Цитат, с който 42-годишният актьор и театрален режисьор, натоварен със задачата да организира церемониите по откриването и закриването както на олимпийските, така и на параолимпийските игри, описва усещането си за "изпълнен дълг". За това въпреки дъжда, който доведе до промяна в предвидени елементи от спектакъла, да накараш "всеки да разпознае себе си и да каже: да, всички сме различни, но всички сме заедно.

И макар международните медии (публични фигури, и зрители по целия свят, включително и в България) да изразиха разнопосочни мнения за церемонията - от "уникална", до "омаловажаваща атлетите" според анализ в The New York Times, всички признават амбицията ѝ. Амбиция, закодирана от самото начало в представите на Тома Жоли.

Звездата на Жоли обаче изгрява много преди да бъде назначен за креативен директор на Париж 2024. Някъде там - в стаята му в семейната къща в село със 780 жители, на 17 км от град Руан, където само на пет години той мечтае да бъде танцьор и музикант и режисира въображаемите артисти в съзнанието си.

Израства в семейство на медицинска сестра и печатар. "В това семейство, в което никой не ходеше на постановки, като че ли бях наследил, без да го осъзнавам, неудовлетвореното желание най-накрая да го осъществя" казва Жоли пред "Льо Монд".

Така на 11 години той се присъединява към трупата на детски театър в предградие на Руан - първият му досег с театъра. Изкуство, за което казва, че го е "спасило" в момент, в който е бил постоянен обект на вербално насилие в училище.

Получава диплома по театрални науки от университета в Каен, а след това започва да учи и в Théâtre national de Bretagne (TNB) в Рен, където режисира първата си пиеса. Веднага след завършването си през 2006 г. основава собствена компания за поставяне на пиеси - La Piccola Familia.

Осъзнал, че иска да режисира повече, отколкото да играе, Жоли работи по театрални пиеси, опери и мюзикъли. А това, което го прави истински популярен, е постановката "Хенри VI" с продължителност от осемнадесет часа, или общо три пиеси, петнадесет действия и сто и петдесет герои.

Жоли поставя представлението на известния във Франция фестивал за театър в Авиньон през 2014 г., към който ще се връща многократно.

През 2020 г. става директор на театъра в Анже - позиция, която напуска, след като бива избран почти единодушно от всички органи, отговорни за организацията на Олимпиадата, да ръководи най-големият проект в живота си, но и в историята на церемониите по откриване на олимпийски игри.

Спортни делегации, пристигащи с балон с горещ въздух. А може би шествие по булевард "Шан-з-Елизе" по предложение на президента на Международния олимпийски комитет Томас Бах.

Тези и много други идеи са част от представите за това каква да бъде церемонията по откриването на олимпийските игри. Пътуването на делегациите от цял свят, буквално и метафорично, с лодки по река Сена, през историята на Франция и Париж, остава тази, която Тома Жоли трябва да реализира.

Церемонията, която продължи близо четири часа, бе открита като същинско театрално представление, което обединява 12 тематични части. С водна пара по моста "Аустерлиц" в цветовете на френския флаг завесата за игрите бе вдигната. Последваха предварително заснети сцени с футболиста Зинедин Зидан, който трябваше да донесе олимпийския огън от "Стад дьо Франс" до Париж, използвайки метрото.

Самият футболист признава, че за първи път влиза в него именно по време на подготовката на тези епизоди. В наратива на церемонията бе преплетен и маскиран носител на олимпийския огън, който се движеше по парижките покриви и монументи - препратка към историята за "Орденът на асасините" и едноименната видеоигра, на която Жоли е фен.

Препратка още и към редица популярни френски герои - от Арсен Люпен до "Фантомът от операта". Картини от Лувъра влязоха в разказа на маскирания носител на олимпийския огън, а дори анимационните герои "Миньоните" имаха своя роля в церемонията, предвид рекламни договори, но и защото парижко анимационно студио ги е създало.

Последва сцена с танцуващи артисти по покрива и скелетата на катедралата "Нотр Дам" в знак на отдаване на почит към възстановителите ѝ след пожара през 2019 г., чиито усилия водят до това тя да отвори врати само 5 години след инцидента. Танцуващи артисти по покривите на сградите в Париж имаше и в други части на града.

