Никола Абаджиев, кайтсърфист: Адреналинът променя вижданията ти за живота
За Никола Абаджиев водата е място, което го изпълва с положителни емоции и го кара да се чувства свободен. Движен от любовта към сърфа едва на 18 години той стана вторият български спортист със спонсорски договор с "Ред бул". Абаджиев разказа пред "Дневник" за адреналина, риска, животоспасяващия страх и важността на престижното партньорство по пътя към мечтата.
Кое отключи интереса ви към сърфа?
- Още от малък пътувам с родителите ми. Баща ми е сърфист и в цялата му компания всички са сърфисти. От доста отдавна пътуват из България, по Черноморието и в чужбина. Ходили са на доста известни места за каране на сърф в Европа, Северна и Южна Америка.
Общо взето така съм започнал. Най-напред на Черно море, когато сме ходили там през лятото. И когато съм задобрял малко, съм пътувал с родителите ми и съм започнал да се развивам още.
Какво място заема кайтсърфът в живота ви?
- Приемам го като призвание и го усещам като смисъла на моя живот. Реално това обичам да правя, около това се върти животът ми и за това мисля постоянно. Усещам го като нещо, което наистина обичам и искам да се занимавам от малък.
Целта ми е след години да правя това, което обичам. То е свързано с кайтсърфа, а именно да съм близо до океана и морето.
Кога започна приключението ви в сърфа?
- Първоначално започнах да карам хавайски сърф на 6-7 години и приблизително оттогава постоянно съм близо до морето, когато мога. Трябва да съм в София, за да ходя на училище, за съжаление, което ме отдалечава от морето и сърфа. От първия път, когато съм се качил преди 11 години, карам при всяка възможност и съм близо до морето.
Какво беше първото ви екстремно занимание?
- Първо са ме качили на кросов мотор, малко преди да започна да карам сърф, докъм 12-годишен. След това дойде сърфът, който определено ми грабна много повече вниманието и продължих да се занимавам с него.
Какви емоции ви доставя карането на кайтсърф?
- Чувството винаги е различно. От страх и разочарование, че не мога да направя определен трик, не мога да бъда на определено място или не се справям добре, до безкрайна радост, щастие и любов. Кайтът ми дава много, абсолютно всичко. Дава ми лоши моменти, в които съм разочарован от себе си, разочарован от други хора, от условията, и моменти, в които съм безкрайно щастлив. Просто щастие, което не мога да опиша с думи.
Какво ви мотивира да промените това, от което не сте доволни?
- Мотивират ме другите кайтсърфисти, които карат доста по-добре от мен. Мотивират ме паданията ми. Когато не свърша нещо, се ядосвам и храня себе си. Мотивира ме да виждам как други хора правят неща, които не мога. Мотивира ме чувството, което изпитвам, когато направя нещо ново.
Откъде черпите вдъхновение?
- Нямам ментори и черпя вдъхновение основно от семейството ми. Братята и сестрите ми ме мотивират изключително много, особено когато карам с тях. Тогава всичко е различно, стъпвам в триковете по-лесно и емоцията е изцяло различна.
На сушата или във водата, къде обичате да прекарвате повече време?
- Във водата определено. Най-забавно е, когато се съберем голяма група приятели, каращи сърф. Във водата става една огромна забава. Всички усещат енергията, която се поражда.
Понякога е по-забавно на сушата, след като сме карали и обсъждаме как е минало всичко. Но се забавлявам повече в морето.
Подготовката или импровизацията е в основата, за да си успешен в кайтсърфа?
- И двете неща са важни. Важно е да си в добра форма и да се подготвиш добре, за да може можеш да издържиш и да направиш една пълноценна сесия. Да кажем, че си във водата за 2 часа и за да има смисъл от тях, е нужно да си добре подготвен физически и психически.
Импровизацията също е важна, особено в дисциплината, която карам аз. Дъската не е прикрепена към краката ми и се използва вятърът, за да стои дъската с мен. Импровизацията е ключова точка, защото новите трикове се раждат от опитване на нови неща, които никой не е правил досега.
Как съумявате да съчетаете подготовката си през различните сезони?
