различен е другият полуфинал, който със своя драматизъм се превръща в един от най-обсъжданите сблъсъци на всички времена и в един от най-неприятните спомени за французите. Германците повеждат чрез Пиер Литбарски, но Платини изравнява от дузпа. В продължението Франция излиза с два гола напред (3:1). В този момент на терена се появява легендарният Румениге, който с 20 обезболяващи инжекции в колената повежда ФРГ до изравняване - 3:3. В крайна сметка германците печелят мача с дузпи. В продължението е и най-спорната ситуация, когато вратарят им Тони Шумахер чупи челюстта на Патрик Батистон, но не е изгонен от рефера. Така блестящият отбор на Франция, който две години по-късно ще стане европейски шампион, пропуска шанса си да стъпи на световния връх.

В 52 мача са отбелязани 146 гола, средно по 2.8 на мач. Общо 1 766 277 зрители гледат мачовете, средно по 33 967 на мач. Поставен е и поредният рекорд, след като нападателят на Северна Ирландия Нормън Уайтсайд дебютира само на 17 години и 42 дни, като и до днес остава най-младият футболист, играл на финали. Също през 1982 г. е поставен рекордът за най-изразителна победа на световно първенство - Унгария разбива Салвадор с 10:1.