Женската олимпиада, която промени посоката на спорта

Женската олимпиада, която промени посоката на спорта

Кадър от игрите в Лос Анджелис през 1932 г. където на жените вече е позволено на участват в лекоатлетически състезания
Associated Press
Кадър от игрите в Лос Анджелис през 1932 г. където на жените вече е позволено на участват в лекоатлетически състезания
"Непрактично, безинтересно, непохватно и... неподходящо".
С тези думи през 1912 г. основателят на съвременните олимпийски игри Пиер дьо Кубертен отговаря на предложението за участие на повече жени в спортния форум. Според френския барон ролята на жените се свежда до това "да награждават победителите", пише "Дойче веле".
По това време на игрите се допускат малко жени и участието им е ограничено до спортове, които висшите социални кръгове смятат за подходящи - като тенис, голф, гребане, стрелба с лък и фигурно пързаляне.
Над век по-късно ситуацията е различна, като ключова роля за това има Алис Милиат. Французойката се противопоставя на схващането, че спортът е запазено място за мъжете, а с действията си води до промяна.
- Laboratoire Egalité (@Laboegalite) May 5, 2017
През 1919 г. тя пише до Международната федерация по лека атлетика с искане да бъде позволено участието на жени в игрите през 1920 г. в Антверпен. Молбата ѝ обаче е отхвърлена.
Впоследствие Милиат поставя началото на първото голямо международно спорно състезание за жени. Началото му е дадено преди век - на 24 март 1921 г., в Монте Карло, като в него участват около 100 състезателки от пет държави - Франция, Великобритания, Италия, Норвегия и Швейцария. Дисциплините са предимно лекоатлетически.
Същата година Милиат основава спортна федерация на жените. През 1922 г. организацията провежда първите Световни игри за жени в Париж, които включват 11 надпревари и привличат близо 20 хиляди зрители. Този форум се провежда още в Гьотеборг (1926), Прага (1930) и Лондон (1934 г.), като повечето участници са от Северна Америка, Западна и Централна Европа и Япония.
Новата организация, която е разпусната през 1936 г. под натиска на Международния олимпийски комитет, изиграва ключова роля, като за пръв път на игрите в Амстердам (1928 г.) жените получават право да се състезават в леката атлетика.
Делото на Милиат, която умира на 73 години през 1957 г., е значимо в днешни дни. Един век по-късно Токио очаква ще приеме олимпийските игри, в които ще се състезават почти толкова жени, колкото и мъже.