- Доста трудно и за съжаление не успявам да карам през голяма част от годината, тъй като съм в София и няма как да пътувам. Тренирам малко по-специфични упражнения във фитнеса, които биха ми помогнали да се чувствам по-добре във водата и въздуха.
Лично на мен най-много ми помага времето, което прекарвам във водата. Тренировките на сухо помагат, но когато си във водата, усещането е друго. Представяш си всичко по съвсем друг начин и можеш да опиташ неща, които си мислел през цялото време.
Когато не карам, мисля доста за кайта. Гледам другите хора, които карат цяла година. Гледам те какво правят и си представям какво мога да направя аз. За съжаление наистина нямам възможност да карам толкова много, че да тренирам през цялото време.
Семейството ми винаги прави всичко възможно, за да пътувам. Почти всяка година ходя някъде на топло, където да тренирам и то за повече от месец. Трудно е, защото определено времето тук не е подходящо.
Колко важна е психологическата устойчивост във вашия спорт?
- В определени моменти трябва да си по-силен психически, отколкото физически. Например, за да влезеш някъде, където вълните са огромни и доста страшни, психиката определено играе роля. Също както във всеки спорт, преди състезание си притеснен и трябва да си силен психически, за да се представиш добре.
Психиката понякога ми помага, но и ми пречи, защото се притеснявам, когато имам състезания. Пречи ми да покажа това, което наистина мога. В други моменти психиката помага. Имал съм моменти, когато наистина е било страшно и морето е било доста опасно, и съм се чувствал психически силен. Имал съм силата да преборя страховете си, да вляза и да карам.
Необходимост ли е адреналинът за вас и какви чувства поражда рискът?
- Адреналинът променя всичко. Когато влезеш във водата при големи вълни и изключително силен вятър, чувството отново е съвсем различно. Адреналинът променя вижданията ти, начина, по който караш, и силата, с която разполагаш.
Важно е винаги човек да има някакви граници и да не ги прекрачва, като страхът помага в дадени моменти. Важно е да слушаме страха и да се съобразяваме с него. Понякога той може да ни спаси.
Имате ли ритуали или изградени навици преди състезание?
- Нямам ритуали. Слушам музика, гледам да отида по-встрани и да си представя какво ще направя. Сестра ми ми помага, говорим си и ме разсмива. Музика и концентрация са най-важните неща преди състезание.
Как премина първото ви състезание?
- Първото ми състезание, в което участвах, беше на хавайски сърф в Лозенец. Спомням си, че беше голяма лудница, пълно със деца, които карат напред-назад. Хвърчат дъски и крещят родители от плажа. Беше доста забавно.
Първото ми международно състезание беше съвсем различно от всичко, което бях правил досега. Стресът беше доста по-голям. Нивото на трудност определено се променя. Помня всяко свое състезание и мога да извлека поуки, които да са ми от полза занапред.
Кое е любимото ви място за каране на сърф?
- Миналата година бях на състезание в Мавриций и определено ми стана едно от любимите места. Другото място, което обожавам, е Доминиканската република. Много обичам Тарифа в Испания и просто имам много любими места.
Какви опасни случки сте имали във водата?
- Мавриций беше едно от най-страшните места, на които бедствах. Спасяваха ме с лодка, като предишния ден спасяваха сестра ми, която бедства повече от мен. Тогава доста се наплаших. Въпросът е, че там вълните са огромни – от три до пет метра. Изключително плитко е, а отдолу е коралов риф.
Първите няколко дни беше въпрос на оцеляване, не на трениране или каране. Кайтът ми падна във водата. Вълните ми го взеха, завлякоха ме и се оплетох. Дъската ми плуваше до мен и ме удряше в главата, а аз се удрях в рифа.
Никога не знаеш какво може да се случи, когато караш кайт. Имаш контрол, мислиш си, че можеш да предотвратиш всяка ситуация, но определено не е така и има изненади, които променят всичко. Подготвен си за дадени ситуации, но никога не знаеш какво може да ти поднесат морето и природата.
С какво кайтсърфът е по-различен от другите водни спортове?
- Кайтът е хвърчилото, което лети във въздуха, а дъската е за т. нар. хавайски сърф. Тя по никакъв начин не е прикрепена към краката ти. Няма ги т. нар. страпове, в които влизат краката ти и помагат за по-голямо сцепление.
