Алп д'Юез - колоездачният "Уембли", който събира милион зрители по шосето

"Формула 1 има специално място като Гран при на Монако, футболът – "Уембли", докато колоезденето си има Алп д’Юез". Така колоездачните специалисти описват най-известната височина в Алпите, която е част от легендите на "Тур дьо Франс".
Близо 14 километра дължина, общо 21 серпентини (обратни завоя) – холивудската височина има статута на мит в най-известното колоездачно състезание, а през 2018 г. за 30-и път прие финал на етап в тура.
Алп д’Юез не е нито най-дългото изкачване в "Тур дьо Франс", нито най-стръмното или това, което завършва на най-голяма надморска височина. Дори и да е под 2000 метра, то привлича милион на шосето и приковава в пъти повече пред телевизионните екрани. Също така е мечта на всеки колоездач да спечели именно на това изкачване. Въпреки това от 1952 г. (първото включване) в 30-те финала са печелили едва 24 души, а само шестима са успявали да го сторят два пъти.
Изкачването в Алпите е известно и заради някои от най-паметните моменти в историята на тура. С осемте си холаднски победи то е любимо място за феновете на колоезденето от Ниската земя. Не случайно седмият обратен завой носи името "Холандския завой", а там винаги има най-много фенове.
През 1986 г. петкратният победител Бернар Ино печели хванат за ръка със съотборника си Грег Лемонд. 11 години по-късно легендарният Марко Пантани атакува от самото начало на изкачването и пристига сам на финала за втората си победа на Алп д’Юез, а времето му 37:35 все още е официален рекорд.
Само две години по-късно италианецът Джузепе Гуерини печели, въпреки че в последния километър е съборен от зрител. Той успява да стане и да продължи, за да вземе и етапния успех. През 2004 г. пък Ланс Армстронг е пазен с полицейски кордон.

"В моите очи височината не е кой знае какво, дори е малко скучна в сравнение с много други. Феновете обаче я обожават, което зарежда и колоездачите", споделя победителят на Алп д’Юез от 1992 г. Анди Хемпстън.
Колоездачен стадион с 1 милион зрители
Алп д’Юез не е включван в "Тур дьо Франс" всяка година, но винаги, когато това се случва, етапът е чакан с най-голямо нетърпение. Така беше и през 2018 г., когато 19 юли беше ден, ограден от всички фенове на спорта.
През 2015 г. малко над 800 хиляди зрители присъстваха по 21-те серпентини на Алп д’Юез, когато за последно турът посети изкачването. Организаторите все още нямат официалните данни за тази година, но вече се прокрадват информации, че е имало около милион на шосето.

"Това е невероятно място. Сякаш цялата планина е капсулирана на едно място и това е точно това изкачване. Прилича на колоездачен стадион заради отличната си видимост", казва журналистът Герард Ейнес.
Макар и да е безплатно за наблюдаване, като билети не се продават, не е лесно да се осигури място на Алп д’Юез. Най-известните завои се заемат дни по-рано, а в деня на етапа височината вече е отрупана с каравани, коли и хора. От ранните часове пък започват изкачванията на любители, които загряват преди идването на колоездачите.
Заради сложната ситуация през 2018 г. и неяснотата до последно около четирикратния шампион Крис Фрум охраната беше затегната. Британецът беше разследван за завишени нива на салбутамол, но точно преди тура всички обвинения бяха свалени.
Френската полиция изпрати допълнително хора да се грижат за сигурността в 12-ия кралски етап, а местната община забрани продажбата на алкохол в градовете около Алп д’Юез. Въпреки това се намери фен, който опита да изблъска Фрум и да го свали от велосипеда.
19 юли 2018 г. – ден за историята
Герант Томас от "Скай" спечели 12-ия етап в тура и стана 24-ият етапен победител на митичното изкачване. Уелсецът написа история с представянето си, след като пристигна на финала и с жълтата фланелка.

Той става едва вторият в историята, който печели на Алп д’Юез, носейки жълтото трико на лидер. Преди него това стори единствено Ланс Армстронг през 2004 г., но в индивидуален часовник.
"Невероятно е, аз нямам думи и не мога да опиша какво се случва. Никога не съм мислел, че мога да спечеля, особено тук, в компанията на някои от най-силните катерачи. Като дете мечтаех за големи победи, но никога не съм бил силен в изкачвания. Целта ми беше просто да съм с най-добрите и ако мога, да направя една атака, за да не могат повече да ме стигнат", каза уелсецът.