Фолкер Шофел, лекар: Екстремните спортисти имат сходна психика с престъпниците
Доктор Фолкер Шофел е лекар с дългогодишен опит в спортната медицина и любител на катеренето. Работата му е свързана предимно с травми при екстремните спортисти. Германецът, който гостува в България за фестивала на екстремните спортове - "Банско филм фест", даде различен поглед върху екстремните спортове и разказа пред "Дневник" за контузиите, риска и мисленето на състезателите.
Какви са най-честите контузии в екстремните спортове?
- Повечето контузии в екстремните спортове са тежки травми от инциденти, особено в бейсджъмпинга и други летателни дейности. Ако вземем предвид спортове като катеренето, които са по-малко екстремни, но се водят такива, в повечето случаи състезателите претърпяват леки травми на пръстите и рамената. Разбира се, тежките контузии също са налице, но процентът не е толкова висок.
По какъв начин любители и състезатели могат да се предпазят от контузии?
- Определено тази превенция може да се осъществи, когато пресметнеш риска. Трябва да насочиш вниманието си към външните фактори в природата. Колкото по-екстремно става начинанието, толкова по-малка е границата на безопасността.
Мой приятел беше първият, който скочи от Айфеловата кула, но към вътрешността й. От скока той имаше 1,2 секунди, за да отвори парашута. Правиш го или си мъртъв. За този опит той се готви три месеца и беше изцяло отдаден на проекта, но все още смятам, че подобно начинание е твърде опасно.
Знаят ли екстремните спортисти кога да спрат, преди рискът да стане твърде голям?
- Те са притискани отвън да достигат границите на възможностите си, защото имат договори със спонсори и трябва да направят нещо ново, за да изпъкнат. В свят, в който всяка дейност се записва във "Фейсбук" или "Инстаграм", е много трудно за тях да намерят нови проекти.
Един от начините да добият популярност е да намалят безопасността и да поемат по-голям риск. Но в някои спортове тази граница се прекосява драстично. Например движението в летенето с уингсют наброява около 2000 души, като 5% от тях вече са загинали от началото на годината.
Тук се появява парадигмата "Той умря, правейки това, което обича". Дали това е хубаво? Смятам, че е пълна глупост. Някой може да е загинал, вършейки нещото, което обича, но оставя скърбящи родители, семейство и деца.
Трябва да имаш по-голяма отговорност към хората около себе си и също към тези, които рискуват своя живот, за да те измъкнат от затруднено положение. Визирам спасителите в планината, които тръгват в лошо време към кофти места заради нечия безотговорност.
Какво се случва, когато се премине границата на разумното?
- В Европа сме привикнали да се чувстваме в безопасност. Имаме достъп с хеликоптер, безжичен интернет и сигнал на телефона навсякъде. Когато излезеш от тази зона и трябва да разчиташ единствено на себе си, тогава определено не трябва да прекосяваш някои граници.
Никога не можеш да си напълно подготвен за всички възможни сценарии. Границите на риска са размити и той трябва да се приема внимателно. Това колко далеч ще стигнеш е лично решение. Често загиналите в екстремните спортове са начинаещи, които правят фатална грешка от липса на опит.
Съдейки по себе си, с възрастта намалява желанието ми да рискувам. Аз имам семейство и не искам да се нараня. Сега съм много по-внимателен, отколкото когато бях на 18 години.
Вслушват ли се екстремните спортисти в съветите ви при контузия?
- Някои от тях са наистина много търпеливи. Това са предимно умните състезатели, които са професионалисти. След това е групата, която иска да е като професионалистите и въобще не слуша. Те мислят, че ако пропуснат няколко тренировки, никога няма да наваксат изгубеното. Понякога трябва да ги предпазиш от самите тях.
С какво са по-различни екстремните спортисти?
- Определено мисленето им е много по-различно. Има проучване, което сравнява екстремните спортисти с престъпниците. Психическото състояние и поведението им е подобно на серийни убийци.
Екстремните спортисти имат поведение, което ги кара да правят луди неща. Желанието за приключения у тях е огромно.
Зад това вероятно стоят някои икономически фактори. След Втората световна война не е имало екстремни спортове, защото хората са имали основни нужди като да си купят храна или да намерят подслон. В днешни дни, конкретно в по-заможните общества, на хората просто им е скучно. Имат твърде много време и се замислят: "Какво да направя, за да има повече тръпка и адреналин?"
Променя ли се представата на хората за екстремните спортове?
- Тук трябва да се запитаме какво точно представляват екстремните спортове. Може би представата ни за някои спортове, които наричаме екстремни, е напълно погрешна.
Докато в други спортове, които са приети за нормални, като алпийските ски и футболът има доста тежки контузии. Виждаш футболисти в 30-те си години, които вече не могат да играят на високо ниво. Това е следствие от екстремно натоварване. Разбира се, никой не обръща внимание, защото там са съсредоточени много пари.
Докъде се простират възможностите на човешкото тяло?
- Със сигурност натоварването, което може да понесе човешкото тяло, има граница. Много хора претренират организма си или прекаляват със загрижеността си при приема на хранителни вещества. В офиса си съм виждал спортисти, които страдат от анорексия. Те са в 40-те си и телата им имат фрактури, получени от умора. Всичко това е причинено от факта, че не се вслушваме в сигналите на тялото.
Претренирането е нещо, което трябва да проучим, защото се превръща в сериозен проблем. Трябва да се провери дали този или онзи спорт има реална полза за здравето ти или ти вреди.
За всеки спорт е специфично и е трудно да се каже върху какво най-вече трябва да наблегнат спортистите в тренировките си. Все пак първо трябва да се подготви цялото тяло и след това да се наблегне върху развиването на конкретно умение. Цялостната подготовка на тялото е важна, защото помага да се справи със стреса след това.