Ако животът ти поднесе лимони, бягай бързо: вдъхновяващият пример на Верадина Начева
Ако някой ви заговори за "държавен служител", какво ще ви дойде на ум? В съзнанието на по-голяма част от хората вероятно се появява образът на чиновник, работещ осем часа на бюро. Срещата с Верадина Начева разчупва тези представи. Енергична, усмихната, обичаща планината и природата, тя се появи изневиделица в бегаческите среди и за миналите 18 месеца постигна редица впечатляващи резултати.
Последният от тях - третото място на изключително предизвикателното състезание "Пирин екстрийм", ѝ отвори вратите към финалите на световните скайрънинг серии в Лимоне сул Гарда, Италия. Там българката, която на хартия е просто любител в планинското бягане, ще се състезава с най-добрите имена от сезон 2023 от цял свят.
Целта ѝ е да оправдае доверието на десетки приятели, близки, познати и дори непознати, които я подкрепиха морално и финансово, за да потвърди участието си във финала, както и да представи достойно българските бегачи и в частност жените.Начева разказа за "Дневник", че е стигнала до планинското бягане "по много случайно" стечение на обстоятелствата. Сега обаче апетитът за нови предизвикателства се увеличава.
Движи се, за да изпиташ себе си
Начева не спира да подчертава, че е любител и бягането ѝ е хоби. Засега. Това е така, защото освен че е сам родител и е на държавна работа, тя е записала и докторантура, която заема основна част от вниманието ѝ. Все пак уточнява, че връзката ѝ с планината и спорта е дългогодишна и не са се появили в живота ѝ през пролетта на 2022 г., когато започва да бяга в състезания. Преходите в планината, любителски и професионално, йогата, колелото, ските са съществена част вече в половината ѝ живот.
Преди две години по време на ски-преход в Пирин с Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС) с водач Калоян Пейчев-Кофе забелязва, че пантенето (изкачване със ски) ѝ се получава доста добре. "Човекът, който ме вдъхнови и поощри за бягането, беше Кофето - с неговите разкази за преминаването на туристическите маршрути Е3, Е4 с бягане".
Докато обмисля да се пробва в бързоходните преходи на Пейчев, научава за предстоящо състезание по планинско бягане в близост до София - "Трън ултра рън".
"Примамливо трасе със стръмни изкачвания и спускания, неочаквано впечатляващи панорамни гледки от връхчетата, прекрасна букова и още по-прекрасна люлякова гора Влюбих се в района. Разбира се, като за първо състезание, се записах на най-късата дистанция - 13 км с 950 м положителна денивелация. Нямах очаквания към себе си, а само желание да го завърша за около 3 часа. На старта се усещах не на място - с памучни шорти и тениска, скиорските щеки и туристическите обувки, заобиколена от професионално изглеждащи бегачи. Но всеобщата еуфория, този нов начин на допир с природата, предизвикателството, адреналинът - бяха много зареждащи", разказва Начева.
"След половината на трасето, след като последно изпреварих една мила, чаровна жена и последното момче, останах да бягам сама дълго време, започнах да се чудя какво става, защо съм сама. В последните метри, докато се мотивирах да изкарам "само още и този асфалт", ми мина плах отговор на въпроса ми - да не би да съм сама, защото съм първа... В тази хилядна от секундата, ме обля вълна от адреналин и усетих как кожата ми настръхна. Явно тогава се е отключил състезателният дух. Тичах към финалната арка, вече виждах и чувах радостната глъчка на посрещащите хора, огледално на тяхната емоция и аз финиширах в еуфория, доволна, че съм успяла да се справя с това уморително предизвикателство. Отнесох с вдигнати в ръцете скиорски щеки една бяла лента, без да осъзнавам нейната роля. И тогава чух: "Верадина Начева - първа при жените, пета при мъжете". Е, бях успяла да го завърша за 2,16 ч., не можах да повярвам Казах си: "Наистина не е твърде късно, дори и почти на 40 години, да започнеш нещо ново и то да ти се получава добре".
Това начало я окрилява да продължи опознаването на новото и на възможностите ѝ. Тя се насочва към по-дълги разстояния, като скоро след Трън прави най-дългото ѝ до момента предизвикателство - 69 км в бързоходен преход в Стара Планина.
"Тогава изпитах много странно състояние на човешкия мозък и тяло - след повече от 15 ч. ходене и бягане, умората докара мозъка ми в полу-сън, полу-будно състояние, в което продължавах да ходя по тесните пътеки в тъмното, при това внимателно, но усещах, че половината ми тяло и мозък спят".