Мащабът на церемонията даде възможност да се отдаде почит и на редица символи на френската култура: от танците кан-кан, кабарето, представено от Лейди Гага, оперното изкуство и модата. Изпълнението на Ая Накамура, най-слушаният френски артист, пред Френската академия, заедно с оркестъра на републиканската гвардия, бе символ и на досег между "поп изкуството и академичното, институционалното".

Не липсваха и редица исторически символи. Обезглавената Мария-Антоанета даде началото на изпълнението на метъл групата "Годжира", наситено с препратки към Френската революция.

По-късно, под звуците от изпълнението на химна на Франция от Аксел Сен-Сирел, от водите на река Сена се появиха 10 позлатени статуи на жени, които са оставили своя отпечатък върху историята на Франция: от Алис Гай, първата жена режисьор, до Симон Вейл, която оцелява след Холокоста и става министър на здравеопазването. Тя прокарва закона за правото на аборт, което тази година стана част и от конституцията на Франция.

Дори маскираният конник, който прекоси целия път от моста "Аустерлиц" до Айфеловата кула, има своята историческа препратка към галската богиня Секуана, покровителка на река Сена. А жената, която изобрази това, е Флориан Исер - сержант от жандармерията.

За финал изборът Селин Дион, която се бори с тежко неврологично заболяване, да изпълни песента на Едит Пиаф Hymne à l'amour е част от общата идея на Тома Жоли за "послание за любов" и "мост между континентите".

Въпреки че церемонията по откриването на олимпийските игри забранява извеждането на политически, религиозни или други послания на преден план, Тома Жоли казва, че целта му е била да вплете "републиканските идеи за приобщаване, добронамереност, щедрост и солидарност".

И ако за канцлера на Германия Олаф Шолц церемонията е била "уникална", а за канадския премиер Джъстин Трюдо изпълнението на Селин Дион е било "незабравимо", то крайнодясното във Франция, властите в Русия и министър-председателят на Унгария Виктор Орбан осъдиха церемонията.

Според Марион Марешел, френски евродепутат и племенница на Марин льо Пен, изпълнението на Ая Накамура заедно с оркестъра на републиканската гвардия е "унизително", а церемонията е била woke. За лидера на италианското крайнодясно Матео Салвини частта от шоуто, в която, според него, е била представена библейската сцена на "тайната вечеря" (през уикенда се появиха и публикации, че препратката не е към нея и беше свързана с други картини и с уточнението, че "мъжът в синьо" е Дионис) от драг кралици, е "обида за милиарди християни".

Говорителката на Кремъл Мария Захарова, както и говорителят на Руската православна църква също се включиха към тези критики, а Захарова отиде по-далеч, казвайки, че центърът на Париж е "превърнат в гето", а церемонията е "голям провал".

В сходна посока бе и изказването на унгарския министър-председател Виктор Орбан от университет в Румъния, за когото церемонията е въплъщение на западната "празнота", тъй като "западните страни са загубили връзка с Бог, родина и семейство", което е довело до "отсъствие на обществен морал".

Два дни след края на спектакъла Тома Жоли даде интервю, в което опроверга интерпретациите на тази част от церемонията, която се казва "Празненство".

А броят телевизионни зрители е показателен за интереса към спектакъла. Откриването на олимпийските игри в Париж е най-гледаната церемония в САЩ от игрите в Лондон през 2012 г. насам и второто най-гледано събитие в историята на френската телевизия въобще, след финала на Световното първенство по футбол между Франция и Аржентина.

Общо повече от милиард души по света са гледали историческото събитие, което за първи път се провежда извън стадион. И макар не всички световни медии да са убедени, че форматът на церемонията е поставил достатъчно фокус върху атлетите, тъй като те се губят измежду лодките и шоуто като такова, всички са единодушни, че подобно откриване на олимпийски игри е историческо.

Артист, който е превърнал още една фраза от римския философ Сенека в свое вярване: "Не се осмеляваме, защото нещата са трудни, нещата са трудни, защото не се осмеляваме."