Членове на два изпълнителни комитета ще се съберат в базата на Българския футболен съюз (БФС) в Бояна в понеделник (27 ноември), за да решават следващите ходове на Борислав Михайлов и управлението му. На това заседание се очаква президентът да подаде оставка и да бъде свикан конгрес през следващата година.

Този странен формат на работа е улеснен, защото членовете на колективния орган се предлагат от президента т.е. и двата изпълкома (има и голямо припокриване на членовете) са свързани с Михайлов, който е начело на съюза от 18 години. Този факт вероятно е достатъчен, за да обясни модела на управление на футбола и силната зависимост от една група хора. Вероятно затова и в призивите за оставка от феновете се иска тази на цялото ръководство на БФС.

От това как юридически ще бъде проведено заседанието в понеделник ще зависи и дали то също няма да влезе в съдебни обжалвания и ще бъдат ли потвърдени решенията му като легитимни. Процес, който допълнително може да удължи работата на това ръководство.

Изпълнителен комитет (ИК), или както е наричан във футболните среди изпълком, е Управителният орган на БФС според Устава на футболния съюз. В него е записано, че членовете му се избират с 4-годишен мандат, като за всеки кандидат, предложен от избрания президент, се гласува на Конгреса на футболния съюз. На практика това е и екипът на президента, с който той управлява в следващите години.

Изпълкомът има 15 члена - президентът и други 14, от които един е първи вицепрезидент, а двама са вицепрезиденти.

Правомощията на изпълнителния комитет са описани в Устава на БФС, макар в него да има и точка, която показва, че той може да взима и извънредни решения и да овластява президента и ръководството и с неописани правомощия. "Изпълнителният комитет определя правомощията извън предвидените в устава и ограниченията в представителната власт на президента, вицепрезидентите и на членовете си, както и реда за тяхното упражняване".

През годините членовете на изпълнителния комитет често ставаха "дъвка" в различните програми на кандидатите за президент. Много от тях твърдяха и продължават да твърдят, че в изпълкома не трябва да има представители на клубовете, тъй като това често води до конфликт на интерес и неравнопоставеност спрямо тези, които нямат представител там.

Макар и никога да не е коментирал публично, Борислав Михайлов винаги се е застъпвал за идеята големите клубове да имат представител.

По време на неговото управление (от 2005 г. насам) редовно големите клубове са били представлявани от собственици или президенти - "Левски" (Наско Сираков и Спас Русев - в различни периоди директор и собственик), "Лудогорец" (Кирил Домусчиев - собственик), "Славия" (Венцислав Стефанов - президент), ЦСКА (Гриша Ганчев - собственик и Емил Костадинов - за последно на работа в клуба през 2010-11 като спортен директор), "Литекс" (Гриша Ганчев - собственик), "Локомотив" (София) (Николай Гигов и Иван Василев - собственици в различни периоди), "Черно море" (Марин Митев и Михаил Статев - собственик и бивш адвокат) и др.

Номинациите и избора не се коментират публично, но освен футболни хора, интерес привлича и включването на политически фигури. Така в момента в изпълнителния комитет (от 2021г.) на БФС е кметът на Велико Търново Даниел Панов, а в предишния беше Панайот Рейзи (кмет на Созопол), Николай Димитров (кмет на Несебър) и Камен Костадинов (дългогодишен депутат от ДПС, който почина през лятото на 2022г.).

Изборът им не е коментиран от Михайлов, но неофициално присъствието им се свързва с политически интереси и влияния. Както и с разпределяне на проекти - напр. докато Рейзи беше в изпълкома Созопол беше един от градовете-домакини на европейското първенство за юноши през 2015 г.

В момента футболният съюз има два състава на изпълкома, без публично да е изяснено кой от тях реално управлява и как.

Справка на "Дневник" в Търговския регистър показва, че там е вписан изпълнителният комитет, избран през 2018 г. по време на осмия конгрес на футболния съюз, когато Борислав Михайлов беше избран за четвърти пореден мандат след като победи Любослав Пенев, получавайки 92% от гласовете (463 от 504-те действителни гласа).

