По този начин дългогодишният президент на Българския футболен съюз (БФС) Борислав Михайлов описва позицията, която заемаше малко повече от 17 години. В петък (15 март) ще се проведе конгрес, на който трябва да бъде избран наследник на Михайлов, подал оставка през ноември 2023 г.

Позицията на президент на футболния съюз е съпроводена с немалко скандали през годините, под силен обществен фокус е и привържениците на спорта свързват провалите и устойчиво лошото представяне на националния отбор с нея. Зад кулисите пък прозират политико-икономически интереси, свързани с възможности за влияние на БФС и вътрешното първенство, както и с финансиране.

Затова във видимата част на терена на управление на футбола в България причините за интереса към поста не изглеждат толкова категорични, а част от тях вероятно остават в сивата зона и отвъд нея.

Въпреки това интересът към президентския пост в БФС остава голям.

Другите са Георги Градев - най-известен като специалист по спортно право, бизнесменът Манол Иванов, мениджърите Петьо Костадинов и Георги Захариев. За втори път ще се явят Бербатов и Захариев, които бяха претенденти и през 2021 г.

След оставката на Борислав Михайлов това ще бъде първият конгрес от 1993 г., в който досегашният президент не се кандидатира за още един мандат.

От настоящите кандидати поне двама са сочени за поддръжници на статуквото - и.д. президент и дългогодишен вицепрезидент на БФС Михаил Касабов и Георги Иванов (технически директор от 2020 г., назначен от Михайлов), докато Димитър Бербатов е приеман като лидер на опозицията, искаща промяна отдавна.

Дни преди конгреса се появи и информация за подаден сигнал за купуване на гласове на конгреса "между 200 и 300 лева".

Футболът е един от малкото спортове, които не се ползват с централизирана държавна подкрепа, или поне не към БФС (бел. авт. - държавна подкрепа има за клубове). Намеса на държавата е забранена официално и според правилата на Световната футболна федерация (ФИФА) и Европейската футболна асоциация (УЕФА) и е наказуема.

Заради това и заради лостовете си за влияние и връзки на различни нива много пъти организацията е била наричана "държава в държавата".

Дори и да има недоволство, самото ръководство се променя или сваля трудно, както показа ситуацията с Борислав Михайлов, чието управление беше обект на критики близо десетилетие. Една от причините за силата на позицията е, че президентът на БФС, който сам назначава изпълнителния комитет, не се контролира от никого и това създава предпоставки за спокойно управление.

Въпреки че президентът е на върха в йерархията, де факто футболът се управлява от изпълнителния комитет (съставен от президента и още 14 души). Той взима решенията с гласуване и подписва документите.

В самия изпълком нерядко прозират различни интереси - понякога клубни заради присъствието на собственици, президенти или представители на футболните отбори, или пък политически.

Може ли Българският футболен съюз да бъде управляван, без да има политическа зависимост е един от въпросите, които се задават от години. В изпълкома е имало присъствието на лица от политиката.

В ерата Борислав Михайлов е имало депутати (покойният Камен Костадинов беше няколко мандата член на изпълкома, докато беше депутат от ДПС) или кметове (Панайот Рейзи на Созопол и Николай Димитров на Несебър). В определени периоди пък управлението на Михайлов демонстрираше и близки отношения със спортния министър в кабинетите на ГЕРБ Красен Кралев, преди управляващата партия да свали доверието си от президента на БФС.

Още през 2008 г. Михайлов коментира темата за връзката между футбола и политиката след първото си преизбиране. "Чух, че той (Бойко Борисов) казва, че ДПС са ми осигурили 30 гласа - в това няма нищо лошо. И не виждам нищо лошо, така или иначе има клубове в тези региони. Просто политиците не трябва да използват футбола", заяви тогава Михайлов, цитиран от "Спортал".

Негласно политическите партии продължават да имат влияние в избора на президент. Голяма част от футболните клубове са общински и са обвързани с различни интереси. През годините се е твърдяло, че представители на такива клубове получават нареждания кой кандидат да подкрепят.

Настоящите кандидати опитват да стоят настрани от политиката, макар Димитър Бербатов да предложи в своя проектоизпълком кметовете на Пловдив Костадин Димитров и на Благоевград Методи Байкушев, както и бившия служебен министър Атанас Пеканов. Запознати твърдят, че с този ход Бербатов по-скоро опитва да потърси диалог и партньорство с държавата и да говори с всички - Димитров е кмет на ГЕРБ, Байкушев на "Продължаваме Промяната - Демократична България", а Пеканов е считан за близък до президента Румен Радев, в чиито правителства беше.

В момента годишният бюджет на БФС е малко над 19 милиона лева. Той беше приет на десетия редовен конгрес през май 2022 г. Тогава делегатите приеха програма 2022-2026 г., в която е заложен целият план на организацията.

Именно тази програма, подкрепена от ФИФА и УЕФА е основният довод на Георги Иванов да се кандидатира за президент.

Самото финансиране на футболния съюз идва от няколко потока, сред които телевизионни права (които са малко над 650 хиляди лева), глоби и санкции за клубовете (360 хил. лева за 2024 г.), както и спонсорски договори (бетинг компанията "Ефбет", "Виваком", "Фолксваген" и др) и други.

Най-големите приходи обаче са по програми от ФИФА и УЕФА. Данните за сумата, която БФС получава от Световната федерация за 2024 г. не са налични, но в последния си доклад ФИФА обяви, че в периода 2016 - 2022 г. България е получила 10 милиона долара.

От тях 5.5 милиона са за оперативни разходи, а 4.3 милиона за проекти.

Много по-голяма е сумата от УЕФА и нейната програма "Хеттрик". В момента тя е в своя пети цикъл, а досега УЕФА е предоставила на България 48.1 милиона евро за 20 години. За настоящия цикъл (2024-2028) предвидената сума от УЕФА е 17 милиона евро. По правило сумите трябва да се разделят в две направления - инвестиции и стимули за различни инициативи.

Най-много клубове има в област Пловдив (62), следвана от София-град (59), Благоевград (37) и Варна (26 клуба). Само един клуб има от област Смолян - "Родопа". През 2021 г. от областта имаше пет клуба.