Скандинавците са известни с това, че обичат реда, но го готвят винаги с щипка креативност. Свен-Йоран Ериксон - един от най-емблематичните треньори по футбол от втората половина на миналия и началото на този век, не правеше изключение.

76-годишният швед издъхна на 26 август, точно 229 дни след като обяви, че е болен от рак на панкреаса и не му остава много. В последните месеци симпатичният специалист се бе оттеглил в родния си Суне, където се наслаждаваше на всяка секунда в компанията на семейството си. В типичния си стил, през тези финални дни от живота си Ериксон е подготвял и завещание към света - документалния филм "Свен", чиято премиера бе на 23 август в платформата на "Амазон" - "Прайм". И макар много хора да бяха жестоки към него приживе, шведският джентълмен не изневери на себе си и във финалното послание: "Благодаря на всички - футболисти, треньори, привърженици. Беше страхотно! Не съжалявайте за мен, усмихвайте се, грижете се за себе си и живейте!"

Като млад Свен-Йоран Ериксон е посредствен футболист, когото слагат да играе десен защитник, за да не пречи.

спомня си за този период той. На 27 г. осъзнава, че няма смисъл да се мъчи повече и се насочва към треньорската професия. Учи се от стария мъдрец Торд Грип, който е само с 10 г. по-голям от него, но е натрупал доста опит като футболист, включително и в Англия. Още в края на 70-те години на миналия век философията на Ериксон вече включва тактическа структура 4-4-2, по която е вманиачен, зонова защита, засадата като защитно оръжие и пресата като атакуващо такова. В епоха, в която футболът е още "заключен" в парадигмата на либеро и стопер, възгледите на младия треньор с вид на смахнат учен, предизвикват иронични усмивки и подмятания. Усмивките замръзват, а подмятанията стихват, след като Ериксон извежда "Гьотеборг" до Купата на УЕФА. Печели и титлата на Швеция, както и купата на страната, след което е поканен в "Бенфика". Между 1982 и 1984 г. става два пъти шампион на Португалия, вдига и купата на страната, а в сезон 1982/83 "Бенфика" отстранява на ¼-финал за Купата на УЕФА италианския "Рома", воден от великия сънародник на Ериксон Нилс Лидхолм. Покрай тези мачове

а на всичкото отгоре отборът му играе добре. През 1983 г. Лидхолм извежда "Рома" до титлата на Италия, но загубата от "Ливърпул" на финала в турнира за Купата на европейските шампиони на следващата година развързва ръцете на Виола да осъществи шведската смяна. Лидхолм е сменен от Ериксон в "Рома" и така пламва вечната любов между италианския футбол и Свен-Йоран Ериксон. На Апенините, където и до днес живеят с мисълта, че само те разбират футболната тактика, го посрещат снизходително. "Какво, по дяволите, има в това негово вечно куфарче?", питат се италианците, които по това време се заливат от смях със скоропоговорките на Джовани Трапатони, и футболен треньор, приличащ повече на банков чиновник, не им вдъхва доверие.

По ирония на съдбата Ериксон ще постигне най-големите си успехи именно в Италия, където освен на "Рома" е треньор още на "Фиорентина", "Сампдория" и "Лацио". Съдбата го среща с младия Роберто Баджо, когото тренира между 1987 и 1989 г. във Флоренция, както и с не толкова младия Роберто Манчини в Генуа (1992-1997). За Манчини Ериксон тогава казва: "Роберто вижда на терена неща, които другите дори не могат да си представят." Нищо чудно, че когато поема "Лацио" през 1997 г., Ериксон прави всичко възможно да привлече Манчини. Двамата са в основата на историческата шампионска титла през 2000 г., а това е и най-успешният период на шведския треньор. Римският футбол е във възход и се е опълчил на богатия север в лицето на Милано и Торино.