"По това време, от другата страна на планината, Кофето правеше неговото предизвикателство за изкачени с бягане най-много вертикални километри за най-кратко време. Това изключително много ме възхити и дори се организирах с още един негов приятел да го изненадаме в един от дните. Това бягане, в тяхната мъжка компания, в този половин ден в горите край хижа Плевен ме грабна, а едни искрени поощрителни думи от страна на Кофето ми показаха, че явно мога да се справя с такова нещо", казва Начева.
В края на първия си бегачески сезон през 2022 г. тя вече е толкова увлечена, че завършва "с пълно шест", както се шегува, "въпреки че не е препоръчително като натоварване" - шест състезания в шест поредни уикенда. "Не го търсех целенасочено, просто така се подредиха състезания, на които исках да отида, и съвпадна с края на теренната ми работа, което позволи да го направя. В две от бяганията успях да привлека и по-малката ми дъщеря, подарихме си безценни вълнуващи моменти и това намирам за голям успех за мен като родител".
След това Начева беше номинирана в Годишните награди на бегаческото общество в категория "Дебют на годината" заедно с Росица Стефанова и Владимира Суванджиева.
Силно впечатляващи са последните ѝ няколко състезания тази година - първи места на "Трън ултра рън" (27 км, 1650 м д+) и "Триглав скайрън" (35 км, 2000 м д+), на които поставя рекорди на трасетата при жените, както и на Балканиада (44 км, 2600 м д+) и Беласица скайрън (32,9 км, 1950 м д+). В края на сезона беше изискващото международно състезание "Пирин екстрийм" (38 км, 3300 м д+) с трасе в най-трудната част на планината - по мраморните гиганти Котешки чал, Кончето, Кутело, Вихрен и Тодорка, където въпреки някои грешки, успя да запази трето място и стана най-предно класираната българка.
"Влизането в челната тройка на това велико състезание беше нещо, за което дори не съм мечтала, защото знам какви големи дългогодишни и професионални състезатели участват там", казва тя.
За храненето, тренировките и начина на живот
"Мисля, че важна основа са ми дали многото години в преходи в планината, активният начин на живот, йогата и това, че никога не съм пушила. Намирам пушенето за ненужно, вредно и ограбващо. До миналата година не съм спазвала хранителен режим и не съм любител на режимите, обичам да си хапвам. Но прочитайки за хранителния режим на режим на Шабан Мустафа, реших да проверя как ще ми се отрази и се оказва, че е лесно, когато знам каква е целта и когато съм усетила положителния ефект", признава Верадина.
Тренира, когато и както има възможност в натоварения график покрай основните ѝ занимания. Често дори самите състезания са нейните тренировки. Едва след като, метафорично казано, животът ѝ поднесъл лимони с класирането за Лимоне, започва структурирана подготовка по изготвена за нея програма от националния състезател по ски-алпинизъм Никола Калистрин.
Да мечтаеш с душата: пътят на незрящия Виктор Асенов, който пробяга "Витоша 100"
"Да, имала съм желание да участвам в международни състезания, макар засега да не мога да си го позволя нито като свободно време, нито като финансов разход. Но класирането ми за Лимоне е такава изненада и възможност веднъж в живота, която не искам да пропускам, особено при положение, че дойде толкова скоро за мен. Отивам там с огромна подкрепа от роднини, приятели, други бегачи, дори и такива, с които се запознахме буквално на последното ми състезание. За мое щастие се появиха и подкрепящи организации и фирми. В последната седмица, откакто го съобщихме на "Беласица скайрън", ме заля мощна вълна от съпричастие, силни думи и пожелания, и това ми вдъхва много сила, емоция и увереност. Сам по себе си финал на първенство е нещо впечатляващо, но за мен то се превръща в нещо много повече от поредното състезание", добавя тя.
Красотата на планинското бягане и вдъхновението
Извън изпитването на собствените възможности и състезателния елемент има и друго, което привлича Начева към бяганията - усещането на презареждане, уединение, прочистване на духа и мислите, изобщо - различната форма на преживяване в планината. "Освен това тези събития са много хубав повод да пътуваме из България и да опознаваме различни кътчета от нея. Много от състезанията са ме завели до нови места, които иначе едва ли бих посетила".
"Нашата малка държава има толкова много планини и прекрасни места, че всеки, стига да има желание, известни познания за планините, възможност и въображение, може да си сътвори разнообразни преходи, бързоходни или бегачески преживявания. Аз имам някои идеи, но ще се занимавам с тях, когато приключа докторантурата си". Любимите ѝ места са Рила и Пирин - в Рила - циркусът на Урдини езера, а в Пирин - мраморното било на планината с всички сурово изглеждащи циркуси и върхове, гледката от вр. Синаница.
