"Децата, които се докоснаха до двамата в днешния ден, ще пазят спомена за цял живот. За тях това е невероятен стимул, максимален ентусиазъм, ще спят с ракетите в леглото, а утре по изгрев слънце ще бъдат на корта и ще искат да играят. Така ще бъде с всички, които са се докоснали до това събитие. Надявам се да има още такива спектакли", каза Ибришимов. А Иван Чешанков допълни: "Интересен е въпросът как точно да използваме този импулс след мача между Димитров и Джокович. Но аз искам да попитам какво правихме през тези 16 години, в които Григор Димитров е част от тенис елита. Един такъв мач е е прекалено малко за годините, в които Григор е в елита, Той създаде популярност, желание в малките деца да играят тенис, но дори и да е имало план или идея как да се използва импулсът от неговото място в света на тениса, присъствието му там реално не беше използвано за развитието на тениса в България. В мен има леко чувство на тъга, шоуто свърши, потапяме се отново в нашето сиво ежедневие. Такъв мач като този, конкретно с тях двамата, повече в България няма да има, може някой друг да дойде - дано е така. Но кой ще е следващият Григор Димитров, който ще ни радва с подобни изяви?".

"Дневник" реши да доразвие темите, засегнати от двамата коментатори в студиото. Петима от най-изтъкнатите спортни журналисти в България, които от десетилетия следят тениса, се съгласиха да отговорят на въпросите на "Дневник". Те са Иван Чешанков (тенис коментатор в Евроспорт и Макс спорт), Никола Ибришимов (тенис коментатор в Евроспорт), Николай Драгиев (тенис коментатор в Евроспорт), Петьо Борисов (тенис коментатор в Макс спорт, Нова тв и Диема спорт) и Явор Геронтиев (вестник "24 часа").

Иван Чешанков: Не мога да кажа, че не са положени усилия, но като спортен човек ми се иска да бъдат повече и по-ефективни. Има държави, които обръщат много по-голямо внимание на спорта - и по отношение на изграждане на спортни съоръжения, и за подготовка и развитие на конкретни спортове. Ще дам пример с Унгария, която също беше в Източния блок. Там целенасочено се развиват плуване и лека атлетика и много други спортове, като дори беше въведена държавна политика за хокея на лед със сериозна финансова инвестиция в изграждането на зали, но и в привличането на чужди специалисти. Тенисът е много популярен в България и голяма роля за това имат и успехите, и харизмата на Григор Димитров. Българската тенис федерация през годините имаше различни инциативи за развитието на спорта и продължаваме да имаме добри резултати при децата, юношите и девойките, но все още не се виждат такива на професионално равнище.

Николай Драгиев: Смятам, че успехите на Григор Димитров, Цветана Пиронкова и напоследък на Виктория Томова имат фундаментален ефект за популяризирането на тениса. Казвам го и от собствен опит, тъй като самият аз се занимавам с треньорска дейност и имам поглед върху ситуацията в България, виждам колко много деца са започнали да играят тенис и това, което е постигнал Григор Димитров, им дава огромна мотивация - както на децата, така и на техните родители. Самата федерация организира много инциативи, даващи възможност на децата да играят тенис безплатно. Имаше лансиране на няколко програми, чрез които децата получиха възможност да направят първи стъпки в тениса. Но си остава изключително скъп за практикуване спорт, така че държавата трябва сериозно да се намеси. Федерацията доста разшири календара в последните години, има нови ITF турнири, както и "Чалънджъри", които пожънаха успехи и дадоха възможност на български тенисисти да печелят точки в нашата страна, без да им се налага да пътуват. Повиши се квалификацията на треньорите. Смело мога да кажа, че в последните 10-15 години се направиха много неща, и то при положение, че бюджетът на федерацията не е много голям и бяха постигнати сериозни резултати въпреки критиките.

Явор Геронтиев: Според мен ефектът "Григор Димитров" така и не се получи въпреки очакванията. Тенисът със сигурност стана по-популярен, но нещата бяха периодични, по-скоро стихийни.

Петьо Борисов: И държавата, и Българската федерация по тенис правят каквото е по силите и уменията им, за да поддържат някакво ниво на развитие. В последните години имахме прогрес при юношите и девойките. Кортовете са пълни с аматьори, които искат да играят тенис. Дали е достатъчно? Според мен категорично "НЕ"! В споменатите 16 години така и не се направи промяна в закона, за да се вземе предвид спецификата на спорта при категоризацията от страна на Министерството на младежта и спорта. Средствата от ММС се разходват по доста специфичен начин. Федерацията имаше сериозни финансови задължения, но не се видя желание от страна на държавата да бъде изяснено защо и как са натрупани. А личните взаимоотношения между президента на БФТ, Стефан Цветков, и хора от щаба на Григор ограничиха до минимум възможността той да повлияе по-директно на развитието на тениса в България.

