Честото накъсване на играта и губенето на време са в първите редове в списъка с нещата, които отблъскват зрителите от футбола. Заради тях ФИФА намери различен подход и на световното първенство в Катар съдиите даваха необичайно дълго добавено време. Има обаче и рефери, които по-трудно се трогват от футболисти, падащи лесно на терена в търсене на нарушение.

Като такъв се определя младият съдия Константин Бонев. Той обяснява, че този стил в ръководенето на мачове му допада, защото харесва по-твърдите единоборства, тъй като в юношеските години е играл като защитник. Затова и сега като рефер предпочита да оставя играта да продължи. Метафорично казано идеята "играта да продължи" го е довела и в съдийството.

Той привлича внимание не просто с виждането си за играта, а с това, че полага усилия да се развива. Това е причината тази пролет сам да кандидатства да бъде избран в отбора на съдиите, които да ръководят мачове от международния детско-юношески турнир "Ибер къп" в Мадрид. След като е одобрен, 21-годишният българин отива в испанската столица в очакване на наряди.

За него всичко започва на 17 години, когато изкарва курса за съдии. Едва от малко повече от година обаче редовно получава наряди в Зона "София", като основно ръководи двубои от детско-юношеския футбол, както и от А окръжна група. Натовареността е различна, но седмично има между четири и цели десет мача.

Казва, че освен възможността да продължи да е близо до любимия спорт, съдийството му дава възможност и да предизвика себе си. "Чрез него мога да погледна по различен начин върху играта. Когато вече си съдия, разбираш по-добре решенията. Това, че съм играл в школа, ми помага и влияе на поведението ми. Голям почитател съм на по-твърдите влизания и затова при по-гъвкавите правила оставям свободна игра - разбира се, когато единоборствата са чисти", разказва Бонев, който добавя, че му харесва да е под напрежение.

Тази година той решава да направи крачка напред. Одобрен е в списъка със съдии за "Ибер къп" и отива в Мадрид, където играят отбори от школите на някои от водещите клубове като "Милан", "Ливърпул", "Бенфика", "Спортинг", ПСВ (Айндховен), "Фламенго" и други. Благодарение на доброто си представяне получава наряди за по-големите възрастови групи. Това му отваря вратите за четвъртфиналите, а след това получава като признание и възможността да свири финала при 15-годишните.

Едно от нещата, които го впечатляват, е възможността да се докосне до използването на технологии в съдийството. "За първите мачове имахме вибриращо устройство, с което се дава знак за нарушение или засада. Във финала вече имахме слушалки, а това много улеснява общуването с помощниците. Така можах да свиря и десет мача един след друг."

В Мадрид са му харесали също трупането на опит и свързването с много млади хора. Общуването за него е било лесно, защото говори английски, испански, португалски и гръцки.

Съдийството не е първи избор за Бонев, който е трети курс студент по дентална медицина в Медицинския университет в София. Засега посвещава свободното си време на футбола и на хобито си да бъде рефер. "Смятам да свиря още няколко години, а след това спрямо нивото, на което съм стигнал, ще реша", обяснява младият съдия.

Бонев е доволен и от интереса на служители в Българския футболен съюз (БФС) към представянето му в Мадрид. Въпреки че сам организира участието си, се радва, че това може да послужи към отваряне на вратите и за други след него. Това се дължи на желанието му да гледа положителното в картината. "Никой не е спечелил от отрицателното. Потърсиха ме от съдийската комисия в Зоналния съвет на София и им разказах. Надявам се да се явя като мост и впоследствие повече млади съдии да свирят и да трупат опит в подобни турнири. Това би било от полза за всички."