Смирен, срамежлив, свит. Как тези определения се свързват с футболист, спечелил титлата във Висшата лига с два различни отбора, както и световната купа с Франция през последните три години? Футболист, който е най-високо платеният играч в историята на "Челси"?

Трудно е човек да си го представи особено заради глобалния образ на футболистите в днешно време. Но като такъв е описван Н'Голо Канте.

Френският национал е тих и спокоен, а в същото време изключително работлив и талантлив. Той е в основата на чудесната приказка на "Лестър" от 2016 г. Година по-късно триумфира в Англия и с "Челси", а след още едно лято вдигна световната купа и с Франция. Във всеки от тези успехи той не просто беше част от състава, но имаше важна роля.

Дефанзивният полузащитник е играч, чийто характерен стил не може да бъде сбъркан. Той "чете" играта и се намира на правилното място, секунда или две преди да се е появила опасност за защитата. Вкарването на голове и головите пасове са рядкост за него, като задачите му падат върху пресичания на подавания, отнемане на топката и започването на нападение. Дидие Дешан го смята за основна част от отбора си: "Той е ключов играч в системата ни. Отнемането на топката не е достатъчно, а Канте разполага с безкрайно много идеи за започването на атаки", казва селекционерът на "петлите".

И макар при разпределянето на големите награди в края на година погледите да са насочени към звездите на френския отбор Антоан Гризман и Килиан Мбапе, то и Канте заслужава внимание.

Историята на Канте е като от приказка. Когато е на седем години през 1998 г., той помага при събирането на отпадъци по време на световното първенство, като почиства по стадионите, а и по площадите, където се събира голяма публика.

Година по-късно Канте поема към мечтата си да бъде футболист. Започва в школата на "Сюрен" - малък клуб в западните покрайнини на Париж. Двама от треньорите на Канте - Томаш Бжимек и Пиотр Войтина, описват "Сюрен" като отбор, където "образованието и личностното развитие са на преден план".

Още при записването на Канте в отбора, той започва да търпи шеги и понякога подигравки заради дребничкия си ръст. Въпреки че е нисък, той е здрав физически. Привлича вниманието на Войтина с "непрестанното си тичане".

Ранните години във футбола за Канте са изпълнени с отборни успехи, но той е подминаван от големите школи заради височината си. Сам решава да подобри играта си и без да му е подсказвано, започва да тренира шпагати, поемане на топката и спринтове от единия край на игрището до другия. Войтина си спомня, че е бил изумен от факта, че Канте остава след всяка тренировка и продължава упражненията с цел да компенсира недостатъка си.

Веднъж дори треньорът му се пошегувал, че иска до месец да може да жонглира по 50 пъти с топката с всеки крак и с глава. "Два месеца по-късно той можеше да прави по сто "крачета" с всеки крак и разбира се, с глава. Тогава разбрах, че той ще изпълни каквото и да му заръчам. Оттогава не му казвах какво да прави, просто го оставих да изразява себе си на терена", разказва Войтина.

Колегата му Бжимек се притеснявал, че при влизането си в мъжкия отбор 16-годишният Канте ще бъде "тормозен" на терена заради ръста си. Но всеки път бил опровергаван. "Знаех, че по време на тренировки той разбира тактическите ми указания най-бързо, но все пак се изненадах. Повечето от футболистите не успяват да разберат даден аспект от играта цял живот, а той го правеше за две-три седмици", разказва треньорът.

Постепенно Канте се утвърждава в мъжкия отбор, но за да припечелва допълнително, тренира деца. Идва ред и за първия му трансфер - в "Булон", където прекарва три сезона. Когато отборът изпада от Лига 2, Канте получава своята възможност и я улавя. С играта си заслужава наградата на "Франс футбол" за най-добър играч в третото ниво на френския футбол. Въпреки това продължава да играе с аматьорски договор чак до края на третия си сезон в "Булон".

Това е и причината той да завърши счетоводство. "Нямах професионален договор, което ме накара да продължа образованието си. Не бях сигурен дали ще мога да се прехранвам от футбола. В момента в който подписах професионален контракт, спрях следването си, защото вече знаех, че футболът е моята професия", разказва Канте.

Признанието от "Франс футбол" привлича интереса към него и Канте се обръща към първите си треньори за съвет. С тяхна помощ избира да премине в "Каен". Още първата година (2013 г.) тимът му печели Лига 2, а той е избран за най-добрия в отбора.

И тогава полузащитникът остава верен на ценностите си. Твърди се, че преди началото на сезон 2014-15 повечето от неговите съотборници си купуват скъпи спортни коли с премиите от постигнатия успех, но Канте продължавал да се придвижва за тренировки с тротинетка. Майка му да го накарала да купи кола, а той се съобразил и си взел стар автомобил.

Във футбола играчът вече е в полезрението на "Олимпик" (Марсилия), "Лион" и "Лестър". "Мислех, че трябва да премина през период в един от най-големите клубове във Франция. Тогава си мислех за (Франк) Рибери и (Самир) Насри, които бяха минали именно през Марсилия. В крайна сметка нещата не се получиха", казва халфът. А пътят му го отвежда към приказката на "Лестър".

Натам историята е по-позната - "лисиците" сътвориха чудо и триумфираха с титлата, а Канте попадна в идеалния отбор на Висшата лига. Това му осигури и място в националния отбор.

Лятото на 2016 г. беше време за европейското първенство, където Канте беше титуляр в три от седемте мача и взе сребърен медал. След това дойде ред и на трансфер в "Челси". Документи от Football Leaks твърдят, че при подписването на французина е била предложена възможност част от заплатата му да се превежда в офшорна сметка, но той отказал.

Двете следващи години са не по-малко вълнуващи за Канте. Той стана шампион и с "Челси", а това лято вдигна и световната титла с Франция. "Да спечеля световното първенство, облечен в цветовете на Франция, надскочи и най-лудите ми мечти. Никога няма да го забравя. Да бъда част от тази група играчи е нещо, което ще си спомням цял живот с усмивка", каза Канте.

Показателно за характера му е отношението на съотборниците му в състава на "петлите". Те му посветиха песен, която пееха по време на празненствата.