Никола Ибришимов: Отговорът е очевиден. След Григор не се задава нищо на хоризонта. И Григор нямаше да го има, ако това зависеше от федерацията. Или пък от държавата. Тя е абдикирала от основния си ангажимент - да създава условия за спорт на гражданите, като превенция за здравето им. Не случайно сме с най-ниската продължителност на живота в страните от Европейския Съюз.

Иван Чешанков: Подобни събития с участието при това и на най-успешния тенисист в историята Новак Джокович със сигурност ще повишат още повече желаещите да тренират тенис и ще ги накара да мечтаят за място в елита. Никога не е късно Григор Димитров да има ползотворно влияние и той има и в момента огромно такова, но докато все още е активен тенисист, не може да очакваме той да бъде създател и двигател на нужната организация и система, която да повлече този повишен интерес в правилната посока за обучение и развитие.

Николай Драгиев: Аз лично бих предпочел да видя Григор и Джокович в състезателни условия на турнир, какъвто в България има. Но в него Димитров участва само два пъти, става дума за "София Оупън".

Явор Геронтиев: Не искам да се окажа прав, но благотворителният мач ще е "всяко чудо за три дни". Може би още известно време ще се усеща ефектът, но най-вече от това, че случилото се събуди скучаещите дежурни писачи (за мен обикновени графомани с комплекси) във "Фейсбук". Искрено се надявам да има продължение и да разберем къде ще отидат средствата от благотворителното дело. Но като знам с какви хора работи Григор, очакванията ми не са големи. Иска ми се победата за "Купа Дейвис" да подейства полезно на играчи като Янаки Милев. За Иван Иванов се грижат в академията на Надал, а и самият тенисист се доказа при юношите. Дано да има подходящо продължение. Реално погледнато, имам по-големи надежди при девойките - Росица Денчева, Ива Иванова и още няколко. Все пак европейска отборна титла до 18 г. не е малко. И Димитров тръгна от тези първенства.

Петьо Борисов: Не мисля, че само едно подобно събитие може да бъде повод за генерален възход. Този момент е изключително ценен за всички деца, които успяха да се докоснат до Григор и Джокович. Огромен имидж за България като цяло. Независимо от реакцията на обществото, която измести фокуса от смисъла на тази проява.

Никола Ибришимов: Със сигурност мачът с Новак Джокович популяризира тениса. Такива събития са нужни, за да се достигне до по-широк кръг от обществото. Относно Григор съм сигурен, че може да помогне много за развитието на тениса в България. От негова гледна точка не е късно. Късно е за тези деца, които вече пораснаха, а не успяха да се докоснат до него и да почерпят вдъхновение от професионализма му. Очаквам Григор Димитров да намира повече време за това, особено след края на състезателната си кариера.

Иван Чешанков: Нямам обяснение за липсата на ясно и твърдо становище, тъй като Григор е напълно в правото си да вземе решение в едната или другата посока и е в позицията на абсолютен професионалист, голям шампион, уважаван и обичан от огромна част от хората. От случилото се преди мача със Салвадор се вижда, че проблеми между федерацията и най-добрите ни тенисисти категорично има. Все пак в този двубой не играха тримата ни най-високо ранкирани тенисисти плюс Александър Лазаров, който дълго време беше в ролята на четвърта ракета, но сега е по-назад в ранглистата заради контузия. Все пак не трябва да забравяме, че Григор в периода 2008-2015 изигра 24 мача за "Купа Дейвис". Участва два пъти на олимпийски игри. Благодарение на неговия висок ранкинг България записа единствените си участия на "Хопман Къп" (2012), АТП Къп (2020) и Юнайтед Къп (2023). А сега в Берлин представя родината ни за втори път в европейския отбор на "Лейвър Къп".

Николай Драгиев: Според мен Григор отдавна е скъсал с българския тенис и с националния отбор, но нямаше да е лошо да излезе и да обясни конкретните причини за това. Имаше много възможности, в които България да направи знакови победи и да се изкачи в най-горния ешелон на "Купа Дейвис", но той не беше на разположение. И смятам, че трябваше да излезе и ясно да заяви защо не участва, какви са причините за това. За Бога, "Купа Дейвис" са два уикенда през годината, един път през пролетта и веднъж през есента, не е нещо, което да му тежи като воденичен камък. Става дума за това, че можеше да изиграе няколко мача, благодарение на които да се изкачим в елита на "Купа Дейвис".