Успоредно с вдъхновението, което черпи от планината и състезанията, самата тя вече вдъхновява много хора с личния си пример. "Това е основното ми удовлетворение - да съм успяла да дам вдъхновение на някой да излиза по-често в планината, да отиде до някое ново място, билò то на разходка или бягане. Когато аз съм дала вдъхновение, това вдъхновява и мен. Много ме радват съобщенията на познати и приятели, че от моите снимки или споделени преживявания, са харесали дадено място и са го посетили или са опитали да минат с бягане някоя планинска пътека. Например семеен приятел на родителите ми, който ми сподели, че "на дърти години" го вдъхновявам За контраст, на един нов приятел бегач и младо момче, се оказа, че съм сбъднала мечта да се качим на Джамджиевия ръб. Това, което искам да покажа на хората, са не толкова самите постижения, а това, че е възможно и на тази възраст човек да открие нещото, което е точното за него, и когато го желае с цялото си същество, то се постига".
Като майка на тийнейджърки погледът ѝ е насочен и към младите. "Ще се радвам, ако мога да дам пример на моите деца, а чрез тях и на други деца. Смело звучи, но виждам как новото поколение се обездвижва, фокусира се върху телефоните или по-скоро се разсейва от тях, а там не е реалният живот. Други са преживяванията, които децата трябва да изпитат в ценните детски години. Отделно, това обездвижване води до други вредни последствия и като цяло ни отдалечава от естествената ни природа и еволюция на хора. Така си мисля", добавя Начева.
Начева заслужено печели уважение и в други състезания, макар и не заради резултата си, а заради жеста да бъде придружител на незрящия Виктор Асенов. Първото им съвместно бягане е "Витоша скай сноу", което е много различно състезание в снежни условия.
"Там пренебрегнах собственото си желание да си премеря силите с Антония Григорова. Реших, че не мога да си позволя да си правя кефа, при положение, че съм разбрала, че някой има нужда от помощ, за да участва. В този ден с Вики направихме две състезания - сутрешно 5-километрово бягане в Южния парк за опознаване и вечерта на Витоша в дъждовно време по трудни горски пътеки. Но пък залезът, който само ние хванахме горе на Черни връх, беше невероятна награда за нашите очи Опитвах се да описвам небесните цветове на Вики".
Начева записа най-слабия си, но по думите ѝ най-удовлетворителен резултат в следващото бягане с Асенов - на "Трявна ултра" през юли, когато завърши 97-а. Това е две седмици след като Асенов завърши успешно "Витоша 100". От бягането в Трявна Начева пази един от най-топлите си спомени.
"Беше в стръмен, горски участък. Стигнахме върволица от хора, които катереха бавничко нагоре. Описах на Виктор какво предстои и го попитах дали иска да вървим полека в групата или да задминаваме. Той категорично отговори: "Инче, задминаваме". И тогава започнахме да подвикваме на хората пред нас, че задминаваме отляво или отдясно, но в един момент хората по-нагоре усетиха какво става и сами започнаха да ни правят път, за да можем да вървим по тясната пътека, а не встрани в шубраците".
"Докато изкачим пътеката, зад нас се чу една вълна от аплодисменти. Не можех да не спра Вики и да попием тази споделена емоция. Това беше вълшебен момент, какъвто за първи път преживявах, благодарение на Вики и много ми въздейства. Благодарих на хората за този задушевен момент, който преживяхме заедно. И цялото бягане беше много различно, защото там бягахме сред другите хора, имахме време да се снимаме, да говорим, да се шегуваме и да пеем песни, беше много споделено състезание".
Начева споделя, че решението ѝ да подкрепя Асенов е много лично и идва от детските години, когато е свикнала да помага на любимата ѝ баба, чието име носи и която също е била незряща.
По-бързо и по-наделеч
"Апетитът се увеличава, заради любопитството към способностите ми, а и желанието да изуча и подобрявам техниката на бягане", казва Начева. Занапред иска да погледне към по-дългите ултрамаратони. "При тях ме привлича това, че има много психологическа работа, тактика, планиране, премисляне на багажа и разпределение на силите. Самото преживяване е интересно и искам да усетя как се справя организмът с такова предизвикателство".
И все пак въпреки успехите, засега бягането остава само хоби в живота ѝ. "Опитвам се да не влагам твърде много време и енергия в него, защото понастоящем работя по дисертация, през лятото имам теренна работа, но хубавото е, че двете занимания взаимно се допълват и подпомагат. Благодарение на бягането мога да си позволя да тръгна за х. Синаница в 16 ч. следобед от х. Вихрен, докато пък другото изгради добра аклиматизация за бързото изкачване на висока надморска височина по Дунино куче в състезанието "Пирин екстрийм".
Природата и планината са неразривно свързани както с висшето ѝ образование (екология и опазване на околната среда), така и с работата ѝ (работи в Изпълнителна агенция по околна среда). "Да, това е моята любима сфера и професионално, и като хоби", обобщава Начева.