Въпросът стана изключително актуален в последните месеци покрай допълнителните отпуснати държавни средства за "Ботев" и "Локомотив" (Пловдив), както и учредяването на съвместното дружество между Министерството на младежта и спорта (ММС) и ЦСКА. Историята показва, че тези ходове са важни, тъй като строежът на нови стадиони в страната е истинска рядкост.

В последните десетилетия почти всеки голям клуб в България е представял свои планове за изграждане на нов стадион или поне реконструкция на действащия. Осигуряването на средства обаче невинаги гарантира, че ново съоръжение може да бъде вдигнато. За да се случи това не са нужни само пари, но и участие на държавата под една или друга форма. Причината са сложните законови рамки, уреждането на концесия и др.

След дълга сага, продължила близо 10 години "Ботев" (Пловдив) вече има своя нов стадион. Той ще бъде открит тази вечер в мач срещу "Левски". Само преди дни пък ЦСКА представи плановете за реконструкция на "Българска армия".

Стадион "Христо Ботев" в Пловдив е едва четвъртият построен по-голям нов стадион от 1997 г. насам. В този период нови стадиони бяха пуснати в експлоатация в Бургас, Ловеч и Разград. Важно уточнение обаче е, че във всеки един от случаите става въпрос за реконструкция - подмяна на трибуни на мястото на вече съществуващи съоръжения.

И добавя: "Нужно е целенасочено финансиране в следващите 5-10 години за модернизацията на съоръженията".

В голямата си част стадионите в България са държавна или общинска собственост. Понастоящем единственият елитен клуб, притежаващ съоръжението, на което играе мачовете си, е "Славия". "Белите" стават собственик на стадион "Славия" през 1999 г. след сделка с общинското дружество "Софийски имоти".

След учредяването на съвместно дружество с държавата, ЦСКА притежава 50 % от стадион "Българска армия", както и от базата в Панчарево. Това беше важна стъпка с цел строежа на ново съоръжение в Борисовата градина.

Останалите клубове или плащат наем, или ползват стадионите безвъзмездно, както е при "Локомотив" (Пловдив), "Берое", "Пирин" и други. "Черно море" играе на стадион "Тича" във Варна, който е собственост на Министерство на отбраната (МО), а клубът плаща символичен наем.

Близо 10 години "Ботев" (Пловдив) игра на базата си в Коматево, като теренът беше купен докато банкерът Цветан Василев беше собственик на клуба. Стадион "Христо Ботев", който стана причина дори за разрив между кмета Здравко Димитров и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, е общински, а клубът плаща наем за ползването му.

Наем плаща и "ЦСКА 1948", който играе на стадиона в Бистрица.

През годините много клубове представяха свои планове за построяване на нови стадиони. Най-често това се случваше в ЦСКА и "Левски", където всеки нов собственик идваше с "обещание за нов модерен стадион". Така беше при червените по времето на "Титан" през 2010 г., когато беше обещан стадион с 30 хил.места, готов да приеме финал в Шампионската лига или Лига Европа. По-късно и "Левски" представи план за стадион с 26 хил. места, останал само на картинка.

След това в годините имаше планове, скици и анимации на стадионите на "Славия", съоръжение в Мездра и др.

Във Варна пък стадион "Спартак" беше засегнат от ремонт на булевард "Васил Левски", който премина през една от трибуните на съоръжението. Случаят беше повод за подигравки, а държавата се зае да помогне финансово с 1 млн. лв. за ремонт и на този стадион.

В последните 25 години построените нови или основно реконструираните стадиони в България се броят на пръстите на едната ръка. Нито един от тях не е в София, освен скромния по капацитет стадион на "Царско село".

По-големи съоръжения бяха изградени в Бургас, Ловеч и Разград. В същия период са правени по-малки или по-големи ремонти на стадионите на "Берое", "Славия", "Локомотив" (София), а "Левски" изгради само една трибуна след взривяването на сектор А през февруари 2013 г. При това компромисно без козирка, което поставя в риск дългосрочното съществуване на конструкцията.

През април 1997 г. "Нефтохимик", ръководен тогава от Христо Порточанов, открива едноименния стадион в Бургас след мащабна реконструкция. Изградени са две нови трибуни, осветление и писта за няколко милиона лева, като финансирането идва от компанията "Нефтохим".

По онова време стадион "Нефтохимик" е най-модерният в България, като голяма част от домакинските си мачове на него играе и националният отбор. Официални данни за стойността на инвестицията тогава няма, но неофициално се коментира, че съоръжението струва около 10 млн. лв.

След закриването на "Нефтохимик" стадионът става собственост на другия футболен клуб в града - "Черноморец", ръководен от шефа на "Петрол" Митко Събев. Следва нова модернизация през 2010 г. за малко над 3 млн. лв., но след оттеглянето на петролната компания и изпадането на "Черноморец" от Първа лига (2013-2014 г.) стадионът е занемарен. През 2021 г. след изпадането на клуба в несъстоятелност Националната агенция за приходите (НАП) обяви на публичен търг три обекта от стадиона.

В началото на 21 век Гриша Ганчев, като собственик на местния "Литекс", започна модернизация на градския стадион в Ловеч, на който мачовете си играе отбора. Тогава стадионът се дава на фирмата "Литекс комерс", свързана с Ганчев, с концесионен договор с ясни задължения за ползването на обекта.

Съоръжението е разширявано в три различни периода - 2000, 2010 и 2011 г., като след последния вече е изцяло покрито. По неофициални данни общата инвестиция в стадиона е над 10 млн. лв., като той стана първият с четири покрити сектора в България. Изключение правят няколкостотин места в централната трибуна, които са зад двете резервни скамейки.

