Между мечтите и действителността: ще станат ли САЩ световна футболна сила
След края на двубоя срещу Тринидад и Тобаго американският национален отбор по футбол сякаш не разбираше какво беше станало току-що. В центъра на малкия стадион в град Кува американските футболисти си разменяха объркани погледи - ту един към друг, ту към съдията. После ги удари кошмарът.
С ръце на кръста капитанът Майкъл Брадли ходеше по тревата по-самотен от всякога. Кристиан Пулишич, най-големият талант на своето поколение, не криеше сълзите си. А защитникът Омар Гонсалес мълчаливо напусна терена. Именно автоголът на Гонсалес беше първият удар по амбициите на американците в онази катастрофална вечер на 10 октомври 2017.
За да се класират за финалите на световното първенство в Русия, американците имаха нужда от една единствена точка. Задачата изглеждаше проста. Съперникът беше най-слабият отбор в квалификационната група и беше загубил предишните си шест мача. Възможността за краен успех на американците беше 82 процента.
Два часа по-късно числата нямаха никакво значение. Победител беше Тринидад и Тобаго, а Съединените щати за пръв път от 1986 година нямаше да играят на световни футболни финали. Този провал беляза вероятно най-ниската точка в историята на американския мъжки футбол.
Година преди началото на следващия Мондиал в Катар американците отново мечтаят за успехи на световната сцена. В Съединените щати футболът може би не е религия, но набира широка популярност. Женският национален отбор е четирикратен шампион на планетата. Милиони американски деца играят футбол, а тренировъчните бази не отстъпват на водещи европейски клубове.
Защо тогава една от най-богатите държави вече толкова години не може да се доближи до футболния връх при мъжете? Отговорът на този въпрос минава през културата на капитализма и стига до структурата на младежките академии.
"Начинът, по който е организиран футболният живот тук, е такъв, че не предполага Щатите да се превърнат във водеща футболна нация," споделя бившият футболист и журналист Андрей Аспарухов, който работи като треньор в Бостън.
"Този модел, който върви изключително успешно за тях в другите спортове, според мен не им позволява да достигнат нивото, на което трябва да бъдат във футбола."
Подобно е мнението на бившия нападател на "Левски" и "Ботев" (Пловдив) Георги Христов, който записа името си в историята като най-успешния реализатор на "Тампа Бей роудис" във Флорида.
"[Американците] имат перфектните условия за развитие на този спорт," разказва Христов. "Те искат да го развият. Обаче го развиват по американски начин. И той винаги ще бъде лимитиран."
В новия епизод на документалния футболен подкаст "Виктория" българи отвъд океана разказват за проблемите и мястото на красивата игра в американската спортна култура. Авторът Петър Георгиев търси отговор на въпроса дали САЩ може да мечтае за златно поколение, което да нареди мъжкия национален отбор до лидерите в този спорт.
Слушайте обширния материал за развитието на футбола в Америка в Spotify, Apple Podcasts, Google Podcasts или друга платформа за подкасти. Можете да го откриете и на сайта на "Виктория".
"Виктория" е авторски проект на Петър Георгиев.
27-годишният Георгиев е редактор в Глобалната мрежа за разследваща журналистика. Работил е в БНТ като репортер на "По света и у нас" и водещ на информационното предаване #Европа. Получава журналистическото си образование в Мисури, САЩ. Публикувал е материали в британските издания "Гардиън", "Обзървър" и "Скай Спортс".
Преди време Георгиев "изпита" българските спортни медии, като се представи за футболист на "Нюкасъл". Как и защо го направи - четете тук.