На дъските слагаме вакса. Тя се маже и помага да не ти се хлъзгат краката напред-назад заради водата. Това е една нова дисциплина, в която от скоро има Световен тур. В момента набира огромна популярност, която аз виждам като някакво подобрение на хавайския сърф, защото ти дава една огромна свобода и сила, която не може да получиш в другите дисциплини.
Например уиндсърфът е тотално различен спорт. Там има ветрило, което седи пред теб и е вързано за дъската ти, докато в кайтсърфа хвърчилото лети на 20 метра и е вързано за теб чрез линии, с които го контролираш. Между дъската и хвърчилото няма абсолютно никаква връзка, тоест дъската е свързана само с краката и тялото.
При сърфа е само дъската. Гребеш, за да хващаш вълната, и се изправяш от ръцете си. В кайтсърфа използваш самото хвърчилото, за да се движиш напред.
Кое ви мотивира в желанието да се развивате в кайтсърфа?
- Когато карам, се чувствам най-вече свободен. Когато влизам във водата, аз съм в един различен свят. Сушата е там, нищо не ме свързва с нея и съм сам с морето. Чувството е абсолютно различно и морето е свят, в който мога да дам всичко от себе си.
Какво значение за развитието ви има партньорството с "Ред бул"?
- "Ред бул" е най-голямата компания, която спонсорира най-уникалните спортове и събития. За един спортист това е едно доста голямо постижение. Не очаквах, че имам някакви шансове да бъда приет в "Ред бул", като си подадох CV-то без големи надежди.
Това може да ми помогне по безброй начини. "Ред бул" ще ми даде възможност да развия себе си в различни насоки да успея да представя кайтсърфа в България и да го направим по-достъпен за повече хора. Преди това трябва да свърша свои лични цели и проекти, които съм замислил.
С какви резултати е обвързано споразумението?
- Те искат от мен да се състезавам в Световната купа и да достигна до определени позиции в световната ранглиста в края на сезона. Трябва да вляза в топ 15. Също е необходимо да съм активен в социалните мрежи, да представям себе си и спорта в България и пред света. Правя всичко с любов и мисля, че това е основното, което искат от мен.
Колко трудно е да станеш спортист на "Ред бул"?
- Бях на едно събитие на "Ред бул" в началото на юни. Там се срещнах със спортния им мениджър за България, който ми предложи да си пусна CV-то. Не бях отишъл с тази цел и изобщо не го мислех, но ми казаха, че сега е периодът, в който "Ред бул" набира атлети.
Трудното е, че крайното решение не е на "Ред бул" в България, а CV-то трябва да бъде пратено в централата на "Ред бул" и тогава те решават дали си заслужава да бъдеш част от екипа. Пратих CV и октомври разбрах, че съм приет. Надявам се, че сега ще успея да покрия изискванията и да се справя на ниво.
Какви са бъдещите ви цели?
- Най-голямата ми цел е да продължавам да карам кайтсърф и да бъде до морето. Това ме зарежда и това обичам. Целта ми тази година е да участвам във всички девет състезания в Световния тур по най-невероятни места като Хавай, Бразилия, Филипините, което е малко трудно.
"Ред бул" ще покрият финансово определена част и вече други марки, които ще ме спонсорират, ще покрият остатъка. Финансирането е трудно и в момента водя борба с много страни. Все още си търся фирма, която да ме дофинансира.
Сложно е, защото на кайтсърфа не се гледа толкова сериозно. Надявам се, че ще мога да намеря спонсори преди състезанията.
Целта ми е да вляза в топ 15, което смятам, че ако направя целия тур, би могло да се получи. За проекти съм намислил няколко неща с популяризирането на кайтсърфа в България, но все още не мога да кажа повече за тях, тъй като не знам дали ще се получат. Първо трябва да бъдат одобрени от "Ред бул".
В България има хора, които карат, и определено стават все повече точно в моята дисциплина. Броят им може да стане още по-голям, ако хората разберат това, което всъщност представлява кайтсърфът. Имам за цел да го представя по различен начин и да го направя възможно най-достъпен.