След като Ганчев пое ЦСКА стадионът в Ловеч отново се стопанисва от общината.

Последният клуб, който изгради стадион и в момента има най-модерното съоръжение е "Лудогорец". Шампионът за последните 11 сезона получи на концесия "Лудогорец арена" (в момента "Хювефарма арена") за срок от 35 години през декември 2016 г. с условия да инвестира 18.5 млн. лв. в него.

Лудогорец" изгради три от секторите на стадиона в Разград. Клубът започна модернизацията с трибуната "Козмин Моци", за която държавата даде 5 млн. лв. След това продължи със сектор В, а накрая откри и новата трибуна за гости през 2018 г. Преди това клубът понасяше много остри критики заради условията в трибуната за гости, определяна като "клетка" и "аквариум".

В началото на 2020 г. "Лудогорец" анонсира намеренията си да започне строеж и на новата централна трибуна с идеята тя да бъде завършена до края на годината. Това обаче съвпадна с началото на пандемията от COVID-19, след което проектът така и не тръгна.

Централната трибуна на стадиона в Разград беше първата изградена през 2011 г. и има козирка, която обаче покрива само старата ВИП ложа. На самата трибуна са и местата за журналисти. В момента капацитетът на стадиона е около 10 хиляди места, като през 2020 г. беше съобщено, че при изграждане на новия сектор А, той ще стане 12 хиляди.

Вече на дневен ред е и строежа на стадиона на ЦСКА. Новият "Българска армия", който няма да излиза от пределите на настоящото съоръжение, ще бъде за 16 хил. души и ще е изцяло покрит. Той ще бъде и най-скъпият стадион в България, като клубът и архитектурната фирма обявиха цена от 80-90 млн. лв.

Реконструкцията на "Българска армия" трябва да започне в края на 2023 г., със срок за завършване между 18 месеца и две години.

Към трите стадиона, изградени в последните малко над две десетилетия, вече може да бъде причислен този на "Ботев" (Пловдив), а след това и на "Локомотив" . Съдбата им се превърна в истинска сага, заради която се стигна дори до политически скандали, протести и допълнителна държавна помощ.

Съоръжението на "Ботев", което е известно в града като Колежа, има 18 500 седящи места.

Стадионът, на който "Ботев" ще играе за пръв път от лятото на 2013 г., поскъпна няколко пъти, а по последни данни цената се увеличи тройно - от 20 до почти 60 млн. лв., при това сумата не е окончателна.

Ремонтът на другия голям стадион "Локомотив", известен като "Лаута", също напредва. На съоръжението беше изградена трибуна "Бесика", която е посещавана от агитката на домакините, а в момента се работи по останалите две трибуни - южната и "Спортклуб", а в заключителния етап ще бъде построена и централната.

Двата стадиона в Пловдив са общинска собственост, но според последния публикуван План за действия и концесии, те няма да бъдат отдавани на клубовете, а ще се ползват по Закона за спорта. Той позволява търг за всякакви спортни съоръжения, като минималната цена е 0.50 лева на квадратен метър, което прави месечен наем от 20 хиляди лв. за "Христо Ботев" плюс ангажимент за инвестиции от ръководството.

Общо за двата стадиона бяха отпуснати над 70 милиона лева от държавния или общинския бюджет.

В последните години бяха изградени и съоръжения, които с гордост носят имената Арена. Така със стадион се сдоби Созопол, като курортното градче влезе в професионалния футбол за пръв път в историята си през 2014 г.

Стадионът му, който е с капацитет от 3500 места, беше изграден в рамките на три години - между 2012 и 2015 г. за общата сума от близо 13 милиона лева. Финансирането дойде с общински пари по време на мандата на Панайот Рейзи, както и по програма на УЕФА. През 2015 г. съоръжението в Созопол прие осем мача на европейското първенство за юноши до 17 г. При откриването Рейзи обеща до две години курортното градче да стане "спортна столица на България".

Арена си имат и в Кърджали - стадионът в града вече се казва "Арена Арда", а на него играе местният тим "Арда". Старият стадион "Дружба", построен през 60-те години на 20 век, е ремонтиран няколко пъти. Още през 2015 г. Министерството на младежта и спорта (ММС) отпусна близо 2 млн. лв. за подмяна на терена, ремонт на трибуните, лекоатлетическата писта и административната сграда.

Две години по-късно неофициално с издръжката на клуба се захвана Румен Гайтански чрез приближения до него Стефан Пешев, собственик на фирмата "Пътстройинженеринг" АД. В този период беше ремонтирана централната трибуна, а също така сменени и всички седалки на стадиона. През 2019 г. по нареждане на Бойко Борисов Министерския съвет прие отпускането на 2.5 млн. лв. помощ на клуба, с което беше изградено осветление, а клубът получи право да играе в Първа лига.

Извън описаните, има десетки стадиони, построени в малки градове или села. Това стана по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), по която общини кандидатстваха за изграждане на големи спортни съоръжения. По нея бяха построени десетки стадиони в малки населени места като Калугерово, Твърдица, Лесичово и др.

През 2016 г. зам.-министърът на земеделието по онова време Васил Грудев обяви, че вече няма да се приемат проекти на селски общини за изграждане на големи спортни съоръжения. По същото време се разбра, че по старата програма за големи стадиони в селата са похарчени 300 млн. лв. за 93 съоръжения - по-малки стадиони или игрища.

Стадионите, построени в малки населени места, станаха обект на журналистическо разследване в Швейцария, което показваше как се строят съоръжения на места, където няма канализация, улици, течаща вода и дори ток.