Редки, но еднотипни са поводите, по които чуваме да се говори за Северна Корея в публичното пространство. Изстреляна балистична ракета, провокация с изпращането на балони, пълни с боклуци, към Юга, среща между Ким Чен Ун и някой друг авторитарен държавен глава. Северна Корея е капсулирана страна на абсурдите, за която не сме свикнали да слушаме в контекст, различен от наложения от диктатурата в Пхенян.

Ето защо първоначалният контакт с идеята, че страната участва на Олимпийски игри, е непонятен за някои хора. Срещу страната на династия Ким има стотици санкции на ниво международни организации и от отделни страни и съюзи, но участието на игрите не е сред тях.

Олимпийският комитет на Северна Корея е създаден през 1953 г. - годината, в която е подписано и примирието за прекратяване на Корейската война. Комитетът е признат през 1957 г., а първото участие на КНДР на олимпиада е седем години по-късно - на зимните игри в Инсбрук, Австрия. Първото участие на Летни олимпийски игри е през 1972 г. в Мюнхен.

Оттогава страната не е изпускала лятна олимпиада с няколко изключения: през 1984 г., когато бойкотира Игрите в Лос Анджелис заедно с целия Източен блок; през 1988 г., когато бойкотира провеждащите се в Сеул игри; и през 2021 г., когато отказва да изпрати атлети в Токио поради опасения, свързани с разпространението на COVID-19. Участието на зимни игри е по-непостоянно, като севернокорейски атлети са участвали на общо осем от последните тринадесет.

Олимпийските игри неведнъж са служили като дипломатически механизъм за сближаване на корейския Север и Юг. В периода между 1998 г. и 2007 г., когато действа т.нар. политика на слънчевите лъчи спрямо Севера, прокарвана от южнокорейския президент Ким Де-джун, двете държави символично се появяват заедно на парада на нациите по време на откриващите церемонии на три олимпиади - летните в Сидни през 2000 г. и Атина 2004 г. и зимната в Торино 2006 г.

Ким Де-джун получава Нобелова награда за мир за нея. Продължена е от наследника му Но Му-хьон и възстановена през 2017 г. от тогава новоизбрания за президент на страната Мун Дже-ин.

По времето на Мун Дже-ин Южна Корея е домакин на зимна олимпиада, където за пореден път се демонстрират стремежите на неговия кабинет за сближаване между двете Кореи. През 2018 г. по време на откриването на Игрите в Пьончан делегациите на Северна и Южна Корея излизат под флага на обединения Корейски полуостров. Северна Корея изпраща и официални лица, сред които и сестрата на Ким Чен Ун - Ким Йо Джон.

За разлика обаче от предишните случаи, в които двете страни дефилират заедно, но се състезават отделно, на олимпиадата в Пьончан през 2018 г. Северна и Южна Корея изпращат сборен женски отбор по хокей на лед, който да участва под обединения флаг. Събитието е историческо и единствено по рода си до този момент.

Макар и отборът да завършва състезанието в дъното на класацията, участието му привлича огромен интерес в публичното пространство. Залата е препълнена по време на техните мачове, навсякъде се виждат транспаранти със знамето на обединена Корея, а скандирания "Ние сме едно" огласят съоръжението при всяко докосване на шайбата от корейска състезателка.

Олимпийските игри в Пьончан подсилват всеобщото усещане за това, че отношенията между Северна и Южна Корея са в подем. 2018 и 2019 г. са белязани от срещи на най-високо ниво между Ким Чен Ун и Мун Дже-ин, някои от тях с посредничеството и на тогавашния американски президент Доналд Тръмп, но съвсем скоро става ясно, че привидното сближаване е илюзия и балонът на надеждите се пука.

Пандемията накара Северна Корея да затвори границите си и да се изолира в непознати през последните десетилетия мащаби, дори блокирайки достъпа на влакове от своя близък партньор Китай. Броят на бежанци към Юга рязко намаля вследствие на драстичните мерки по граничните райони. Политическата ситуация в Южна Корея също се промени.

