И ако за него първата асоциация за страната беше успехът ѝ на Световното първенство по футбол от 1994 г., то спонтанната му реакция показа силата на спорта да обединява. "Обичам България, която никога не съм посещавал, благодарение на имената, които носят гордост", каза той и добави, че "след гола на Емил Костадинов срещу Франция е правил кълбета в коридора си от радост".

Подобни разговори се чуваха навсякъде в медийния център на Париж 2024 - мястото, където журналисти от цял свят можеха да работят заедно в телевизионни и радио студиа, да обменят контакти и да анализират спортните постижения от олимпийските игри.

Каква е емоцията, но и отговорността да отразяваш най-голямото спортно събитие в света, както и какво направи Олимпиадата във френската столица различна - "Дневник" събра отговорите на тези въпроси от разговори с журналисти, които разказваха историите на Париж 2024 за аудитории на държави от три континента.

Медията се свързва с нея, тъй като търси човек, който говори френски и познава Париж добре. Това е важно, тъй като Саори Имаи е част от екипа, който работи върху темите за това как се забавляват французите по време на олимпийските игри и каква е атмосферата в града - ярък контраст с това, което е видяла в столицата на Япония през 2021 г..

Като човек, който живее във Франция от дълго време, вижда и промяна в града, макар да не остава безкритична. "Чисто е, като че ли има практическа информация не само на френски, но и на английски език, има тоалетни навсякъде" изброява тя и допълва, че "французите могат да правят всичко това, но не разбира защо не са го правили и преди".

Не по-малко изненадани от собствения си успех като домакини останаха и самите французи. "За една от нашите истории интервюирахме французи, които разказаха, че са скъсили ваканцията си, за да се върнат преждевременно в Париж и да гледат състезанията" каза Ан Сандегер от Дания, продуцент към датската "TV 2", един от двата канала, които имат правата за излъчване на олимпийските игри в страната.

Тя живее в Париж от една година и разказа, че като голям фен на спорта се е вълнувала за олимпийските игри, макар да е била сред малкото ентусиасти за събитието в обкръжението ѝ. "Оказа се, че олимпийските игри са много по-добре организирани, отколкото хората очакваха. Радвам се, че от малцинство, в крайна сметка тези, които вярваха в това, се оказахме прави " допълва тя.

Дания разполагаше и със свой павилион, който се намираше на метри от Триумфалната арка на булевард "Шан-з-Елизе". Освен културни събития, концерти и възможност за проследяване на състезанията на живо, фен зоната е мястото, където фенове от цял свят са можели да видят и краля и кралицата на Дания - Фредерик Х и Мери Елизабет, които се запознават по време на олимпийските игри в Сидни през 2000 г.

Шушмита Гангопадхяй и колегата ѝ са работили както от индийския павилион от "Парка на нациите", така и от спортните зали, в които Индия печели медали. Едно от малките разочарования за журналистите обаче остава сребърният медал за Нирадж Чопра, златен медалист по хвърляне на копие от Токио 2021. Неговото постижение бе подобрено от пакистанеца Аршад Надим, който постави и нов световен рекорд.

Въпреки това, за Шушмита Гангопадхяй градовете-домакини на олимпийски игри оставят своя почерк, независимо от спортните постижения. "Париж е място за целия свят, когато говорим за града - всички казват еха, ти отиваш там" разказа тя.

И ако много журналисти пътуват до френската столица за първи път, то за Хариджана Танджана Ниацин, журналист от Мадагаскар, градът вече е познат. Заедно с 13 свои колеги от 15 африкански държави, той участва в проект за журналисти, финансиран от френската агенция за медийно развитие (CFI), който му позволява да отразява олимпийските игри за аудиторията не само на медията "Midi Madagasikara", но и на тези в съседните държави в Индийския океан - Мавриций и Коморските острови.

Така, историите от олимпийските игри достигат и до най-далечните краища на континента, тъй като не всяка страна имаше свой кореспондент във френската столица, която пък беше преобразена.