Отбор с балкански привкус: швейцарският футболен модел

"Във футбола не можеш да постигаш успехи без играчи от Балканите. Казвал съм това дори в Литва, въпреки че ние сме от Балтика и стиловете са много различни."
Думите са на треньора на "Лудогорец" Валдас Дамбраускас. Отнесени към националния отбор на Швейцария, те също дават тема за размисъл.
Швейцарският отбор всъщност представя 14 различни националности. В четвъртък вечер съставът победи убедително България в София в началото на квалификациите за световното първенство в Катар и привлече внимание към себе си.
В последните 17 години Швейцария е редовен участник на големите турнири, като достига до четири световни и четири европейски първенства.
В момента отборът има играчи от "Ливърпул", "Арсенал", "Борусия" (Дортмунд) и "Бенфика", но нивото e плод на дългогодишната работа на футболната федерация на страната, започнала още през 90-те години на ХХ век. Тя съвпада с вълната от емигранти в страната, които впоследствие се оказват основа на националния отбор за дълго време.
Балканската връзка
От споменатите 14 нации, които са включени в настоящия състав на националния отбор, има такива като Камерун, Нигерия, Судан, Португалия и Доминиканска република, но основата е от Балканския полуостров. В момента в Швейцария играят седем футболисти, родени на Балканите или с корени от този регион.
Гранит Джака и Джердан Шакири (Албания и Косово), Харис Сеферович (Босна и Херцеговина), Адмир Мехмеди (Северна Македония) и други са основата на тима в последните години. Към тях трябва да бъде прибавен и селекционерът Владимир Петкович, който е роден в Босна, но също е емигрант още от 1987 г.
Швейцария печели, че хиляди семейства от Балканите или други краища на света емигрират в страната, а потомците им започват да играят футбол. Всички тези футболисти обаче не се появяват от нищото, а са плод на швейцарската система.
Неин основен двигател е вече бившият технически директор на федерацията Ханс Руди Хеслер, който се връща назад във времето.

"Основата беше положена след класирането на световното в САЩ през 1994 г. (първо след пауза от 18 г.). Решихме да създадем система за младежкия и детски футбол, но да не гоним мигновени резултати, а да си дадем време", обяснява Хеслер.
Първата стъпка е била привличане на деца от 7 до 12 години, а същинската работа с тях започва от 13-годишна възраст.
И докато по-заможните швейцарски семейства се насочват към традиционните за страната по-скъпи зимни спортове - ски алпийски дисциплини и ски бягане, то за емигрантите футболът е много по-достъпен.
Погледът към младите
Системата, създадена през 90-те години, се нуждае от около едно десетилетие, за да започне да дава резултати. През 2002 г. Швейцария печели европейското до 17 години. Седем години по-късно тимът е световен шампион в същата възраст, а през 2011 г. финалист на европейското при 21-годишните.
В основата на отборите от 2009 и 2011 г. са настоящите звезди на тима Джака, Шакири, Ян Зомер, Мехмеди и други.

"Инвестициите са огромни, но и много целенасочени. Всеки клуб има база, хубав стадион, но и развива своите футболисти. Затова сега Швейцария има играчи, които струват най-малко 20 милиона евро", посочва бившият български национал Петър Александров, който от години живее в страната.
Качество вместо количество
За нивото на швейцарския футбол голямо влияние има вътрешното първенство. Въпреки че от повиканите за световните квалификации с България и Литва само трима се състезават в Суперлигата, швейцарското първенство има качества.
От 2003 г. то се състои от само десет отбора, като те играят помежду си по четири пъти в 36 кръга.
Водени от своя пословичен прагматизъм, швейцарците залагат на качеството вместо количеството. А то води до редовно участие на местни тимове в Шампионската лига или Лига Европа, включително четвъртфинал и полуфинал във втория по сила европейски турнир през 2013 и 2014 г.
Така с ясна стратегия Швейцария се възползва от възможностите и продължава развитието си, макар отборът да не е в световния елит.