Световното първенство беше много интересно и равностойно, с много изравнени отбори. Успя да запази интригата до последния мач, а публиката се наслади на интересни мачове. Предвижданията ми за първата шестица почти се сбъднаха. Единственият въпрос беше свързан с групата на Франция и Сърбия от втората фаза, но там сърбите продължиха заслужено.

Очаквах, че отборът на Италия с оглед на домакинството и по-добрата си програма ще успее да си проправи път до медалите, но това не се случи. Нивото на игра, показано от тях във финалната фаза, беше недостатъчно, за да заслужат нещо повече.

В играта почти нищо не им вървеше. Опитваха индивидуални акции и разчитаха преди всичко на Зайцев, което е недостатъчно срещу силните отбори. Не бяха структурирани нито във фазата на сайдаут, нито във фазата на брекпойнт, а в същото време и грешаха прекалено много. По различен начин отиграваха едни и същи ситуации, което говори за липсата на система в играта. А това е много важно срещу силните съперници.

Нещо, което забелязах да присъства в играта на САЩ и на Полша. Там нещата бяха много ясни, категорично добре изработени. Затова не е и случайно, че тези отбори показаха най-добрите игри на световното първенство.

Желанието ми беше да видя финал между САЩ и Полша, но полуфиналите не го позволиха. Смятам, че тези два отбора бяха най-достойните да се срещнат във финала. Бразилия въпреки проблемите си все пак стигна до сребърните отличия, което е повече от добре за тях. От Русия - с оглед на състезателите, които има в състава си, можем да очакваме повече. Липсата на организация в играта им беше очевидна и затова редуваха много силни геймове с много слаби. Непостоянството им се оказа пречка да стигнат до медалите.

Впечатли ме формацията на посрещане и на сайдаут на отбора на САЩ. Поради недостиг на добри посрещачи използваха Андерсън на посрещане, а това довеждаше до затруднения в някои от ротациите в сайдаута. Но това е логично и много практично решение, което ми хареса.

Това беше единственото по-различно нещо, което показаха отборите. Всички останали играха стандартно. Полша, Русия и Бразилия използваха обичайната двойна смяна за повишаване нивото на блокадата и подобряване на защитата. Но това е нещо, което се използва от години.

Категорично ме впечатли израстването на Бартош Курек по време на шампионата. Той започна зле, доста неуверено и със слаби игри. С развитието на първенството обаче невероятно подобри представянето си и започна да играе не само ефективно, но и по правилния начин.

Не мога да не отбележа изключително високото ниво през целия турнир на Андерсън, много добрите игри на Тейлър Сандър. Хареса ми играта на Мика Кристенсен - цялостно организацията му на игра, а също и участието му на другите елементи - блокада, защита, начален удар.

Този, който ме впечатли най-много сред треньорите - с израстването на отбора, с постройката, с идеите в играта, това е Джон Спероу. Отборът на САЩ бележи голямо развитие във всички аспекти на играта, в изпипването на детайлите във всяка ситуация. Преоткрих неговата работа и сега много по-внимателно го следя. Работата на американците е на високо ниво.

При подготовката и крайния резултат на Полша очевидно ролята на треньорския екип е била много важна. Те започнаха турнира по един начин и по време на турнира израснаха много. Това показва, че някой в щаба е анализирал слабостите по правилния начин и е успял много бързо да ги неутрализира.

Отборът на Сърбия също има лек напредък в играта си спрямо предходни първенства. Познавам Никола (Гърбич) много добре и знам как мисли и как работи, а това е довело до израстване. Но не бих поставил техния прогрес на същото ниво като това на САЩ и Полша.

На обратния полюс е отборът на Русия.

Още преди години в Полша направиха нещо много важно, като създадоха регионални центрове за развитие на юноши и младежи и това сега им се изплаща, Обърнаха много внимание на работата с подрастващите и то на много високо ниво, а не гледаха само масовостта.

Не е случаен фактът, че обират всички титли в юношеските и младежките гарнитури. И съответно непрекъснато произвеждат състезатели на високо ниво. Нещо, което много други федерации не правят. Полша изпревари другите точно с това - да организира откриването, подготовката и изграждането на млади таланти. Инвестираха в ноу-хау, взеха много чужди треньори в първенството, което също оказва влияние, обърнаха много внимание на физическата подготовка и на структурите на клубовете. И вече дойде времето да се показват резултатите.

Отиграването, което ме впечатли най-много, беше пропусната възможност за затваряне на гейм на мача на Сърбия срещу Бразилия в полуфиналите. Сърбите имаха геймбол и фрийбол. Тогава разпределителят предпочете да играе в зона четири с Петрич, но той беше влязъл да подсигури тази пусната топка и нямаше време за засилка. Така че въпреки единичния блок, те го хванаха и неутрализираха възможността за спечелването на гейма. Сърбите можеха да разчитат на нещо много повече, ако бяха спечелили гейма. Това беше ключова топка за цялото първенство.