За първи път видях Кастер Семеня на лагер в Южна Африка. Беше облечена с шорти и тениска, а с треньора ми дълго спорихме дали е тя. Познах е веднага - погледът и походката я издаваха. В последвалите няколко дни тренираше с нас на стадиона, а фигурата ѝ ми се видя много обемна за дълъг спринт като 800 м. Наблюдавах я с интерес. Имаше силна физика и специфична чупка в кръста, докато бяга. Определено нямаше следи от женственост в нея, но по това време вече беше ясна по-високата доза на тестостерон в организма ѝ. Видът ѝ не беше изненада, но останах впечатлена от скромността и учтивостта на Семеня. Според мен един атлет става голям не заради титлите и рекордите, а и заради отношението си към всички останали. Кастер Семеня е голям атлет.

Можете ли да си се представите на нейно място за секунда? Когато я принудиха да докаже, че е жена, тя беше публично унизена. Несъмнено Световната федерация по лека атлетика (IAAF) и всичките ѝ конкурентки имат реално основание да поискат това от нея, но човешката страна на нещата винаги е важна. Стана ясно, че в случая на Семеня, видът и физиката ѝ се дължат на хиперандрогения. Това до голяма степен е причината за силните резултати на атлетката. Резултати, които обаче не биха били постигнати без положен труд - нещо, което много хора забравят. И все пак ѝ се наложи публично да декларира факта, че е жена.

Тогава Семеня продължи да се състезава, стана олимпийска шампионка и постигна невероятни резултати на 800 м и 1500 м. Разбира се, конкурентките ѝ продължаваха да негодуват, а към днешна дата IAAF включи ново правило (вероятно, защото Семеня не остана единствената атлетка с подобни "различия" в дисциплината), което приема определени нива на тестостерон във всяка дисциплина.

Пред Кастер Семеня стоят три опции:

Да намали тестостероновите си нива чрез медикаменти или да се състезава при мъжете;

Да смени дисциплината;

Да спре да се състезава.

В интернет пространството (и не само) съществуват хора, които остро критикуват атлетката и говорят за това, че спортът изисква равноправие. Атлетите действително трябва да бъдат постaвяни в еднакви условия и да се борят с други атлети като тях самите, но би ли съществувало подобно равноправие някога, дори Семеня да бъде "аут"? Световните рекорди в много дисциплини (включително 800 м) са постигани в миналото, а са на светлинни години от възможностите на атлетите. Това автоматично води до въпроса: "Какви са били атлетите в миналото?" (навярно с по-ниски нива на тестостерон в кръвта). И след като самата Кастер Семеня, която не е 100% жена (в общоприетия смисъл), не може да се справи със световния рекорд на 800 м, каква е била предшественичката ѝ?

Мисля си за тези въпроси преди да посоча Семеня с пръст и да я анатемосам, за дето се състезава наравно с останалите жени. Може би не е лицеприятно, но честно ли е?

Ако бях на мястото на Кастер Семеня обаче, нямаше да се откажа от спорта. Щях да сменя дисциплината и да продължа да бъда атлета Семеня. Нямаше да променям цялата си същност, за да стана част от "безупречната" система на IAAF или да се откажа състезателната си кариера, за да се чувстват други хора по-комфортно. Щях да продължа да се боря в дисциплина, в която няма да съм безапелационна, но пък ще срещна истинска конкуренция.

Как бихте постъпили вие на мястото на Кастер?