В неделя Циципас затвърди по впечатляващ начин статута си на една от най-големите надежди на световния тенис. 20-годишният грък детронира своя идол Роджър Федерер в четвъртия кръг на Аustralian Open, където 37-годишният швейцарец нямаше загуба от 2016 г.

Циципас проведе мача по впечатляващ начин, като показа страхотен характер и много зряла игра в решаващите моменти. Федерер имаше цели 12 възможности за пробив, но не успя да реализира нито една и прекъсна серията си от 17 поредни победи в Мелбърн.

Циципас успя да надиграе легендарния си опонент в неговата собствена игра - агресивен тенис, ранно взимане на топката, чести излизания към мрежата и търсене на всяка удобна възможност за атака.

Два дни по-късно гръцкият тенисист доказа, че в успеха му няма нищо случайно. Той спря похода на сърцатия испанец Роберто Баутиста Агут, който нямаше загуба от началото на сезона и спечели три петсетови битки в Мелбърн.

— George Bellshaw (@BellshawGeorge) 22 януари 2019 г.

Нищо подобно обаче не се случи. Швейцарецът, испанецът и сърбинът продължават да властват в мъжкия тенис. Те спечелиха всички титли от Големия шлем през 2017 и 2018 г. и окупираха първите три места в ранглистата. В същото талантите от следващите поколения имат своите проблясъци, но така и не успяват да се утвърдят като постоянни претенденти за най-значимите отличия.

В лицето на Циципас най-накрая се откроява тенисист, който има потенциал да сложи край на хегемонията на тримата големи. Освен със солиден сервис, мощни удари от основната линия и страхотен бекхенд с една ръка той впечатлява с изключително зряла за годините си игра, спокойствие в напечените ситуации и способност да разнообразява играта си в зависимост от съперника. В комбинация с физическата издръжливост, която демонстрира, той изглежда надраснал своята възраст и вече готов за големи успехи.

В четвъртък Циципас ще се изправи срещу втория от тях - Надал, а нов паметен успех ще го превърне в най-младия финалист в Големия шлем след Джокович на US Open през 2007 г.

Циципас се ражда на 12 август 1998 г. в семейството на двама бивши тенисисти - гръка Апостолос Циципас и рускинята Юлия Салникова. Неговата майка има успешна кариера при девойките, като достига до №1 в света.

Още на 16 години тя дебютира за СССР в купа "Дейвис". Кариерата й обаче не продължава дълго. Тя достига до №194 в световната ранглиста на сингъл и до №130 на двойки, но след това решава да се концентрира върху образованието си. През 1990 г. завършва журналистка в Московския държавен университет.

Неин баща е бившият футболист на "Спартак" (Москва), "Динамо" (Москва) и "Зенит" (Санкт Петербург) Сергей Салников. Нападателят е част от националния отбор на СССР, който печели златен медал от летните олимпийски игри в Мелбърн. Той участва и на световното първенство в Швеция през 1958 г.

Юлия и Апостолос се запознават по време на турнир на WTA в Атина, в който тя участва като състезател, а бъдещият й съпруг - като лайнсмен. По времето, когато Стефанос се ражда, двамата работят като тенис инструктори в Атина.

Циципас започва да тренира сериозно в тенис клуб в родния си град Атина, когато е на шест години. Оттогава досега негов главен треньор е баща му. Апостолос споделя, че синът му сам е взел решението да стане тенисист.

В началото Стефанос Циципас удря топката от бекхенд както с една, така и с две ръце. В крайна сметка избира първото, защото му пасва по-добре, а освен това неговите родители и идолът му Федерер играят по този начин.

Гръцкият талант приковава внимание през декември 2014 г., когато достига до финала на "Ориндж боул", въпреки че по това време се намира извън топ 100 в ранглистата при юношите. През 2015 г. гръкът участва в четирите турнира от Големия шлем, като най-доброто му представяне е четвъртфинал в Australian Open.

През същата година той започва да тренира в академията на Патрик Муратоглу в Париж, като разделя времето си между Франция и Гърция. Работата с известния френски специалист от гръцки произход бързо дава резултати, а двамата продължават да работят заедно и до днес.

Пробивът на Циципас при юношите идва през 2016 г. Той достига до първото място в света, след като печели турнира "Трофео Бонфилио" в Милано, а в четирите състезания от Големия шлем записва три полуфинала и един четвъртфинал.

Същата година в тандем с естонеца Кенет Райсма Циципас печели титлата на двойки от "Уимбълдън". Това го превръща в първия гръцки състезател с трофей от Големия шлем в Откритата ера на тениса и едва втория в историята след Николаос Калогеропулос, който триумфира в юношеските надпревари на "Ролан Гарос" и "Уимбълдън" през 1963 г.

Циципас прави своя дебют в основна схема на турнир от календара на АТП през 2017 г. в Ротердам. Той губи от бъдещия шампион Жо-Вилфред Цонга. Младият грък напредва с бързи темпове, като показва отлична игра на всички настилки. Той успява да преодолее квалификациите в два поредни турнира от Големия шлем - "Ролан Гарос" и "Уимбълдън".

През октомври Циципас печели първата си победа на ниво АТП - срещу Карен Хачанов на мастърса в Шанхай. Седмица по-късно той предизвиква истински фурор в турнира от категория АТП 250 в Антверпен, след като стартира от квалификациите и достига до полуфиналите. По пътя към финалната четворка гъркът побеждава поставения под №1 Давид Гофен за първия си успех срещу играч от топ 10.

Циципас завършва 2017 г. под №91 в света и става първият гръцки състезател, пробил в топ 100 на ранглистата при мъжете. Възходът на таланта от Атина продължава с пълна сила, а представянето му през 2018 г. надминава всички очаквания.

През април гръкът достига до финала на турнира от категория "АТП 500" в Барселона, а през август - до финала на мастърса в Торонто. И в двата случай губи от световния №1 Рафаел Надал. Между двете надпревари прави първото си значимо участие в Големия шлем - осминафинал на "Уимбълдън", където е спрян от Джон Иснър.

През октомври Циципас печели първия си турнир при мъжете - АТП 250 в Стокхолм, а в началото на ноември триумфира в младежките финали на АТП след пет победи от пет мача. В рамките на 2018 г. той подобрява цели 19 пъти рекордното си класиране в световната ранглиста, приключва сезона под №15 и печели наградата за най-прогресиращ играч.