Добре дошли в Андите: как колоезденето променя своята география
Южна Америка е новият център на колоезденето. Това показаха първите две големи обиколки за годината в спорта, които бяха спечелени от представители на четвъртия по големина континент на земята – еквадорецът Ричард Карапас триумфира в Джиро д’Италия, а Еган Бернал спечели преди седмица Тур дьо Франс.
Успехите на двамата млади южноамериканци накара много хора да се замислят променя ли се географията на колоезденето и какво прави състезателите от този континент толкова специални. Победите на Карапас и Бернал на това ниво не са случайни, след като в последните години именно южноамериканците са най-търсените от всички отбори в света.
В момента в 18-те отбора от Световния тур има 20 колоездачи от Колумбия и Еквадор, които са разпределени в седем от отборите. От общ брой регистрирани малко над 300 състезатели в първото ниво, това прави 6%, които са южноамериканци.
Победите на двамата колоездачи през 2019 г. затвърдиха прогреса на южноамериканското колоездене в последното десетилети. Първо пътят проправи Ригоберто Уран, записал три подиума в големите обиколки, но все още без победа. След това Найро Кинтана спечели Джирото през 2014 г. и Вуелтата две години по-късно.
Карапас стана първият еквадорец, спечелил голяма обиколка и получи статут на национален герой в своята родина. Бернал пък на едва 22 години е най-младият победител в Тура от 110 години насам и третият най-млад в цялата история.
Успехите на южноамериканците логично доведоха до все по-голям интерес от публиката и спонсорите, като в календара вече има две състезания в Колумбия.
Разликите с Европа
"В южноамериканското колоездене всичко е много различно от това в Европа. Не говоря само за релефа, който имаме основно в Колумбия, където са съсредоточени много от надпреварите. При нас се кара с много високо темпо от началото до края, постоянно се атакува. В Европа във възрастова група, с малки изключения, сценарият винаги е откъсване и оформяне на основна група", разказва Раул Меса, един от най-опитните директори в Колумбия с 46-годишна кариера като ръководител.
Според Меса и Луис Фернандо Салдариага, който ръководи колумбийския отбор "Мансана", това помага на колоездачите на континента да израстват по-бързо. Неслучайно в последните години южноамериканците достигат пика си по-бързо.
"Примерът е с Найро (Кинтана), който на 22-23 години се бореше за победата в Тура, а Еган спечели на тази възраст", обяснява Салдариага.
Не всеки обаче има шанс да стане професионалист и не всеки е от шампионско тесто. Специалистите обясняват, че мястото, което "изковава" шампиони е планината Линеа. На тежкото изкачване се вижда кои могат и кои не могат. То е дълго над 22 километра, но по-впечатляващото е, еч започва от 1819 метра надморска височина, за да бъде преодоляно на 3264 метра.
"Това е височината, на която се появи Лучо Ерера и показа, че е специален колоездач. След това всички млади колумбийци и еквадорци преминават тест тук", обяснява Меса.
Ерера е първият,който проправя път на южноамериканците. Той печели Обиколката на Испания през 1987 г., както и става най-добър катерач в Тура два пъти, и веднъж в Джирото.
Отгледани на голяма надморска височина
"Най-високият Тур дьо Франс", така директорът на обиколката Кристиан Прюдом определи състезанието през 2019 г. още преди неговото начало. С три финала на над 2000 метра надморска височина за пръв път в историята и общо шест изкачвания, които надхвърлят тази височина, беше ясно, че надпреварата ще бъде от най-тежките.
Всичко това даваше предимство на хартия на колумбийците, считани за фаворити преди състезанието. Именно в планинските етапи, където надморската височина играеше роля, те направиха своя удар. Найро Кинтана спечели 18-ия етап с атака на Кол дю Галибие (2642 метра), а Еган Бернал се откъсна от своите съперници за жълтата фланелка. Ден по-късно колоездачът на "Инеос" атакува на Кол дю л’Изеран (2770 метра), а в последния етап нямаше проблеми и на Вал Торен (2365 метра).
Голяма част от южноамериканските колоездачи са родени в селца на голяма надморска височина. Карапас идва от местността Ел Кармело, като е роден на 2980 метра. Логично еквадорецът нямаше никакви проблем в два от тежките етапи в Джирото, където колоната се качи до 2300 метра.
Прекарали целия си живот на голяма надморска височина колоездачите от Южна Америка имат организми богати на червени кръвни телца, заради разредения въздух. Това, което останалите опитват да компенсират с пребиваване на високопланински лагери, готвейки се за големите обиколки, южноамериканците имат заложено генетично.
Физическата особеност помага в изкачванията, но само над една височина.
"Над 2000 метра това дава предимство, но не означава, че автоматично Бернал или Карапас, или някой друг със сигурност ще е по-добър. Формата и усещането в даден ден също имат голямо значение", обяснява Луис Фернандо Салдариага.
Златната ера
Настоящият период е наричан от някои Златната ера на южноамериканското колоездене, след като Карапас и Бернал спечелиха по една голяма обиколка през годината. Те двамата обаче не са единствените, като постоянно от континента излизат нови и нови колоездачи.
Южна Америка от години има и други потенциални победители в състезания като Джирото и Тура. Колумбиецът Мигел Анхел Лопес е лидер на "Астан" и има две трети места в Джирото и Вуелтата през 2018 г. Той е считан и за един от основните фаворити в предстоящата Обиколка на Испания. Естебан Чавес също има два подиума в кариерата си (Джирото и Вуелтата през 2018 г.), а на 29 и 32 години съответно Кинтана и Уран вярвар, че имат още шансове пред себе си.
Сред най-големите откриватели на таланти от този континент е италианецът Джани Савио, който е собственик на про-континенталния отбор "Андрони". 70-годишният мениджър има усет към талантите и в своя отбор даде път на Бернал и неговия настоящ съотборник в "Инеос" Иван Рамиро Соса.
"Имам добри контакти във Венецуела, Еквадор и Колумбия от години. Имам много приятели там, които ми помогнаха да открия и подпиша с таланти. Но в днешно време с Интернет, всеки се предлага, затова трябва да се проучва по-внимателно", обяснява Савио,който спечели милиони от трансфера на Бернал в "Инеос".
"Тепърва от този континент ще излизат още колоездачи, не знам дали ще са още по-добри, защото нивото на Бернал и другите е много високо. Спокойно можем да кажем, че сега е ерата на южноамериканското колоездене".
А южноамериканците вече мечтаят за Вуелтата. Те искат да повторят историята от миналата година, когато трите големи обиколки бяха спечелени от трима британци (Крис Фрум, Герант Томас и Саймън Йейтс). Защо 2019 г. да не бъде годината на Южна Америка.
| Южноамериканците и родните им места Ричард Карапас (Еквадор) 2980 метра Мигел Анхел Лопес (Колумбия) 2858 м Найро Кинтана (Колумбия) 2825 м Еган Бернал (Колумбия) 2640 м Естебан Чавес (Колумбия) 2640 м Даниел Мартинес (Колумбия) 2640 м Иван Рамиро Соса (Колумбия) 2180 м |