Казусът около сръбския тенисист се превърна в основна тема и до голяма степен беляза пътя на спорта през 2022 г. Тя излезе далеч от рамките на състезателната част, като се преплете силно с политиката.

Тенисът се оказа силно засегнат от събития извън спорта миналата година, а в основата бяха мерките срещу коронавируса и войната в Украйна. Това се отрази пряко на един от най-вълнуващите моменти в историята на този спорт - надпреварата между Джокович и Рафаел Надал за рекорда по брой спечелени титли от Големия шлем.

Двете най-големи събития за 2022 г. - зимните олимпийски игри в Пекин и световното първенство в Катар, също бяха засегнати от ставащото в световен мащаб. Игрите в китайската столица минаха при строги ограничения срещу коронавируса, а покрай футболното първенство в Катар имаше протести и критики, свързани с въпросите за човешките права.

През 2022 г. спортът постепенно започна да се връща към познатия си ход с пълен календар и състезания с публика, но имаше и изключения.

Още от първите дни на годината вниманието се насочи към Мелбърн. Джокович беше под светлините на прожекторите, които осветлиха премълчани истини, извадиха на повърхността въпроси и го поставиха пред пиар изпитание.

В крайна сметка сърбинът беше депортиран и се прибра в родината си с частично накърнен имидж. У дома беше посрещнат като герой, но в Западна Европа понасяше много критики. Мнозина пък го видяха като жертва на строгите мерки срещу коронавируса, които тогавашното правителство на Австралия прилагаше. Според тях властите в страната са използвали Джокович, за да отправят ясно послание към всички.

Това даде отражение в спортен план - Надал се възползва от недопускането на сърбина и стана шампион на Australian Open, а след това спечели и "Ролан Гарос", за да събере 22 титли от Големия шлем. Джокович продължи да плаща цената за решението си и на US Open, където също нямаше възможност за участие.

Малко преди това сърбинът постигна успех на "Уимбълдън". Турнирът във Великобритания обаче беше под знака на ограниченията по друга причина - войната в Украйна. Местните власти решиха да не допускат състезатели от Русия и Беларус, което беше прието с критика от Женската тенис асоциация и от Асоциацията на професионалните тенисисти. Заради това "Уимбълдън" беше наказан да не носи точки за световната ранглиста, а по-късно организаторите бяха глобени и с 1 млн. долара.

В края на годината се усети промяна, поне в частта с казуса "Джокович". Въпреки че депортирането му беше свързано с тригодишна забрана да влиза в Австралия, сегашното правителство на страната приветства сърбина.

Деветкратният шампион от Australian Open си пожела да бъде приет достойно. Желанието му се сбъдна в първия му мач за 2023 г. в Аделаида.

Двете най-големи спортни събития се проведоха в Азия и имаха много прилики и разлики. Общото беше, че спортът отново беше свързан с политиката и решения на местните власти. Голямата разлика - освен очевидната в мащабите на двете страни, дойде от размаха на действие.

В момент, в който Пекин влезе в историята като първия град, приел и летни, и зимни олимпийски игри, Китай продължаваше да следва много строги ограничения срещу разпространението на коронавируса. Това се отрази на олимпийските игри, които приключиха азиатския си път (след Пьногчанг 2018 и Токио 2020) и се насочват към Европа (Париж 2024 и Милано-Кортина д'Ампецо 2026).

Протестите в края на годината доведоха до разхлабване на мерките в Китай. Заради това се появиха твърдения, че страната ще да опита да организира предвиденото състезание във Формула 1 през 2023 г.

С много по-широк размах действаше Катар. Най-малката страна, приемала световно по футбол, вложи рекорден бюджет в стремежа да се покаже пред света и да привлече много туристи.

Катар обаче понесе много критики, свързани с темата за човешките права. Не за първи път спортът става поле за отправяне на политически послания. В навечерието на турнира една от основните теми беше свързана с разследването на "Гардиън", според което при подготовката на страната са починали 6500 чуждестранни работници. Няколко национални футболни федерации бяха готови да протестират на място, но ФИФА ги предупреди, че ще има последствия.

Въпреки това още преди първия си мач германците символично запушиха устите си с ръце.

В края на турнира Инфантино каза на въпрос за работниците мигранти, че "смъртта и на един човек е прекалено много". "Данните, които споменахте, са две различни неща. Трима плюс един са хората, починали при изграждането на стадионите. Други 400-500 са починали при изграждането на цялата инфраструктура от 2014 г. Когато говорим за данни, трябва да сме много точни, за да не създаваме впечатление за нещо, което всъщност е нещо друго".

В спортен план развоят на световното беше такъв, че Катар и ФИФА трябва да са доволни. Футболът осигури интересни мачове, които оставиха поне временно останалите въпроси встрани.

Турнирът донесе спортна промяна - мачовете имаха необичайно дълго добавено време. "Имаше средно по десет добавени минути към всеки мач. Това беше много спортсменско световно първенство на терена, нямаше симулации, нямаше много жълти и червени картони. Но това показва, че поздравленията са за футболистите и треньорите, които запазиха спокойствие, и, разбира се, за съдиите", заяви Инфантино.