В Италия прякорът на Ериксон е Ректора. Заради университетското излъчване, както и заради безспорния факт, че 8 футболисти, на които е "преподавал" в шампионския "Лацио", сега на свой ред са треньори на високо ниво - Роберто Манчини, Симоне Индзаги, Диего Симеоне, Сержо Консейсао, Деян Станкович, Алесандро Неста, Матиас Алмейда и покойният Синиша Михайлович, който изпревари учителя си и загуби битката с левкемията през 2022 г. Италианските медии и тифозите не си поплюват, но за целия си престой на Апенините

Нещо, което не му се размина като селекционер на Англия в периода 2001 - 2006 г. Когато английската футболна асоциация (The FA) потвърди официално, че е отправила покана на Свен-Йоран Ериксон за националния отбор на "трите лъва" през 2001 г., представителят на Асоциацията на английските футболни треньори нарече това "обида за всички нас". Гордън Тейлър от Асоциацията на професионалните футболисти на Острова обвинява FA, че е предала историята на английския футбол, а популярният таблоид "Дейли Мейл" пише на първа страница:

Ериксон посреща цялата вербална агресия с влудяващо спокойствие. "Швеция стигна финал на световно първенство през 1958 г. с английски треньор (Джордж Рейнър). Тогава защо швед да не може да води Англия? Прочетох книгата "Втората най-важна работа в страната", която разказва за мениджърите на националния отбор на Англия от 1949 г. до Кевин Кигън. От нея разбрах, че всички те в някакъв момент са били наречени "идиоти". Дори сър Алф Рамзи (с когото Англия печели единствената си световна титла през 1966 г.). Така че знам какво да очаквам", шегува се Ериксон, когато го питат как се чувства.

Ериксон води Англия на две световни първенства (2002 в Япония и Южна Корея и 2006 г. в Германия), както и на Евро 2004 в Португалия. Въпреки че има на разположение златното поколение на Оуен, Бекъм, Лампард, Джерард, Скоулс и Уейн Руни, най-доброто постижение на "трите лъва" си остава четвъртфинал. В един от първите си мачове начело на Англия Ериксон размазва с 5:1 Германия в Мюнхен в световна квалификация за Мондиал 2002 и някъде по това време целокупният английски народ заживява с надеждата, че Световната купа може да се завърне у дома отново след 1966 г. Класен мениджър, цяла плеяда таланти, но не и вратар. Футболните фенове на Острова още сънуват кошмари как Роналдиньо прехвърля с удар от фаул от 36 метра Дейвид Сиймън.

За Свен-Йоран Ериксон победата и загубата са философски понятия. Той остава непоклатим и в двата случая и затова футболистите в националния отбор го обожават. Винаги им пази гърба.

А таблоидите го ненавиждат и направо го разкъсват. Той ги улеснява доста с някои изпълнения в личния си живот. Любовните му афери, включително и със секретарка във федерацията Фариа Алам и известната тв водеща Улрика Йонсон, са по първите страници. А месеци преди Мондиал 2006 Ериксон отива на обяд с арабски шейх, когото не познава, и приема оферта да поеме "Астън Вила" с космическа заплата и неограничен бюджет.

Това слага край на бурната връзка между шведския треньор и английската федерация. Още по време на световното в Германия вече се знае, че Ериксон си тръгва, а помощникът му Стив Макларън ще го наследи. Години по-късно стана ясно, че таблоидът от медийната империя на Рупърт Мърдок е подслушвал телефона на Ериксон и на хиляди други известни личности, заради което австралийският магнат бе принуден да го закрие през 2011 г., а главният му редактор Анди Коулсън получи 18 месеца затвор.

За Ериксон следват кратки престои като треньор в "Манчестър Сити", където привлича българите Мартин Петров и Валери Божинов, и като директор "Футбол" в третодивизионния "Нотс Каунти", където се забърква с псевдо инвеститори от Близкия изток. Историята на свършва добре - най-старият футболен клуб е изправен пред фалит и шведът на практика го спасява, като отписва милионите, които така и не е получил по директорския си договор. Заелият се да спасява "Нотс Каунти" Рей Трю описва това като "жест на истински джентълмен". До края на треньорската си кариера през 2019 г. Ериксон работи в Кот д'Ивоар, Мексико, Китай и Филипините.

Новината за смъртта му натъжи целия футболен свят. На всички стадиони в Швеция, Португалия, Италия, Англия и останалите страни, където е работил, паметта на Свен-Йоран Ериксон бе почетена с минута мълчание. Не толкова заради 18-те трофея, които спечели в дългата си треньорска кариера. А заради човещината, възпитанието и класата, с които го направи от момента, в който седна на пейката на втородивизионния шведски "Дегерфорс" през 1977 г. до последния си мач 42 години по-късно.