Най-големи бяха вълненията в Англия, където запалянковците на отцепилите се отбори насочиха гнева си към собствениците. Привържениците се почувстваха предадени и поискаха промяна в начина на управление на клубовете, както и повече гласност на феновете при взимането на решения в бъдеще.

Към призивите се включи и кметът на Манчестър Анди Бърнам, който представи план от пет точки, озаглавен "Да си върнем играта". Той включва мащабна реформа в управлението на английските клубове, като стъпва на модела на германския футбол и правилото "50+1".

В миналото германските спортни клубове традиционно са били организации с нестопанска цел, в които частната собственост е била забранена. С развитието на професионалния футбол обаче през 1998 г. е позволено на клубовете да отделят професионалните си футболни отбори и да ги превърнат в публични или частни дружества с ограничена печалба.

Това решение е известно като правило "50+1", което в допълнение не позволява на външен инвеститор или компания да притежава повече от 49% от структурата на собствеността. По този начин се цели да се предпази отборът от неразумно управление, като плащащите членски внос запазват мнозинство при правото на глас.

- Mirror Football (@MirrorFootball) April 27, 2021

Благодарение на правилото се контролира нивото на разходите и дълговете на клубовете, както и цените на билетите. Отношението към запалянковците привлича повече зрители по стадионите, като преди пандемията Бундеслигата дълги години беше първенството с най-висока средна посещаемост.

Вероятно точно като клиенти са се почувствали привържениците в Англия, когато са разбрали, че любимите им отбори са част от плановете за Суперлигата. На фона на притихналото недоволство Бърнам вярва, че промяната няма да стане за една нощ, но действията в тази посока може да начертаят пътя към бъдещото на английския футбол.

Притежаваните от "Байер" и "Фолксваген" отбори - "Байер" (Леверкузен) и "Волфсбург", са изключение от правилото. "Хофенхайм" също спада към тази графа заради поправка от 2011 г. Според нея ако отделен човек или компания инвестира повече от 20 години в даден клуб, той може да придобие пълния контрол при разрешение от футболния съюз. От друга страна, "Лайпциг" заобикаля правилото и "на хартия" всеки може да стане член на клуба. На практика клубът е поставил изключително висок членски внос и може да отказва заявки, като право на глас имат едва 19 души - служители на концерна за енергийни напитки "Ред бул".

Въпреки изключенията германските клубове масово се придържат към традициите, а привържениците защитават яростно правилото, за да предпазят отборите си от ръцете на богаташи и еднолични собственици. В същото време "50+1" има и отрицателна страна, тъй като правилото действа като строг регулатор и германските клубове изостават от финансовата мощ, с която разполагат отборите от Англия.

В Испания в основата на "Барселона" и "Реал" са поставени т.нар. "сосиос" - привърженици, плащащи членски внос. Това обаче не попречи на двата клуба да са в основата на Суперлигата. На въпрос дали се е допитал до тях, президентът на "Реал" Флорентино Перес заяви, че това е управленско решение и че е убеден, че запалянковците искат Суперлигата да се осъществи. "Трябва ли да ги питам и за трансферите на клуба", попита риторичено Перес.

Отсъствието на "Борусия" и "Байерн" от списъка с учредителите на Суперлигата им спечели симпатии. В германския случай подобно решение не би било осъществимо без знанието и одобрението на привържениците на клубовете.