Явор Геронтиев: От години между екипа на Димитров и ръководството на БФТ има студена война и тя е на личностна основа и малко прилича на "Ти си звездата, но аз пък ще ти покажа колко съм велик". Не ми се вярва нещата да са необратими, но не виждам как скоро ще имаме мач за "Дейвис" на такова равнище, че Григор да прояви интерес. Лично на мен още ми е неприятно, че не дойде да играе срещу Унгария в София, когато имахме шанс да се изкачим в горната група, а последва досадна епистоларна битка.

Петьо Борисов: Тема, която е редно замесените в тези взаимоотношения да коментират в детайли. Всеки друг може само да спекулира, а аз не искам да го правя.

Никола Ибришимов: Нямам представа, защо Григор не отговаря конкретно на въпросите за "Купа Дейвис". Може би не иска да обиди някого? Усеща се, че има напрежение между екипа му и федерацията по тенис. Но не знам подробности. Всички различия могат да бъдат преодолени, но само ако има воля за това, както и голяма цел.

Иван Чешанков: Новак Джокович е единственият сърбин в топ 50 на световната ранглиста на сингъл в момента. А в топ 400 сърбите са общо 5, като между тях само двама са под 29-годишна възраст - Миомир Кецманович (на 25) и Хамад Меджедович (21). Сърбия имаше най-силните си изяви за "Купа Дейвис" в периода 2010-13, когато първо спечели трофея, а после игра и още един финал. По това време освен Джокович в топ 20 бяха Янко Типсаревич, който стигна до №8 в света и Виктор Троицки (№12), а Ненад Зимонич беше №1 на двойки. При тези високи стандарти е нормално Джокович сега да говори за "мъртъв тенис" в Сърбия. На този фон България в момента има петима играчи в топ 500, макар само Григор да е в топ 200. Адриан Андреев (№211, но преди година №183) обаче е на 23, Пьотър Нестеров (№411) - на 21, Янаки Милев (№445) - на 20, а 19-годишният Илиян Радулов (№733) показа че има може би най-голям потенциал от тях с играта си за победния дебют в "Купа Дейвис". Всичко зависи от отправната точка и постигнатите успехи в историята. Преди Григор най-доброто класиране на български тенисист беше №96 на Орлин Станойчев. Най-доброто представяне в турнир от "Големия Шлем" - втори кръг, а изобщо на ниво АТП - четвъртфинал. В никакъв случай не мога да определя състоянието на българския тенис в момента като лошо.

Николай Драгиев: Сърбия, а и преди Югославия, винаги са били сила в световния тенис и имат присъствие още от 60-те и 70-те години с играчи като Ники Пилич, Слободан Живойнович и т.н. Те имат много завишени очаквания, трудно можем да правим сравнения с България. Истината е, че

Явор Геронтиев: Аз съм от другата страна - опитвам се да обяснявам какво се случва. От известно време нямам толкова близки контакти с ръководството на БФТ. И ще ми е трудно да давам съвети. Пак ще кажа, федерацията върши работа и осигурява пари. Е, винаги ще има недоволни и такива, които се смятат за ощетени или недооценени и се отказват от националния отбор. Всеки е прав за себе си. Няма място за сравнение, но и на мен ми е неприятно, че Григор не е играл за "Купа Дейвис" от 2015 г., когато отиде в Люксембург, за да си осигури участие на олимпиадата в Рио. Но го разбирам, въпреки че световните примери в обратна посока са много. Дори и да споменем само Новак Джокович.

Петьо Борисов: В доста деликатно. Има много различни начини да се отговори на този въпрос. И много дълги. Едно е сигурно, тъй като е доказано във времето - ситуацията в родния тенис няма да се промени по никакъв начин, докато стила на работа в БФТ си остане същият.

Никола Ибришимов: Джокович вижда проблемите и е откровен. Сърбите имат трима човека в топ 100, но са далеч от нивото си от преди десетина години, когато притежаваха изобилие от играчи в челото на ранглистата и при мъжете, и при жените. Нашият проблем е, че няма кой да каже, че тенисът ни е мъртъв.

