Какво значение има постижението на Кипчоге и колко далеч е митичната граница
Във всеки период от историята има личности, които се доказват като по-добри от предшествениците си. Често техните постижения имат огромна стойност, която променя посоката, в която се развива спортът.
Преди 65 години Роджър Банистър става първият човек, който изминава една миля за под четири минути. В събота Елиуд Кипчоге пренаписа историята, като успя да слезе под митичната граница в маратона от 2 часа...
Двете постижения са колкото различни, толкова и си приличат. И двете са изглеждали невъзможни за времето, в което са постигнати.
Направеното от Банистър преобръща представите за човешките граници. Постижението му днес изглежда като нещо достижимо за мнозина елитни спортисти, но за времето си то е основополагащо за еволюцията на бягането и науката в спорта до днешни дни.
По същия начин Кипчоге накара всички да говорят за него, след като пробяга дистанцията от 42.195 км с време 1.59:40,2 ч. Но какво значение за бягането има постижението му и дали то ще бъде фундаментално за бъдещето?
Всички очи към митичната граница
Бягането на Кипчоге няма да бъде прието за рекорд заради специално подбраните условия на опита. На финала той заяви, че се надява да мотивира повече хора да се борят с предизвикателствата в живота, като отправи послание и към бягащите.
"Аз съм най-щастливият човек. Искам да вдъхновя хората и да им кажа, че човешките възможности нямат граници. Очаквам много повече от спортистите след мен", каза Кипчоге.
Думите му вероятно ще вдъхновят мнозина бегачи, но слизане под 2 часа в маратона при нормални условия продължава да изглежда трудна задача.
През 1991 г. Майкъл Джойнър, маратонец и физиолог, откроява трите определящи фактора в бягането на дълги дистанции. Това са максималното количество кислород, което тялото може да поеме, икономика на бягането, което е скоростта, с която тялото използва енергия, и лактатният праг - количеството усилие, което тялото може да поддържа, преди да освободи млечна киселина.
С проучване и пресмятане на всички фактори той прогнозира, че най-бързото време, за което човек може да пробяга маратон, е 1.57:58 ч. Докладът оценява, че човешката издръжливост на най-добрите спортисти в крайна сметка е ограничена от метаболизмите им.
От своя страна списанието Runners World предрече през 2014 г., че при нормални условия пробягването на маратон за по-малко от 2 часа няма да стане действителност до 2075 г. Изводът е направен след анализ на над 10 000 маратона.
Look at the reaction - as Eliud Kipchoge is congratulated by his wife, coach and pacemakers #Eliud159 https://t.co/spzl6LC6fI
— Francis Keogh (@HonestFrank) October 12, 2019
"Вярвам, че рекордите се поставят, за да бъдат подобрявани и да се слезе възможно най-ниско. Но това, което остава невъзможно, е да пробягаш маратон под 2 часа", казва Пол Тергат при поставянето на рекорд в маратона през 2003 г. с време 2.04:55 ч.
За 16 години рекордът беше смъкнат с цели 3:16 мин. Сегашното постижение от 2.01:39 ч. беше поставено преди година в Берлин, като Кипчоге свали впечатляващите 79 секунди.
Общото между преодоляването на повечето бариери в бягането е, че след тях резултатите започват да се подобряват и да се забелязва напредък. По подобие на Кипчоге и Банистър е имал пейсъри, като опитът е бил направен с ясна цел, но това, което последва след него, е революция.
Вероятно с развитието на технологиите ще се усъвършенстват и човешките възможности, като това, което сега изглежда невъзможно, след време може да е лесно достижимо.
За да изпълни бягането си под 2 часа, Кипчоге се движеше предимно с темпо от 2:50 мин. на километър. Постижението му се равнява на пробягани 100 м за 17,08 секунди и повторени 422 пъти. От друга гледна точка това са 105 обиколки на атлетическа писта с темпо 1:08 мин...