Френските герои, "предателят" Йозил и лицемерието на футболна Европа
Расизъм, дискриминация и ксенофобия. Тези думи стряскаха съня на хората от ФИФА и на организаторите на световното първенство по футбол в Русия преди началото му. След това обаче всичко тръгна и протече по мед и масло.
Скоро след мондиала темите за расизма, дискриминацията и ксенофобията "изплуваха" в Европа. В центъра на вниманието се оказаха две от водещите сили във футбола - Франция и Германия, но темата вече излизаше от пределите на спорта.
Става дума за подмятания към френските футболни герои, свързани с произхода им, както и остри критики срещу германския национал Месут Йозил. Проблемът вече беше надскочил спортно-злободневните теми и се пренесе към обществено-политическия спектър. За да покаже лицемерния поглед в Европа.
Къде са ви корените
Покрай заслужените и бурни тържества във Франция след световната титла се прояви темата за "произхода" на отбора. В социалните мрежи се появиха стотици коментари и снимки, изтъкващи, че голяма част от всичките 23-ма футболисти в състава на Дидие Дешан са или имигранти, или деца на такива.
Много международни издания, хора в спортните среди и любители изтъкнаха този факт. Изказването на един от известните водещи и хумористи в САЩ Тремър Ноа, в което поздравява Африка за успеха на Франция, дори доведе до напрегната дискусия с френския посланик във Вашингтон Жерар Аро.
"Разнообразният произход на тези играчи отразява разнообразието на Франция. За разлика от САЩ Франция не се позовава на гражданите си по признак на раса, религия или произход. Като ги наричате африкански отбор, създавате впечатлението, че отричате френската им идентичност. Дори като шега това легитимира идеологията, според която да си бял е единствената дефиниция на френската идентичност", заяви Аро.
От своя страна Ноа попита защо Франция трябва да "отнема" африканското от играчите. "Тогава, за да сте французин, трябва да заличите всичко африканско? Ще продължа да ги хваля като африканци, защото смятам, че идват от Африка - родителите им са африканци - и същевременно могат да са французи. А ако французите казват, че те не могат да бъдат и двете, смятам, че проблемът е в тях, а не в мен", каза водещият.
И даде пример с имигранта, който получи френско гражданство, след като спаси дете, висящо от тераса. "Спасява дете и става французин. Когато е долу, е имигрант, когато е горе - става французин", заяви Ноа.
А триумфът на Франция в действителност даде повод на много африканци да празнуват. Президентът на Кения Уилям Руто определи "петлите" за "единствения африкански отбор в заключителната фаза".
Ту германец, ту имигрант
"За тях аз съм германец, когато побеждаваме, и пришълец, когато губим. Защото, въпреки че плащам данъци в Германия, правя дарения в училища в Германия и спечелих световната титла с Германия, все още не съм приет от обществото", написа Месут Йозил в пространното си обръщение.
29-годишният играч, който е от турски произход, но е роден в Гелзенкирхен, се отказа от националния отбор на Германия заради нападките, които е получил в страната след снимката с турския президент Реджеп Тайип Ердоган през май.
Йозил обясни, че срещата му с държавния глава няма общо с политиката и обвини Германския футболен съюз и медиите в Германия в "расизъм и неуважение". Футболистът се оплака, че към него е имало големи критики след срамното отпадане на Бундестима в групите на световното, защото е имигрант или "германец втора ръка".
Историята около Йозил беше бомба с политически заряд, която чакаше за избухне. С изказването си за усещане на ксенофобия към себе си футболистът разбуни духовете за играчите с чуждестранни корени, които от години се смятат за най-красивото лице на интеграцията в Германия.
Германското правителство побърза да отговори, като заяви, че Йозил е получил уважение, а всички турци или хора, които са от мигрантски семейства, се радват на добро отношение в страната. "По-голяма част то близо 3-те милиона души с турски корени, които живеят в Германия, са добре интегрирани", каза говорителят на канцлера Ангела Меркел.
Обръщението на Йозил предизвика международен отзвук, като думите му бяха подкрепени от Ердоган и медиите в Турция. Някои дори определиха, че той е жертва на нацистко отношение. Президентът на "Байерн" Ули Хьонес се изказа остро и обвини играча, че прикрива слабата си форма зад цялата история около снимката с Ердоган.
"Радвам се, че този цирк най-после приключи. Той от години вече е един мърляч на терена. Последният шпагат, който направи, беше преди световното през 2014 г., оттогава само се крие и оправдава слабото си представяне с тази снимка", каза Хьонес, който също е спорна фигура заради укриването на данъци, за което беше в затвор.
Въпросите около лоялността на Йозил към Германия и опитите за отхвърляне на африканската идентичност за сметка на "френското" в световните шампиони показаха, че проблемът с приемането на "чуждите" е там и на европейските общества им е трудно да свикнат.