В изпълкома (от 2018г.) освен Борислав Михайлов са още Венцислав Стефанов, Спас Русев (тогава собственик на "Левски"), Димитър Георгиев (депутат в 44-то Народно събрание 2017-2021), Михаил Статев (бивш член на апелативната комисия към БФС и бивш член на управителния съвет на "Черно море"), Валентин Михов, Кирил Домусчиев, президентът на Аматьорската футболна лига Румян Вълков, Панайот Рейзи (по онова време кмет на Созопол), Петър Величков (след това напуснал, за да влезе в екипа на Димитър Бербатов и подал оставка), Камен Костадинов (вече покойник), Емил Костадинов, както и вицепрезидентите - Йордан Лечков, Атанас Фурнаджиев и Михаил Касабов.

Според неофицална информация този състав на изпълкома, или поне част от него, продължава да се подписва в протоколите на събранията. В Устава на БФС се уточнява, че заседанията на ИК, които трябва да се провеждат "най-малко веднъж на три месеца", могат да се проведат "ако присъстват повече от половината от неговите членове". А решенията се взимат "с мнозинство от присъстващите".

След последния конгрес през 2021 г., свикан извънредно, в изпълкома на БФС заедно с Михайлов влязоха Михаил Касабов, който е вицепрезидент и изпълняваше функциите на Михайлов, докато траеше периода му на оставка (2019-21г.) Емил Костадинов, Атанас Фурнаджиев, Румян Вълков, Йордан Лечков, Камен Костадинов (покойник), Кирил Домусчиев, Михаил Статев, Веселин Балевски (бизнесмен и бивш футболист), Спас Русев, Димитър Георгиев, Иван Василев (собственик на "Локомотив" София), Даниел Панов (кмет на Велико Търново) и Пламен Манолов (бивш изпълнителен директор на държавното дружество "Национална спортна база").

Този състав е представен и на сайта на футболния съюз. Костадинов, който почина през 2022 г., не е заменен, като според Устава на БФС членове на ИК се избират само по време на конгрес.

Разликите между двата състава са малки, като от стария отпаднаха Венцислав Стефанов заради това, че е навършил 70-годишна възраст (едно от ограниченията), Панайот Рейзи по здравословни причини, Петър Величков и Валентин Михов.

В самата работа на изпълкома разлика обаче няма, тъй като личностите с по-голямо влияние остават в него.

На последните заседания Михов и Стефанов, които вече не са членове, продължаваха да ходят, заради сложната ситуация около избрания и вписания стар изпълком, коментираха неофициално пред "Дневник" запознати с работата на ръководството.

Михаил Мадански прогнозира, че "може да се окаже така, че нелигитимен изпълком да свика конгреса и да се стигне до нови обжалвания".

Ситуацията обаче остава неясна, тъй като всичко зависи от насрочването на конгрес. Дори и да подаде оставка Михайлов трябва да бъде освободен от конгреса, а неговата роля ще поеме някой от избраните от него в изпълкома. Според устава "правомощията на президента се изпълняват от първия вицепрезидент, а при невъзможност или отказ от негова страна - от друг вицепрезидент, избран от ИК, до провеждането на конгрес".

Конгресът "избира и освобождава президента и членовете на ИК", а самият изпълком няма правото да гласува евентуална оставка на президента, е уредено още в Устава.

През 2019 г., когато Михайлов подаде оставка, начело застана Михаил Касабов, тъй като първият вицепрезидент по онова време Йордан Лечков беше кандидат за кмет на Сливен. В момента Касабов е и първият вицепрезидент на Михайлов така че изглежда най-вероятен временно изпълняващ.

Кои са потенциалните заместници, за които Михайлов говори, публично няма информация.

Уставът на футболния съюз му позволява да остане и на поста почетен президент, ако изпълнителния комитет предложи такъв "за особени заслуги към футбола", като също така "уточнява статута му".