Училища вместо пустеещи зали: трансформацията на Рио 2016
Какво е бъдещето на олимпийските съоръжения в градовете - домакини на най-голямото спортно събитие. Този въпрос се задава много често няколко години след отминаването на поредните летни олимпийски игри.
През 2016 г. Рио де Жанейро прие игрите и оттогава пищните съоръженията в бразилския град бяха заснети да пустеят. В крайна сметка близо шест години след олимпиадата местното правителство изпълни обещанието си, а именно да трансформира залите в нещо полезно за обществото.
"Ройтерс" съобщи, че десетки работници вече са се заели със залата, която прие турнира по хандбал през 2016 г. Целта е съоръжението и площта около него да се превърнат в няколко училища.
Инженери вече са свалили стените, като тепърва предстои по-сложната задача с електричеството и тръбите. Асансьорите и климатиците от залата ще се демонтират, като те ще бъдат пренасочени за ползване в четири държавни училища, които предстои да бъдат изградени.
"Всички тези олимпийски структури бяха замислени така, че да бъдат лесни за демонтиране, така че част, а не целият материал, да може да се използва за изграждане на държавни училища", каза кметът на Рио Едуардо Паес.
"Това е първата стъпка в изпълнението на нашия план за олимпийско наследство, който беше отхвърлен през последните няколко години", добавя той.
Според кмета на града целият процес ще трае около 18 месеца. След като бъде демонтирана залата за хандбал ще се продължи с другите съоръжения. Плувният комплекс, на който Майкъл Фелпс спечели пет златни медала, ще бъде взривен. Стоманата от него ще бъде разпродадена или използвана за други обекти.
"Програмата за трансформация се забави по политически причини, но сега се връщаме към нея, за да покажем, че игрите в Рио бяха социално отговорни", каза още Паес, който напусна поста през 2017 г., а наследникът му Марсело Кривела (2017 - 2021) спря проекта.
Кметът на Рио е един от малкото висши ръководители, които излязоха невредими от големия скандал около игрите. Бившият президент на бразилския олимпийски комитет Карлос Нузман беше осъден на 30 години затвор за пране на пари, корупция и други престъпления, свързани с купуване на гласове. Освен него и други получиха големи присъди.