Думите са на треньора на "Лудогорец" Валдас Дамбраускас. Отнесени към националния отбор на Швейцария, те също дават тема за размисъл.

Швейцарският отбор всъщност представя 14 различни националности. В четвъртък вечер съставът победи убедително България в София в началото на квалификациите за световното първенство в Катар и привлече внимание към себе си.

В последните 17 години Швейцария е редовен участник на големите турнири, като достига до четири световни и четири европейски първенства.

В момента отборът има играчи от "Ливърпул", "Арсенал", "Борусия" (Дортмунд) и "Бенфика", но нивото e плод на дългогодишната работа на футболната федерация на страната, започнала още през 90-те години на ХХ век. Тя съвпада с вълната от емигранти в страната, които впоследствие се оказват основа на националния отбор за дълго време.

От споменатите 14 нации, които са включени в настоящия състав на националния отбор, има такива като Камерун, Нигерия, Судан, Португалия и Доминиканска република, но основата е от Балканския полуостров. В момента в Швейцария играят седем футболисти, родени на Балканите или с корени от този регион.

Гранит Джака и Джердан Шакири (Албания и Косово), Харис Сеферович (Босна и Херцеговина), Адмир Мехмеди (Северна Македония) и други са основата на тима в последните години. Към тях трябва да бъде прибавен и селекционерът Владимир Петкович, който е роден в Босна, но също е емигрант още от 1987 г.

Швейцария печели, че хиляди семейства от Балканите или други краища на света емигрират в страната, а потомците им започват да играят футбол. Всички тези футболисти обаче не се появяват от нищото, а са плод на швейцарската система.

Неин основен двигател е вече бившият технически директор на федерацията Ханс Руди Хеслер, който се връща назад във времето.

Първата стъпка е била привличане на деца от 7 до 12 години, а същинската работа с тях започва от 13-годишна възраст.

И докато по-заможните швейцарски семейства се насочват към традиционните за страната по-скъпи зимни спортове - ски алпийски дисциплини и ски бягане, то за емигрантите футболът е много по-достъпен.

Системата, създадена през 90-те години, се нуждае от около едно десетилетие, за да започне да дава резултати. През 2002 г. Швейцария печели европейското до 17 години. Седем години по-късно тимът е световен шампион в същата възраст, а през 2011 г. финалист на европейското при 21-годишните.

В основата на отборите от 2009 и 2011 г. са настоящите звезди на тима Джака, Шакири, Ян Зомер, Мехмеди и други.

За нивото на швейцарския футбол голямо влияние има вътрешното първенство. Въпреки че от повиканите за световните квалификации с България и Литва само трима се състезават в Суперлигата, швейцарското първенство има качества.

От 2003 г. то се състои от само десет отбора, като те играят помежду си по четири пъти в 36 кръга.

Водени от своя пословичен прагматизъм, швейцарците залагат на качеството вместо количеството. А то води до редовно участие на местни тимове в Шампионската лига или Лига Европа, включително четвъртфинал и полуфинал във втория по сила европейски турнир през 2013 и 2014 г.

Така с ясна стратегия Швейцария се възползва от възможностите и продължава развитието си, макар отборът да не е в световния елит.