Радослав Парапунов - волейболистът от Хаваите
Той е волейболист, носи №19 и играе на поста диагонал. Но не - не е Цветан Соколов, а Радослав Парапунов - едно от новите лица в националния отбор.
Играчът, състезаващ се за колежа в Хавай, изживява детската си мечта, след като намери място в разширения състав на Силвано Пранди за Лигата на нациите. С хъс в кръвта Парапунов e мотивиран да грабне възможността.
"Мотивацията е да докажеш, че си добър състезател. Да докажеш на себе си и на останалите, че ти не си грешка да си там", каза 21-годишният Парапунов пред "Дневник".
Именно мотивацията, че прави нещото, което му доставя най-голямо удоволствие, е водеща в живота му.
Волейбол или нищо
Парапунов е свързан от малък със спорта и се запалва по волейбола от родителите си, които следят отблизо играта. Той започва да тренира в "Пирин" (Разлог), като впоследствие минава през школата на ЦСКА.
"Преди това бях плувец. Много ми харесваше също, но след едно състезание реших, че това не е за мен. Не е нещото, което ме кара да ставам от леглото сутрин. Тогава започнах с волейбола", каза Парапунов.
Той осъзнава силната си връзка с волейбола в последните години от гимназията и тогава решава, че иска спортът да бъде част от бъдещето му. С майка юрист и баща електроинженер родителите му искат той да учи, като желанията им се срещат по средата и Парапунов заминава за САЩ.
Там той учи маркетинг, международни отношения и се опитва да изкара сертификат за руски език на бизнес ниво. Покрай образованието си Парапунов има възможност да практикува волейбол, като играе за отбора на университета в Хавай, където се представя силно.
Емоцията да играеш волейбол
Парапунов определя себе си като човек, който иска винаги да печели и е готов да се раздаде максимално за каузата на отбора. Той е движен от положителните емоции, които получава от подкрепата на фенове и близки.
"Аз съм от тези, които си казват, че няма непобедими отбори и трябва да дам всичко от себе си. Не съм егоист да гледам само колко топки съм нападнал. Колективен състезател съм и това съм го научил в ЦСКА", каза Парапунов.
Той е реалист, но вярва, че винаги може да постигне желания резултат, ако вложи необходимото усилие.
"Мотивацията е да докажеш на себе си, че не си направил грешка, а е правилното нещо, което си решил за твоя живот. Това, че трябва да дадеш абсолютно всичко, защото каквото дадеш, такова ти се връща", заяви Парапунов.
Той е доволен от нивото в САЩ, което според него се доближава до някои европейски първенства, но все още е твърде далеч до това в Италия и Русия. Впечатлението на Парапунов за волейбола в САЩ са, че се разчита предимно на статистиката и дисциплината.
Пътят към националния отбор
Да бъде в националния отбор и да играе рамо до рамо с идолите си от детството е сбъдната мечта за Парапунов. С ентусиазъм започва да говори за Цветан Соколов, в когото вижда своя кумир.
"Бях от тези момчета, които чистеха игрището на олимпийската квалификация през 2012 г. И сега изведнъж да застана рамо до рамо с тези момчета, е просто уникално. Соколов стана шампион на Италия и това са победи, които всеки иска да постигне. Изведнъж идва тук и ти си тук и си казваш: "Това е той", каза играчът.
Той остава здраво стъпил на земята и осъзнава, че му предстои доста работа, за да стигне нивото на състезателите от националния отбор. Парапунов не иска да гледа прекалено далеч в бъдещето, като е сигурен в едно, че има огромно желание да продължи да развива качествата си във волейбола.
"Гледаш да попиеш абсолютно всичко като движения и гледаш да се учиш от всеки един от отбора. Те са на много високо ниво сравнение с мен. Ще дам всичко от себе си и чакам своя момент", добави Парапунов.