В момента начело на страната е президентът Юн Сок-йол, който идва от дясната и консервативна партия "Силата на народа" и няма намерение да продължава меката политика на своя предшественик спрямо Севера. Това е така и предвид настоящата геополитическа ситуация в света. Юн Сок-йол ясно показва, че страната му е ориентирана към сътрудничество със страните от евроатлантическите съюзи и организации. Южна Корея се присъединява към санкциите срещу Москва и подкрепя Украйна с хуманитарна и друг вид помощ.

За пръв път се чуха и предположения за евентуална военна помощ от страна на Южна Корея за Украйна като отговор на стратегическата среща, която Владимир Путин и Ким Чен Ун проведоха в Пхенян по-рано през тази година.

Първото участие на олимпиада от 2016 г. насам на Северна Корея не отмина незабелязано.

Събитията започнаха още с церемонията по откриването по река Сена, когато френските коментатори представиха делегацията на Южна Корея с официалното наименование на Северна Корея - Корейска народно-демократична република (КНДР).

След това стъпване накриво от страна на организаторите всички, които следят отблизо политическите събития на Корейския полуостров, получиха своята компенсация - селфи, което обиколи социалните мрежи за часове и ще остане един от най-култовите кадри на вече отминалата олимпиада.

Селфито по време на награждаването на смесените двойки в тениса на маса, на което присъстваха сребърните и бронзовите медалисти от Северна и Южна Корея, успя да надуе балона на надеждите за отрицателно време. Те обаче бяха попарени бързо с пояснението, че селфитата на почетната стълбичка са задължителна част от тазгодишното партньорство на игрите с южнокорейския гигант "Самсунг".

Друга новина, която се появи покрай спонсора "Самсунг", бе за подаръците под формата на смартфони за всички атлети в Париж. Международният олимпийски комитет (МОК) потвърди, че устройствата са били изпратени в Олимпийското село, а по-късно стана ясно, че севернокорейските атлети не са ги получили. Така и не се разбра къде са изчезнали смартфоните.

Междувременно от външното министерство на Южна Корея заявиха, че смартфоните са сред списъка от вещи в Резолюция 2397 на Съвета за сигурност на ООН от 2017 г., която забранява снабдяването, продажбата и вноса на "всякакви индустриални стоки" в Северна Корея.

А селфита между атлети от Севера и Юга е имало и преди, и то непринудени. На Игрите в Рио през 2016 г. снимката на гимнастичките Хонг Ън Джон от Северна Корея и И Ън-джу от Южна Корея предизвика небивал интерес в социалните мрежи.

Корейският полуостров не е спирал да бъде една от горещите точки по света от Корейската война насам, макар и на теория от 1953 г. досега там да не са се водили военни действия. Неосъщественият мирен договор и приключването на войната само с примирие оставя въпроса със съдбата на полуострова висящ десетилетия наред и до днес.

И макар на Юг животът на средностатистическия човек да протича на привидно голяма дистанция от темата за отношенията със съседите на север, изострящата се враждебност от режима на Ким Чен Ун напоследък неминуемо се намества в ежедневния обществен дискурс.

Освен това в плановете на властта влезе и разпускането на Комитета за мирно обединение на родината и Националното бюро за икономическо сътрудничество. Съдейки по сателитни изображения, експерти в Сеул предположиха, че най-вероятно е била разрушена и Арката на Обединението в Пхенян. Информацията остава трудна за потвърждаване от независими източници.

По-късно през годината Северна Корея провокира Юга, изпращайки поредица от балони, пълни с чували с боклуци и фекалии, през границата. Тогава Южна Корея отговори с отмяна на Декларацията от Панмунджом от 2018 г., подписана от Ким Чен Ун и Мун Дже-ин. Северна Корея оправда действията си като отговор на поредицата акции по изпращането на балони с кей-поп съдържание, доларови банкноти и пропагандни брошури срещу режима в Пхенян на Север от южнокорейски активисти.

Принудени или не, селфитата на южнокорейски и севернокорейски състезатели са един от редките случаи, в които можем да видим корейци от двете страни на 38-ия паралел един до друг, и е логично те да се превърнат в повод за надежда, макар и мимолетна, за общото бъдеще на двете страни.

Извън балона на спортсменството и добрия дух на Олимпийските игри обаче ситуацията на Корейския полуостров е по-обтегната от всякога, а двете Кореи - крайно отдалечени във визията си за общо бъдеще.