По пътя към най-високите върхове, или каква е историята на семейство Колчеви
За Петя и Камен Колчеви планината е място, където откриват себе си. Тя им дава свобода, адреналин и умения, които им помагат да разберат повече за живота.
Любовта към планината се заражда в университета, където двамата се срещат. Първите си стъпки правят в университетския Клуб на пътешественика, като с времето алпинизмът се превръща в тяхно извънработно, но важно занимание.
Пленява ги стремежът към екстремни преживявания и желанието да разберат докъде се простират възможностите им. Жаждата за приключение им действа пристрастяващо и двамата често усещат нуждата да се връщат по най-високите части на света и или да скитат из българските планини.
"След близо десетгодишен период на активна работа и изграждане на кариера и двамата започнахме да обсъждаме, че не сме себе си и просто трябва да се върнем към по-добър баланс на работа и личен живот, и че планината ни липсва, липсва ни и личното общуване с хората. Това, което се случва в планината в екстремни условия, е много силно като преживяване. Още повече, че в съвременния свят хората общуват предимно във виртуалното пространство", каза пред "Дневник" Колчева, която през 2009 г. стана първата българка, изкачила най-високия връх в света - Еверест (8848 м).
Тя признава, че трудностите в експедициите ѝ помагат да се справи с всекидневните задачи професионалните предизвикателства. Колчева работи като адвокат, а мъжът ѝ е финансист. Двамата разчитат на собствените си приходи, за да финансират проектите. Това ограничава големите им експедиции до една на всеки приблизително две години.
"Тези силни и истински преживявания на живо, които можеш да докоснеш и дори да те убият, ни въздействат много добре и ни балансират откъм нерви и стрес в работната среда. В работата си виждам черти на характера, които съм придобила от алпинизма - да не се отказвам, да се боря и да съм издръжлива и устойчива", разказва Колчева, която определя себе си за любител в спорта.
За нея алпинизмът е преди всичко прецизно планиране, бързо взимане на решения в трудни ситуации и подбор на екип с подходящи професионални и човешки качества. Рискът присъства, но той е очакван по възможност преценен, като при опасност на преден план излизат волята, добрата подготовка, знания и умения - точно както и в работната среда.
"В алпинизма човек прави опит да постигне нещо, което е отвъд възможностите му, нещо необичайно, изискващо огромни усилия, лишения и себеотдаване. Виждаш, че ти е много трудно и нямаш работа там, но въпреки всичко си казваш, че ще направиш още един напън. Това е част от развитието. Ако си седим на едно място, инерцията малко по малко се забавя и развитието спира", заяви Колчева.
В съзнанието ѝ изниква случка със 74-годишен руснак, който припада на Еверест, след като му свършва кислородът. Той обаче изумява всички с волята си и успява да слезе на собствен ход от върха, като ту влиза в съзнание, ту припада, но се бори за живот с огромна решителност.
"Волята и желанието са от изключителното значение. Човек, ако иска да живее, живее. Ако се отпусне и не се бори, умира. На голяма височина няма външна помощ, която да те свали. Или слизаш сам, или умираш", каза Колчева.
Със съпруга ѝ вече са изкачили най-високите върхове на всеки от седемте континента. Изпълнението на това значимо постижение идва спонтанно, без двамата да са имали намерение да го направят на всяка цена. То е станало, след като са изкачили Еверест и повечето първенци, а по-късно са завършили проекта.
За Колчева най-труден за изкачване от върховете от голямата седморка е бил Маккинли (от 2015 г. се казва Денали, 6190 м). Атаката на върха става скоростно между две бури с прескачането на най-високия лагер, а резултатът е голяма преумора предвид студените условия.
Последна остава експедицията в Антарктида заради големите разноски по пътуването и ограничението за посещение на хора на континента. Най-трайна следа в съзнанието на Колчева обаче остава изкачването на Чо Ойю (8188 м), когато всички участници в групата са българи, приятели и съмишленици.
Тя вярва, че общата физическа подготовка стои в основата, за да бъде един човек успешен във височинния алпинизъм. Както в спорта, така и в живота, най-добрият учител за нея е личният пример. Засега Петя и Камен Колчеви нямат непосредствени планове за експедиции.
"Човек, когато тръгва, трябва да мисли и за завръщането. Не може да отидеш на всяка цена, защото тези, които остават тук, се страхуват за теб. Алпинистите от себеотдаденост, амбиция и желание да се качат на някой връх всъщност прекрачват границата и не се връщат", допълни Колчева.
"Ако си отговорен (родител, колега, работодател), дължиш на хората, които те обичат и подкрепят да се върнеш. Другото би било липса на професионализъм. Планините са там, за да ги обичаме, да развиваме себе си. Прекомерната амбиция и липса на реална преценка за собствените сили не трябва да бъдат оставени да ни заслепят. Животът е прекрасен, нека се радваме на всеки миг успешна работа или успешно изкачване на някой връх. Върхове има, проекти има - няма да ни стигне един живот да осъществим мечтите си", завърши Колчева