Димитър Златанов: Домакинството се взима, за да се спечели титлата, но ние отстъпваме
Легендата на българския волейбол Димитър Златанов е сред участниците в предишното световно първенство, на което страната е домакин. През 1970 г. той е в състава, спечелил сребърните медали. Златанов говори за "Дневник" за развитието на волейбола оттогава, за очакванията си към първенството, което започва в неделя, както и за спомените си от злополучния финал срещу ГДР отпреди 48 години.
Какво означава домакинството на световното за България близо половин век по-късно?
- Означава, че все още има волейбол в България. Домакинството на световно първенство се взима, за да се постигне резултат и да се види къде се намира българският волейбол спрямо този в света, да си сверим часовника и да видим как ще програмираме бъдещето на волейбола. В световен мащаб непрекъснато има развитие на волейбола, смениха се правилници, методологически се промениха нещата и ние трябва да сме в крак с това нещо, за да видим как ще процедираме напред, т.е. бъдещите поколения как ще бъдат подготвени, за да се запази представянето на националния отбор.
А представянето на националния отбор е резултат от общото движение на волейбола в страната. Естествено е доброто представяне на националния отбор да увеличи интереса към волейбола сред по-младите. Това е една от целите, които си поставяме - да има още по-голямо популяризиране на волейбола.
Къде е България в момента?
- Според световната ранглиста за мъже сме 14-и. Ако се видят класиранията при подрастващите, там не сме много добре, защото бъдещото поколение не отговаря на това, което искаме сега - националният отбор да играе добре. И тук идва една въпросителна - как ще се развиват младите, за да могат да се борят за задоволително класиране.
Жените по-миналата година станаха трети в света при 23-годишните, но пък след тях идват други и идва въпросът как ще се представят те. Да организираме една квалификация само за да се класираме на голямо първенство, не е достатъчно. Във финалната фаза, където е най-отговорно и се гледа на какво ниво си - там трябва да си правим преценка за бъдеща работа.
Проблемът с контузиите показва, че от подрастващите не се предоставя добър избор за националния отбор. Работа на по-долните възрастови категории е да осигуряват готови състезатели, за да може при контузии нивото на отбора да не пада. Трябва по-целенасочена и правилна работа с подрастващите, за да могат да израстат тези състезатели и да бъдат на такова ниво, че да отговарят на изискванията на мъжкия национален отбор. Ако те не са готови, ще имаме затруднения с подмяната и която и да е контузия ще окаже след това влияние върху качествата на играта и естествено върху резултатите.
В случая това, че сме малка държава, не е оправдание. В националния отбор има 12 основни състезатели. Ако се постави цел всеки клуб да изкара по един национален състезател, даже ще са много. Всяка година ако изкарва по един или дори един на две години, ще са много. Тогава ще се даде по-голяма конкуренция, ще се вдигне нивото и самите те ще израснат. От 7 милиона 12 човека винаги могат да се намерят, дори са много малко. Хората в ръководните органи трябва да си направят анализ къде сме добре и къде не, за да си поддържаме нивото. Ако не си направим правилен анализ, значи нищо не правим - ще тъпчем на едно място и ще падаме назад.
Какъв беше българският волейбол при предишно домакинство през 1970 г.?
- Преди толкова години имаше по-голяма конкуренция във вътрешното първенство. Излизанията в чужбина бяха ограничени и състезател можеше да отиде да играе навън, като навърши 28 години. Имаше установени правила с акцент участието в националния отбор и представянето на България. ЦСКА, "Левски Спартак", "Академик", "Миньор" (Перник), "Славия" - всички тези отбори бяха в състояние да победят всеки от останалите и да търсят по-предно класиране. Това създаваше предпоставки за по-голямо израстване на състезателите.
Успехът на националния отбор на световното дойде от инерцията, която ЦСКА даде със спечелването на европейската купа през 1969 г. Тогава в ЦСКА решихме да сменим начина на игра с нещо по-модерно, по-бързо, за да можем, на първо място, да противодействаме на вътрешната конкуренция. Спечелихме европейската купа, станахме шест пъти последователно шампиони, през 1969 г. с националния отбор станахме четвърти на Световната купа в Берлин, което също е доказателство, че отборът върви напред.
Самите състезатели в националния отбор имахме амбицията, атмосферата беше много добра. Това доведе до изявата на националния отбор на световното през 1970 г., където за съжаление не успяхме да спечелим световната титла. Това е поредица от неща, които се наслагват едно върху друго и се надгражда, за да се стигне до този резултат.
Какво не ви достигна в онзи финал срещу ГДР?