Иван Чешанков: Честно казано, много трудно ще имаме още един като Гришо, камо ли повече от това, но дано се окажа лош пророк. Най-много липсват специалисти, които имат познанията за и опита от този изключително тежък процес. Има някои, но са много малко. Кои са те? Тези, които през годините направиха така, че Григор да се развива правилно, без форсиране, за да може да се задържи толкова дълго време в елита. Да има най-дългата моментна серия от участия в турнири от "Шлема". Да бъде отново в топ 10 на 33 години, след като тениса се промени толкова много през последните сезони и при настъпващата нова генерация.

Николай Драгиев: Процесът е изключително сложен и скъп. Разходите са огромни и са непосилни не само за средната класа в България, но и в повечето европейски страни. Има много разходи за треньори, топки, кордажи, ракети, особено в тази възраст, в която родителите трябва да плащат всичко, е много трудно изграждането на един елитен състезател. И тук идва ролята на държавата. В последните години е факт, че държавата отделя много пари за награждаване на тези спортисти, които носят успехи в елитния спорт - както беше след олимпийските игри това лято. Възниква въпросът дали тези пари се употребяват по най-разумния начин, дали не трябва да бъдат насочени към масовия спорт. Конкретно в София няма обществени кортове, няма възможност да се практикува тенис безплатно.

Явор Геронтиев: Може и да греша, но май повечето гениални тенисисти (а и не само в този спорт) не са продукт на някаква организирана система. Тук се опитват да създадат такава, но за това трябват прекалено много пари. Освен това смятам, че трябва генерално да се промени мисленето на повечето от треньорите, които като че ли не могат да се откажат от навика да надничат завистливо в чуждата градинка. Има млади и научени треньори, които са постигнали успехи, но за да се получи добър продукт, трябва съчетание на много елементи. А и влиянието на родителите като че ли все още е прекалено силно и на моменти вредно. В БФТ обичат да се хвалят. Осигуряването на пари от различни програми наистина е полезно и въпрос на усет и добри контакти, но на моменти някои хора май са прекалено докачливи. Същото се отнася и за екипа на Григор, но там са по-директни и отдавна не броят българските медии за живи (с малки изключения по специални поводи). Но сме свикнали.

Петьо Борисов: Добър треньор, който да разбира детето както като състезател, така и на личностно ниво. Благоприятна семейна среда, тъй като поведението на родителите в повечето случаи пречи повече, отколкото да помага, макар да се месят в процеса изцяло с добри намерения. Те си имат своята роля и трябва много ясно да разбират каква е тя.

Никола Ибришимов: Това е комплексен и бавен процес, в който се съчетават необходимото финансиране, инфраструктура, подходяща методика, всеотдаен треньор и много упорит спортист с малко талант. Очевидно у нас не се намират някои от компонентите.

Иван Чешанков: Нашите таланти да бъдат правилно развити и подпомогнати в този труден период, когато трябва да пробият в елита на професионалния тенис. Има обаче един деликатен момент. Става дума за индивидуален спорт и всеки състезател може да има свое и/или на неговия екип/семейство виждане върху това как да стане това развитие. И да не е съгласен, например, с предлаганите от федерацията варианти. От този омагьосан кръг може да се излезе, когато има позитивен, работещ пример. Никой на теория не би трябвало да се откаже от доказан "ноу хау".

Николай Драгиев: Задачата на федерацията и държавата е да погледнат какво се прави в страни, сходни като територия и население на нашата. Давам пример с Чехия и Хърватия, да видят какъв е моделът там и просто да го копираме, а не да измисляме нещо ново. И още нещо - мисля, че трябва да се спре с порочната практика да се критикува постоянно системата, особено от богати родители, които смятат, че децата им са несправедливо пренебрегвани дори и когато очевидно нямат талант да станат елитни тенисисти.

Петьо Борисов: Освежаване. Като идеи, начин на работа с клубовете от страна на БФТ, финансиране и т. н.

Никола Ибришимов: При нас е необходима дълбока реформа. Но не само във федерацията. Тя е върхът на айсберга. И най-добрата федерация трудно ще се справи с това нефункциониращото министерство на спорта, което е пълно с непригодни за позицията си чиновници. Повечето от тях не биха могли да работят нищо друго и не могат да си позволят да напуснат системата. Дори и да стане чудо и един ден да се намерят достатъчно пари за спорта, тези хора не са подготвени да ги управляват и да менажират оздравителни процеси. На министерството на спорта му е необходим технократ и добър мениджър. А на федерацията - честни хора, които мислят повече за спорта и по-малко за себе си.