Преди четири години и половина с тези думи председателят на федерацията по художествена гимнастика Илиана Раева и треньорът Весела Димитрова предадоха посланието на специалистите, според които обновеният след Рио 2016 състав на ансамбъла е дал заявка за златно бъдеще. Точно 1630 дни по-късно този отбор сложи черешката на най-силното българско участие на олимпийски игри от около две десетилетия.

Гимнастичките спечелиха историческия първи златен олимпийски медал при ансамблите за страната и общо трети от Токио 2020. Преди това на върха стъпиха Ивет Горанова в каратето и Стойка Кръстева в бокса.

Общото и при трите златни медала беше, че те бяха спечелени убедително, с много силно представяне. Към тях бяха добавени среброто на Антоанета Костадинова в спортната стрелба и двата бронза на Тайбе Юсеин и Ивелина Николова в борбата.

Силното българско участие беше допълнено от още спортисти, които се доближиха до медалите или влязоха във финали в дисциплините си. Костадинова остана на изстрел от втори медал, в щангите Христо Христов завърши пети след съдийско решение, предизвикало недоволство в българската делегация, пето място записа и Божидар Андреев, гимнастичката Боряна Калейн игра силно и стана пета, а за пръв път в историята на олимпийските игри страната имаше финалист в плуването - Йосиф Миладинов стана осми на 100 метра бътерфлай.

Радостта и "златните" моменти трябва да бъдат изживени пълноценно, но и да бъдат използвани за основа за надграждане. Игрите в японската столица донесоха много успехи, но блясъкът от "златото" не трябва да заслепява, защото има и теми за размисъл. България се яви на игрите с най-малкия брой състезатели от Берлин 1936.

Трезвата оценка е необходима, защото имаше и разочарования. В леката атлетика България имаше само един финалист в лицето на Мирела Демирева, а мъжката борба продължава да отстъпва от позициите си и за трети поред олимпийски игри остана без медали.

Пътят до следващите игри в Париж е необичайно кратък и ако иска да затвърди и надгради постигнатото, българският спорт ще трябва да положи много усилия. На добра основа ще може да се стъпи благодарение на увеличените пари от Българския спортен тотализатор, макар само по себе си по-голямото финансиране да не е гаранция за успех.

Опитът показва, че подобни големи постижения привличат вниманието на политиците и бизнеса (бившият министър на спорта Красен Кралев вече го показа с натрапчивия устрем "да поеме цялата отговорност" за доброто представяне). Но сега е много важно еуфоричният момент да се използва и да се извлекат максималните ползи както за елитния спорт, така и за масовия и да се привлекат хората да спортуват. За да не останат единствено снимките на политици и ръководители със "златните" спортисти.

На 5 август Ивет Горанова успя да улови историческа възможност. Състезателката в дисциплината "кумите" в каратето донесе първото злато за България от Пекин 2008 с убедителна победа в турнира в Токио.

Българката се възползва от първото включване на каратето в олимпийската програма. Тя обаче ще трябва да чака поне седем години, за да може евентуално да се състезава отново в най-голямото спортно събитие в света (каратето е извън програмата за Париж 2024, а за Лос Анджелис 2028 все още не е взето решение).

Труд, усилия, лични борби и изпитания съпътстват пътя към върха състезателките, стигнали и до другите златни медали. Стойка Кръстева показа впечатляваща увереност и постоянство и защити със злато решението си да се върне към спорта. Тя се беше оттеглила от бокса с обвинения към боксовата федерация, че е била пренебрегната за участие в Рио 2016 заради Станимира Петрова.

В последните години художествената гимнастика се утвърди като един от най-постоянните спортове откъм представяне в големите състезания. Федерацията, ръководена от Раева се превърна в една от най-обгрижваните, но с труда и резултатите си оправдава високото внимание и дава пример.

Големият успех на ансамбъла идва покрай недоволството на руския отбор срещу съдийството. За пръв път от Атланта 1996 рускините останаха без олимпийско злато в художествената гимнастика.

Раева и треньорът Весела Димитрова много пъти говориха за значителното увеличаване на трудността на съчетанията с ясната цел отборът да излезе на върха. "Тази година направихме промяна в тактиката и поехме рискове. В съчетанията рискувахме много и направихме изключително сложни композиции. В тях една грешка, както се случи на европейското във Варна, и съчетанието може да стане пълен хаос. Знаехме, че няма средно положение. Ако си изиграем съчетанието, не може да има никой пред нас. Е, получи се", каза Раева.

По думите ѝ игрите в Токио са революция в художествената гимнастика. "В индивидуалната надпревара Линой Ашрам убедително победи Дина Аверина, която се считаше за пълен фаворит. А в ансамбъла България категорично с разлика, която рядко може да се види, спечели пред Русия. Истинско цунами бяхме", каза още Раева.

България се представи на добро ниво в плуването, където участва с петима състезатели. Вниманието попадна върху успеха на Миладинов, а преди него в дебюта си на олимпийски игри Любомир Епитропов стигна до полуфиналите на 200 метра бруст.

Младият български отбор показа, че е преодолял силното напрежението, предизвикано от развилия се седмици преди игрите допинг скандал.

Под очакванията се представи Антъни Иванов, но той погледна към израстване на отбора в следващите години. "Мисля, че в Париж 2024 ще имаме поне три-четири финала и ще вземем поне един медал в плуването. Дали ще е Йосиф, дали ще съм аз, дали ще е Любо, Диана (Петкова) или Калоян (Левтеров), няма значение. Мисля, че всеки един от нас може да го направи, но дотогава ще има и други хора, които ще се класират за отбора. Мисля, че имаме шанс да изпратим един от най-големите отбори от България."

Федерациите по борба и лека атлетика, които са в челото по държавно финансиране, имат много върху какво да мислят и да работят. Отново благодарение на жените България взе медали в борбата, но при мъжете отстъплението е видимо.

След златото на Армен Назарян и среброто на Серафим Бързаков в Сидни 2000 България не е имала финалист при мъжете на олимпийски игри, а последните медали са от Пекин 2008.

Оттогава страната има четири медала и те са донесени от жени - Станка Златева (сребро, Лондон 2012), Елица Янкова (бронз, Рио 2016) и сега бронзовите на Юсеин и Николова.

Токио 2020 донесе разочарование за леката атлетика, където имаше по-високи очаквания. Единствено Демирева влезе във финала в своята дисциплина, но там не можа да се включи в надпреварата за медалите. "Наистина опитах. Щастлива съм, че съм тук, не съм вдигала такива височини от 2019. Отново скачам и ще продължавам да скачам. Благодаря и съжалявам, ако съм разочаровала някого. Наистина опитах, oлимпиадата е невероятно изживяване", каза Демирева.

Ивет Лалова записа петото си участие в олимпийски игри, но не можа да стигне до полуфиналите на 200 м. Голямата звезда в атлетиката си остави вратичка за Париж 2024.

Големите въпроси, свързани със следващите игри, са насочени към мястото на вдигането на тежести и бокса в олимпийската програма. МОК неколкократно размаха пръст на щангите, а сега се подготвят промени, според които много по-лесно даден спорт ще може да бъде изключван. Проблемите около международната федерация по бокс в последните години също донесоха притеснение и въпроси за бокса.