- Ако знаех, щях и преди да го кажа. Може би повече увереност и психическа устойчивост. Много пъти съм мислил върху това. Може би повече самочувствие на граждани на тази страна, на хора, които излизат да се бият срещу хора, които също имат самочувствие и представляват своя герб и своята страна. Вероятно е комплекс от много неща, които повлияха накрая да не издържим. Защото в крайна сметка, освен да тренираш яко, има психологически, емоционални моменти, които не са били в унисон с това изискване - като отидеш на игрището, да знаеш, че представляваш някого. Ти го искаш, но понякога не е подплатено с необходимите неща. За да можеш накрая да кажеш: "Ще изровя дюшемето, обаче ще постигна успехи". Това са много важни неща в пикови моменти на спортен сблъсък. Този, който го има това, ще изстиска и последните си сили, за да постигне успеха. А другият, който го няма, по-бързо ще омекне и ще се предаде.
Естествено има разочарование, но животът продължава. В спорта моментите на успехи и на загуби трябва да се преживяват. Когато има разочарование, трябва да се вадят поуките и да се продължава работата, без да се унива. Тук е въпросът, че вътрешнопсихологически, морално-волеви сили трябва да се намерят, за да можеш да преодолееш този момент, да не ти тежи, да не ти остане като едно тлеещо огънче отзад в главата и винаги да ти напомня и да те спира.
Много се говори за състоянието на българския отбор в момента покрай напрежението около напускането на Владислав Иванов. Голяма ли е разликата в подхода спрямо преди?
- Хората са еднакви преди и сега, младите са млади и тогава, и сега. Това, че времената са други, не ги оправдава - когато започнеш да правиш нещо, го правиш така, както трябва. Нещата са по-комплексни. Колективът в националния отбор не бива да допуска подобни моменти.
Сега трябва националите да го забравят, да влязат в световното и да се бият докрай. Има нещо много важно в тренировъчния процес. Човек трябва да се бори във всяка тренировка да изчиства елементи и да подобрява представянето си. Нужни са изисквания към самия себе си да растеш и да тренираш с минимум грешки. Не просто да тренирам, защото е тренировка и мога да си позволя някоя грешка - това е сбъркано. Накрая, ако го направя с любов, желание и не ми тежи, и съм го направил с минимум грешки, значи има растеж. Това ако го сложим в 12 или 20 глави и те вървят в една посока заедно с треньора, образува се колективната игра и има минимум грешки. Тогава вече отиваме и започваме да се борим с другите отбори, които са на същия принцип. Откакто се смени системата и всяка грешка е точка, вече играта е на минимум грешки - индивидуални и колективни. Но ако не го тренираш по време на тренировката, след това как ще го направиш на мач?
Най-важното е човек да се забавлява, един от много съществените фактори е работата да доставя удоволствие. Когато правиш тежки подготовки, правиш ли го с удоволствие, това не тежи. Самата ти психологическа нагласа е съвсем друга. Стигне ли се до момента, в който се оплакваш, въобще не се захващай.
Какво е необходимо на българския отбор за световното?
- Спокойствие. Трябва да се съсредоточат върху подготовката и мачовете.
Как виждате съвременния волейбол след промените?
- Играта в защита стана много по-атрактивна с позволението да се играе с крак, а и се увеличи възможността да се спасяват топки. Увеличи се ръстът в световния волейбол, защото виждаме вече състезатели по 2.12, 2.18 метра, и това оказва влияние върху нападението и блокадата. Затова физически състезателите станаха много по-мощни и експлозивни. Когато имаш добре построена двойна и тройна блокада, вече е необходимо освен да намериш добрата посока, да забиеш силно, за да се справиш със защитата. Вече виждаме начален удар със 120-130 км/ч. Това променя всичко в начина на подготовка, в системите на посрещане. Промениха се методиките.
Кой е по-добрият вариант за зрителите?
- Този е добър вариант, стига да се изпълни както трябва и да се играе добър волейбол. Виждате, че на полуфинали на големи първенства се стига до невероятни защити, контраатаки, пак защита, пак контраатака... Това удължава продължителността на играта, продължава емоцията на публиката, а доволни са и състезателите, които изживяват тази кратка радост и продължават.
Какви са ви очакванията за световното?
- Виждате, че бяха нужни 50 г., за да се организира ново световно първенство. Домакинството се взима, за да се спечели титлата. Виждате, че през 2014 г. поляците успяха. Сега Италия ще иска да спечели. При нас поставените задачи са по-малко, защото трябва тепърва да се развиваме в тази обстановка.
Дано да се класираме в шестицата. Преди целите ни бяха по-големи. Преди четири години целта ни беше да вземем медал, после да сме в шестицата, сега участваме само в квалификации... Отстъпваме от позициите по отношенията на изискванията, което не говори добре. След това ще е трудно да се върнем обратно. Необходими са качествени състезатели от вътрешното първенство.
Като цяло на световното кандидати са много отбори, но зависи от здравословното им състояние - дали ще съумеят да си запазят основните състави и да се опазят от контузии. Защото на високо ниво това си оказва влияние, дори да имаш добре подготвени състезатели. Естествено фаворити са САЩ, Русия, Бразилия, Франция. Не подценявам Италия, защото като домакини те се представят силно. Между тези отбори конкуренцията ще бъде голяма. Полша и Сърбия не ги изключвам.